Решение № 12932 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8968/2016 г.
ВАСVI отделение27.10.2017 г.докладчик Любомир Гайдов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1260 от 08.06.2016 г., постановено по адм. д. № 2291/2015 г. по описа на Административен съд – гр.Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12932 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8968/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. Г." ЕООД от гр. В., срещу решение № 1260 от 08.06.2016 г. по адм. д. № 2291/2015 г. на Административен съд - гр. В., с което е отхвърлена жалбата му срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 05.05.2015 г. между "Б. Г." ЕООД и С. Й. А., ЕГН **********, издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В. Наведени са доводи за пороци на съдебното решение - необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуални норми и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. "Инспекция по труда", гр. В., редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. О. С. Й. А., редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е постановлението, издадено на 05.05.2015 г. от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - В., с което на основание чл. 405а, ал. 1 във връзка с ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение, считано от 23.03.2015 г., между "Бултранспорт груп" ЕООД като работодател и С. Й. А., изпълняващ длъжността "общ работник строителство", с работно място Хотел "Мираж" гр. В., к. к. "Св. св. К. и Е.", комплекс "Слънчев ден", ПИ № 97, идентификатор 10135.2570.97 с работно време от 07.00 до 19.00 часа, обедна почивка от 12.00 ч. до 13.00 ч. и уговорено трудово възнаграждение 35-40 лв. на ден, без да е сключен договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Постановлението по чл. 405а, ал. 1 вр. 2 от КТ е издадено по повод проверка от Д "ИТ" В. на обект "Реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотел "Мираж"". С постановеното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че от 23.03.2015 г. между предприятието и пострадалия работник е съществувало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Този извод обосновано произтича от подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че на 23.03.2015 г. работникът е бил нает на работа на обекта, по споразумение с работодателя е започнал да престира труд като общ работник в строителството, без да е бил сключен с него писмен трудов договор. Именно поради това, С. А. е престирал труд на обекта (с определено работно място, работно време, почивки и уговорено трудово възнаграждение), за което е попълнил и собственоръчна декларация. Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон и административнопроцесуални норми се преценяват като неоснователни. На основание чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда на основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Цитираните разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции. При спазване на административнопроцесуалното изискване на чл. 35 от АПК, в хода на административното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съставен е протокол № ПР018307/04.05.2015 г., иззета е инструктажната книга на на "Бултранспорт груп" ЕООД. На 17.04.2015 г. С. А. е попълнил декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение. Събрани са писмени обяснения от лицето Й. П. Р. относно фактите по наемане на работници за обекта, сред които и С. А., в които са изложени фактите и обстоятелствата във връзка с дейността по набиране на работници за обекта на дружеството и при които е настъпила злополуката. Въз основа на това, с процесното постановление е обявено съществуването на трудово правоотношение между С. А. и "Б. Г." ЕООД на основание чл. 1, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 405а, ал. 1 вр. ал. 2 от КТ. Първоинстанционният съд е изслушал показанията на св. С. И. П. гл. инспектор в Д "ИТ" В. и съставител на протокола за проверката на "Б. Г." ЕООД, св. И. В. Т. - гл. инспектор в Д "ИТ" В. - участвал в проверката, св. Р. Й. А. - брат на С. А., св. Й. П. Р., от които се установяват фактите и обстоятелствата във връзка с производството по установяване наличието на трудово правоотношение с лицето С. А., настъпила злополука - рухване на съседен хотел "Вероника", при което са загинали четирима работници, но и такива относно наемането на работа на лицето - общият работник С. А., работното място, работодателя, условията на работа, начина на плащане и размерът на възнаграждението. На св. Й. П. Р. е съставен протокол № ПР017569/04.05.2015 г. за извършване на посреднически дейности при наемане на работа и е издадено предписание да преустанови тази дейност. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че в деня на злополуката лицето С. А. е било наето на работа при наличие на основните характеристики на трудовото правоотношение, престирало е работна сила при извършване на работа в интерес на фирмата-работодател без да има сключен писмен трудов договор. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с процесното постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Изложените в касационната жалба възражения не опровергават по безспорен начин констатациите на административния орган в постановлението, потвърдени и от първоинстанционния съд. Оспореното постановление е издадено при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Като е отхвърлил подадената жалба срещу него като неоснователна, Административен съд - В. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,