Решение № 8651 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14207/2017 г.

Решение № 8651 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14207/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. срещу решение № 1859 от 09.11.2017 г., постановено по адм. д. № 644/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е обявена нищожността на ревизионен акт № 021400685/10.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че заповедта за възлагане на ревизия е връчена на редовно упълномощен представител на ревизираното лице, поради което издаденият РА е валиден. Излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - В. Х. В., чрез упълномощения адв. Найденова, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на производството пред Административен съд - Б. е валидността на ревизионен акт № 021400685/10.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., с който са установени задължения на В. Х. В., с ЕТ "В. В." за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 95 856,65 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 30 223,43 лв. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд във връзка с установените факти е тълкувал разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ДОПК. Формирал е извод, че ревизираното лице не е било надлежно уведомено за започналото ревизионно производство, тъй като заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) е връчена на упълномощено лице, което не е имало изрично упълномощаване за получаване на такива заповеди. Приел е, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е толкова съществено, че е лишило ревизираното лице от участие в производството, което обосновава извод за нищожност на издадения РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Не е имало спор по делото, че ЗВР № 1302054/11.09.2013 г., ЗВР № 1302110/17.09.2013 г., ЗВР № 1302260/04.10.2013 г., ЗВР № 1302817/21.12.2013 г., ЗВР № 1400149/22.01.2014 г., заповед за спиране на ревизионното производство № 1400018/18.02.2014 г. и заповед за възобновяване на ревизионното производство № 1400685-В/07.04.2014 г. са били връчени на А. М. - пълномощник на ревизирания търговец. За упълномощаването на посоченото лице са представени три пълномощни от 29.07.2009 г., с нотариална заверка на подписите, за представителство пред НАП: - с право да подписва и получава протоколи и актове за констатации при проверка от органите на НАП и да внася в НАП исканите данни за кореспонденция; - да регистрира касов апарат на името на фирмата, след представяне на необходимите документи и да представя и подписва счетоводните документи при проверка от органите на НАП; - да подаде искане и получи документ за данъчна регистрация, да представлява ЕТ пред Агенция по вписванията; да подаде искане и получи документ за регистрация по БУЛСТАТ. Събрани са доказателства и за наличие на упълномощаване с нотариална заверка на подписите от 19.02.2014 г. за представителство пред НАП, включващо получаване на заповеди за възлагани ревизии на ЕТ и физическо лице; представяне на документи за извършване на проверки и ревизии; получаване на искане за представяне на документи в НАП; получаване на изготвени доклади за извършване на проверки и ревизионни актове като ЕТ и физическо лице; подписване и получаване на АУАН. Събрани са доказателства и че А. Д. М. е била упълномощеното от търговеца лице да подава пред НАП декларация обр. 1 и 6 с придружително писмо към тях и месечна декларация по ДДС с приложения към нея. Правилно първоинстанционният съд посочва, че разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ДОПК е императивна и предвижда връчване на заповедта за възлагане на ревизия на ревизираното лице. В ал. 3 на цитираната разпоредба е предвидено и връчването на ревизираното лице на заповедите за изменение на заповедта за възлагане на ревизия. Неспазването на посочените разпоредби от страна на органите по приходите представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушаващо правото на участие на ревизираното лице в производството. Неправилен е обаче правният извод на съда, че връчването на първоначалната заповед за възлагане на ревизия на упълномощено лице - А. Д. М. - лицето, което е водило счетоводството на ЕТ, без същото да е притежавало изрично упълномощаване за получаване на ЗВР представлява толкова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до нищожност на издадения РА. Както е констатирано в съдебното решение заповед за спиране на ревизионното производство № 1400018/18.02.2014 г. и заповед за възобновяване на ревизионното производство № 1400685-В/07.04.2014 г. са били връчени на същото лице - А. М., но вече при наличие на редовно упълномощаване от ревизирания търговец. Редовно е и извършеното връчване на същото лице на РД и РА. При това положение не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че В. В. е бил лишен изцяло от правото да вземе участие и да представя доказателства в проведеното ревизионно производство, поради което издаденият РА да е нищожен. Неудачният избор от страна на търговеца на лице, което да управлява предприятието му и да го представлява пред органите по приходите не е обстоятелство, което да го освобождава от установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. В. В. е следвало да реализира защитата си срещу издадения РА чрез своевременното му обжалване, което той не е сторил. Предвид изложеното съдебното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искането за прогласяване на нищожността на ревизионен акт № 021400685/10.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора касаторът има право на направените разноски по делото за двете съдебни инстанции, както следва: в размер на 3 790,80 лв. - юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция и разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 2 843,10 лв., определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,