Решение № 13378 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 831/2017 г.

Решение № 13378 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 831/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 34/09.12.2016 г., постановено по адм. д. 277/2016 г. по описа на Административен съд-Р.. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и противоречащо на закона - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърдена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна. Ответната страна Б. С. Б. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 34/09.12.2016 г., постановено по адм. д. 277/2016 г. по описа на АС-Р. е отменена Заповед № 4289/14.07.2016 г. на и. д. директор на Агенция "Митници", с която на Б. С. Б. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител на длъжност митнически инспектор в М. Р.. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон, защото в административното производство не са събрани годни доказателства, от които да се установява, че държавният служител е извършил деянието, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Така постановеното решение е правилно. Решението на Административен съд - Р. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че в дисциплинарното производство не са събрани никакви доказателства за това, че Б. Б. на 19.02.2016 г. е държал в дреха, носена от него, представляваща анцуг - горнище и негово яке, намиращо се на задната седалка на автомобила, собственост на баща му, вещества, които при полеви наркотест реагират на високорискови наркотични вещества - марихуана, с тегло 1.2775 гр. и метамфетамин на кристали, с тегло 1.1216 гр. Т. поведение би представлявало нарушение на чл. 2, ал. 5 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 126 от 11.06.2004 г., във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, т. 2 и т. 4 от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед № ЗМФ-109 от 09.02.2016 г. на Министъра на Финансите, във вр. с т. V. 14. от длъжностната му характеристика, връчена на 24.08.2015 г., във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, респективно осъществяване състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, но ако бъде установено и доказано. Доказателствата за извършване на нарушението е необходимо да бъдат събрани от дисциплинарния съвет и да бъдат осъдени от дисциплинарнонаказващият орган. Правилно АС-Р. е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на закона, защото фактическите основания, посочени в нея не са подкрепени с доказателства, събрани в дисциплинарното производство, което е отделно и независимо от наказателното. Не са налице процесуални пречки за приобщаване в дисциплинарното производство на доказателства, събрани в друго производство при спазване на изисквания на друг процесуален ред, но в случая липсват данни за използване на тази възможност при провеждане на дисциплинарното производство. На практика в дисциплинарното производство не са извършени никакви процесуални действия по установяване на дисциплинарното нарушение, а дисциплинарнонаказващият орган се е ограничил само до информацията, че е образувано досъдебно производство и не е изследвал основанието за това. Образуваното наказателно производство не е основанието заангажиране на дисциплинарната отговорност, а деянието, което е предмет и на наказателното преследване. В този смисъл и развитието на наказателното производство се явява ирелевантно за настоящото производство. Административният съд е разгледал спора като е извършил задълбочена и прецизна проверка относно наличието на всички основания по чл. 146 от АПК, чийто изводи се споделят напълно от настоящата касационна инстанция. Напълно съответстващ на закона е решаващият правен извод на първата инстанция, че в дисциплинарното производство не са събрани доказателства и деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание е останало недоказано. Допуснатото при издаване на заповедта нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Поради това като достига до заключение за наличие на основание за отмяна на административния акт, Административен съд - Р. постановява решение в съответствие със закона, а доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Изводите на съдебния състав са направени след анализ на всички представени пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства. Тежестта на доказване е разпределена съобразно правилото на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства съобразно направените доводи. Решението е постановено след обсъждане на възраженията и становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните доказателства, а изводите на съдебния състав за допуснато съществени нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за отмяна на решението, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция Б. Б. е направил разноски в размер на 2000 лв., а претендира заплащане на разноски в размер на 3000 лв. по приложения списък по чл. 80 от ГПК. Разноските в размер на 1000 лв. са присъдени от първата инстанция и не следва да бъдат присъждани отново, по отношение на договореното и заплатено възнаграждение за правна защита и съдействие за настоящата инстанция (л. 10) с оглед изхода на спора и направеното искане следва да бъдат в тежест на бюджета на касационния жалбоподател, но не в пълен размер. Възражението за неговата прекомерност се явява основателно с оглед характера на спора и неговата тежест, поради което са налице основания за намаляване наполовина на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,