Решение № 3302 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8934/2012 г.

Решение № 3302 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8934/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Симеон Николов Петров от гр. София, ул. "Алабин" № 42, ет. 3, ап. 10, подадена чрез упълномощен адв. Виолета Койчева от САК, против решение № 2491 от 8.05.2012 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, по адм. д. № 1630/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че частта от бивш имот № 11224 попадащ в кв. 9, УПИ VII, м. "НПЗ-Илиянци - запад" с площ от 870 кв. метра, по букви СВГРС, в кафяв цвят на комбинираната скица съм заключението на съдебно-техническата експертиза е заета от бетонова настилка, в рамките на двора на завода, представляваща строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на АССГ за решаване делото по същество. Като алтернативно искане, процесуалния представител на касатора, моли настоящия състав на ВАС да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отмени Заповед № РД-09-301/20.07.2009 г. на зам. Кмета на район "Надежда" - Столична община, като неправилна. Ответникът - кметът на Столична община - Район "Надежда", редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, тъй като правният извод на съда е в противоречие с фактически установеното и неправилно е приложен материалния закон. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като предявена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2491 от 8.05.2012 г. е отхвърлена жалбата на Симеон Николов Петров от гр. София, срещу заповед № РД-09-301 от 20.07.2010 г. на кмета на СО - Район "Надежда", с която е одобрено решение на комисията, по т. 5 от протокол № 18/10.06.2009 г., по искане вх. № АГ-94-Е-92/23.09.2008 г. за имот пл. № 11224, м. "НПЗ Илиянци - запад" по плана на гр. София с площ от 3224 кв. м. и е посочено, че имотът попада в кв. 9, УПИ VII, отреден за производство и складове и е застроен с производствени сгради на Химико - фармацевтичен завод, /сега "Софарма"/, бетонови площадки и две ж. п. линии, които се използват по предназначение. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановена форма и при съобразяване с материалния закон. Възприел е заключението на вещото лице по делото, в което изрично е посочено, че мероприятието по отреждане по действащия ЗРП на м. "НПЗ - Илиянци-запад", одобрен със заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г., е приложено към момента на постановяване на решението. Съдът е преценил, че по смисъла на приложимата норма на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и действащите правила и нормативи за застрояване, като застроена следва да бъде определена не само площта от имота, заета от съществуващи сгради и прилежащия им терен, но и всички други благоустройствени мероприятия, функционално обслужващи реализираните, съгласно регулационния план обекти. Предвид изложеното е прието, че процесният имот пл. № 11224 попада в реализирано мероприятие и е изцяло застроен по смисъла на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка и след обсъждане на правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В приетата и неоспорена техническа експертиза по делото е установено, че спорните 870 кв. м, попадат в двора Химико - фармацевтичния завод, като действащо предприятие. За незастроената част е посочена частта, попадаща между две ж. п. линии, за които също е установено, че се използват по предназначение. Реализираното строителство, освен сгради съдържа и други елементи на мероприятието, като бетоновата настилка, която е благоустройствено мероприятие и като такова е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие и гори постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. В чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ са посочени хипотезите, в които се възстановяват правата на собствениците - имоти или части от имоти в границите на незастроени и застроени поземлени имоти, като в ал. 3 се пояснява, че застроената част, която не се възстановява, включва застроената площ на сградите и прилежащия терен. В § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ са посочени неизчерпателно строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения пътища, ж.п. линии и др. При анализа на цитираната уредба се налага извод, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената, респективно свободната от застрояване площ при съобразяване на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като застрояването със сгради е само един от видовете строителни дейности. Ето защо са неоснователни поддържаните доводи в касационната жалба, че следва при определянето на застроената, респективно незастроената площ по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ административният орган отразява само сградите и сервитутите към тях. Съдът правилно е приел в този смисъл, че административния орган е издал процесната заповед, съобразявайки материалната норма, а соченото нарушение при издаване на акта не е налице. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,