Решение № 4919 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1600/2021 г.

Решение № 4919 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1600/2021 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Ямбол срещу решение № 220 от 7.12.2020 г., постановено по адм. дело № 228/2020 г. по описа на Административен съд - Ямбол. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът – началникът на РДНСК - Ямбол чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за недопустима. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – Т. Т. и Д. Т. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а след като провери допустимостта на обжалваното решение, намира, че същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - Ямбол отхвърля жалбата на главния архитект на община Ямбол против заповед № ДК-11-Я-001/3.08.2020 г. на началника на РДНС-Ямбол, с която на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ е отменено разрешение за строеж № РС-086/17.07.2020 г. за "Промяна предназначението на таван в жилище" ЗП=РЗП=44, 38 кв. м., с местонахождение: [жк], [жилищен адрес] имот с идентификатор 87374.552.8. 3. 1 в УПИ I, кв. 99 а по плана на град Ямбол –[жк], ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти. Съгласно действащата редакция на чл. 215, ал. 5 ЗУТ (ДВ, бр. 25/2019 г., в сила от 30.03.2019 г.), в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 3, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органа, издал разрешението за строеж и заинтересуваните лица. Съгласно чл. 156, ал. 2 ЗУТ органите на ДНСК проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с предвижданията на подробния устройствен план и в случай, че се констатират нарушения, водещи до незаконосъобразност на строителните книжа, по силата на ал. 3 началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава мотивирана заповед за отмяната им. По отношение на главния архитект, в качеството му на издател на разрешението за строеж, заповедта за отмяната му с правно основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ се явява контролен акт, постановен от орган на ДНСК при упражненото му правомощие за служебен контрол – чл. 156, ал. 1 ЗУТ. Предвид това и след отмяната на чл. 216 във вр. с изм. чл. 215, ал. 5 ЗУТ (ДВ, бр. 25/2019 г.), главният архитект на общината не разполага с изрично предоставено правомощие да обжалва акта за отмяна на издаденото от него разрешение за строеж. Съдебноадминистративното производство в случая не е способ за разрешаване на спорове между различни държавни органи в това им качество. Въведеното изключение от това общо правило, по силата на което главният архитект в качеството му на орган по чл. 216, ал. 1 ЗУТ разполагаше с активна процесуална легитимация, е отменено с новата редакция на чл. 215, ал. 5 ЗУТ, ДВ бр. 25/2019 г. Предоставената съгласно предходната редакция на нормата изрична процесуална легитимация на главния архитект е отнета, предвид което правото на оспорване не може да бъде надлежно упражнено от него по отношение контролния акт на органите на ДНСК, издаден по реда на чл. 156, ал. 3 ЗУТ. Ето защо образуваното пред първоинстанционният съд производство е недопустимо на основание чл. 159, т. 4 АПК. Следователно като се произнася по недопустима жалба Административен съд - Ямбол постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на делото направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди община Ямбол да заплати на РДНСК – Ямбол сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,