Решение № 10322 от 15.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез пълномощник гл. юрк. В. Пашунов срещу Решение 766 от 11.02.2022 г., постановено по адм. дело 2753/2021 г. по описа на Административния съд София-град /АССГ/. С решението АССГ е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи при МВР да заплати на Е. Байраков обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразна Заповед за задържане рег. 161/03.02.2017 г., издадена от полицейски орган при 09 РУ-СДВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Също така, СДВР е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 310 лева. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Счита, че съдът е изготвил решението си при липса на обективни доводи, относно наличието на основания за присъждане на обезщетение, същото е немотивирано, с неправилно възприета фактическа обстановка. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът, чрез юрк. Виденов и в представени писмени бележки, чрез юрк. Христов поддържа касационната жалба. Ответникът Е. Байраков, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор по касационна жалба, оспорва същата и счита решението за правилно и законосъобразно. С молба от 19.10.2022 г., чрез адв. Чобанова, моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски по приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е уважил иска на Е. Байраков, предявен против СДВР за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лева за периода 03.02.2017 г. - 18.09.2017 г., претърпени от незаконосъобразен административен акт Заповед за задържане рег. 161/03.02.2017 г., издадена от полицейски орган при 09 РУ-СДВР, отменена с влязло в сила Решение 3408/19.05.2017 г., постановено по адм. дело 1445/2017 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 798/21.01.2019 г., постановено по административно дело 7314/2017 г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2017 г. до датата на депозиране на исковата молба, както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, включително и сторените по делото разноски. Съдът е установил фактите, свързани със задържането и неговата продължителност въз основа на представените писмени доказателства по делото, както и на свидетелски покаказания. Въз основа на това съдът е приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, предвид отмяната на заповед за задържане рег. 161/03.02.2017 г., издадена от полицейски служител към СДВР. АССГ е счел, че самият факт на незаконосъобразно задържане Байраков трябва да се разглежда като пораждащ неимуществени вреди, като е прието, че ищецът несъмнено е претърпял значителни неудобства, изразяващи се в психологически вреди, предвид безспорно установеното психическо състояние в представените решения на ТЕЛК е описано, че същият е с поставена диагноза [заличен текст] и към дата 11.01.2021 г. е със 75 % трайно намалена работоспособност, като му е назначено и лечение с медикаменти, изписвани от [заличен текст]. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АССГ за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт заповедта за задържане по чл. 72 от ЗМВР рег. 161/03.02.2017 г., издадена от полицейски служител към СДВР. От незаконосъобразното задържане в продължение на 24 часа за ищеца реално са настъпили неимуществени вреди като същите са в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за задържане. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи иска, съдът е приел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ето защо и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят на извод, че определеното обезщетение в размер на 1000 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. То е изцяло съобразено с трайната практика на ВАС относно размера на присъжданите обезщетения в подобен случай, която пък отразява актуалния икономически стандарт в страната. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски по делото представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, видно от представен договор за правна защита и съдействие /лист 33/. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,