Решение № 15805 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9672/2010 г.
ВАСVI отделение21.12.2010 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 453 от 07.06.2010 г. по адм. дело № 299 от 2010 г. на Административния съд - София-област, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кристиан Иванов Вакарелийски срещу разпореждане № 2-ГВ-4 от 02.03.2010 г. на директора на фонд "ГВРС" при ТП на НОИ - гр. София. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15805 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9672/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. София, срещу решение № 453 от 07.06.2010 г., постановено по административно дело № 299 по описа за 2010 г. на Административния съд - София-област, шести състав, с което е отменено разпореждане № 2-ГВ-4 от 02.03.2010 г. на касатора и е върната преписката за издаване на ново разпореждане за изплащане на гарантирано вземане по молба-декларация вх. № К-07-337 от 11.02.2010 г. на Кристиан Иванов Вакарелийски от гр. Ихтиман. С касационната жалба и писмените бележки на упълномощения юрисконсулт Снежана Малакова се поддържат доводи за неправилност на решението на АССО поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Кристиан Иванов Вакарелийски от гр. Ихтиман, не е ангажирал становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура в заключението си по същество изразява становище, че срокът по чл. 25 от ЗГВРСНР е преклузивен и след изтичането му ТП на НОИ не са компетентни да разглеждат подадените молби-декларации за отпускане на гарантирани вземания на работниците и служителите. Погасено е не само искането за изплащане на гарантираното вземане, но и възможността на работника или служителя да се възползват от правото си на гарантирано вземане при откриване на производство по несъстоятелност. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежна страна по делото, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, тричленният състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - София-област, е оспореното от Кристиан Иванов Вакарелийски разпореждане № 2-ГВ-4 от 02.03.2010 г. на директора на фонд "ГВРС", с която административният орган в рамките на предоставената му с чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР компетентност е отказал на жалбоподателя изплащането на гарантирано вземане. По делото не се спори за факти. Не се спори, че в периода от 11.09.2008 до 18.12.2009 г. Вакарелийски е работил по трудов договор, сключен с "Риламат" ООД. Не се спори също, че с решение № 617 от 10.11.2009 г. на СОС - ТО, 5-и състав, по гр. дело № 747 от 2009 г., вписано в търговския регистър на 16.11.2009 г., за работодателя е открито производство по несъстоятелност. Безспорен е и фактът, че с молба-декларация вх. № К-07-337 от 11.02.2010 г. Вакарелийски е поискал да му бъде отпуснато гарантирано вземане по чл. 3 от ЗГВРСНР. Спори се правилно ли му е отказано изплащането на поисканото вземане поради просрочие на подадената молба-декларация. Касае се за материалноправен спор по прилагането на чл. 25 от ЗГВРСНР, който се свежда до това от кой момент тече срокът за подаване на молба-декларация за отпускане на гарантирано вземане по чл. 3 от ЗГВРСНР. Постановявайки обжалваното решение, АССО неправилно и в противоречие с материалния закон е отменил атакуваното пред него разпореждане № 2-ГВ-4 от 02.03.2010 г. на директора на фонд "ГВРС", като с оглед данните в преписката необосновано е приел, че подадената от Кристиан Вакарелийски на 11.02.2010 г. молба-декларация за отпускане на гарантирано вземане е подадена в предвидения от закона 30-дневен срок. Този неправилен извод АССО е обосновал с липсата на доказателства по делото за обнародване в "Държавен вестник" на решението за откриване на производство по несъстоятелност за работодателя "Риламат" ООД, както за датата на вписване на същото в търговския регистър. Недоказано според съда е останало и обстоятелството, че работодателят е изпълнил изискването на чл. 3, ал. 1 от НРИРСОИГВНР да информира работниците и служителите си за датата на обнародването на решението и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР. Условията и редът за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са регламентирани в ЗГВРСНР и в НРИРСОИГВНР. Съгласно посочената нормативна уредба, за да възникне правото на гарантирани вземания, следва да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в закона, а именно: лицето да е или да е било в трудово правоотношение с работодател, по отношение на който може да бъде открито производство по несъстоятелност; трудовото правоотношение да не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР или да е прекратено през последните три месеца преди тази дата. По силата на чл. 6 от ЗГВРСНР субективното право на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебно решение за: откриване на производство по несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност и прекратяване на производството по несъстоятелност поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Съгласно чл. 25 от ЗГВРСНР правото на гарантирано вземане може да бъде упражнено с подаване от работника или служителя на молба-декларация по образец до ТП на НОИ по седалището на работодателя. Срокът, в който следва да бъде подадена молбата за отпускане на гарантирано вземане, е 30-дневен и по силата на цитираната императивна разпоредба започва да тече от момента на възникване на субективното право, т. е. от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Този срок е преклузивен и пропускането му води до погасяване на правото на лицето да получи гарантираното вземане. Преклузивният характер на срока задължава както административните органи, така и съда да следят за спазването му. В тази връзка изцяло незаконосъобразен е изводът на съда, че липсата на доказателства относно това дали работодателят е изпълнил задължението си да информира работниците и служителите си за датата на обнародването на решението и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР. Установяването на този факт е без правно значение за разрешаването на спора, тъй като законодателят е обвързал възникването на субективното право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР с друг начален момент, а именно датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 630 и чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Неизпълнението от страна на работодателя на задължението по чл. 3, ал. 1 от НРИРСОИГВНР представлява административно нарушение по смисъла на чл. 31 от ЗГВРСНР във връзка с чл. 6 от ЗАНН и установяването му е от значение единствено за ангажиране на административнонаказателна отговорност на виновните длъжностни лица. Необосновани и незаконосъобразни са и изводите на съда относно недоказаност на фактическите основания, посочени в отмененото разпореждане № 2-ГВ-4 от 02.03.2010 г. на директора на фонд "ГВРС" и по-конкретно липсата на доказателства за обнародване в "Държавен вестник" на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя "Риламат" ООД, както и датата, на която същото е вписано в търговския регистър. Действително, в първоначалната редакция на чл. 6 от ЗГВРСНР (обн., ДВ, бр. 37 от 04.05.2004 г.) бе предвидено, че правото на гарантирано вземане по закона възниква от датата на обнародване в "Държавен вестник" на решението за откриване на производство по несъстоятелност. С приемането на Закона за търговския регистър и влизането му в сила от 01.01.2008 г. бе отменена разпоредбата на чл. 6 от ТЗ и регламентираното с нея обнародване в "Държавен вестник". След тази дата публичността на предвидените в закона обстоятелства, свързани с правосубектността и дейността на търговците, се гарантира чрез вписването им в търговския регистър. В тази връзка е изменена и разпоредбата на чл. 622 от ТЗ, предвиждаща обнародване на решенията по чл. 630 и 632 от ТЗ, т. е. решенията, визирани в чл. 6 от ЗГВРСНР - същите, считано от 01.01.2008 г., се вписват в търговския регистър. На същото основание и с оглед постигане на терминологично съответствие между разпоредбите на ЗГВРСНР и ТЗ с § 15 във връзка с § 56 от ПЗР на ЗТР, в сила от 01.01.2008 г., е направена и промяна в чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 23, ал. 4 и в чл. 25 от ЗГВРСНР, като навсякъде в посочените текстове думата "обнародване" и заменена с "вписване". Въпреки представените с административната преписка доказателства, съдържащи ЕИК по БУЛСТАТ на "Риламат" ООД, съдът не е извършил служебна справка от електронното досие на дружеството и съответно не се е убедил в наличието на правно релевантния факт, че решение № 617 от 10.11.2009 г. на СОС - ТО, 5-и състав, по гр. дело № 747 от 2009 г., с което на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност на "Риламат" ООД, е вписано в търговския регистър на 16.11.2009 г. в 16:49:57 ч. под № 20091116. Тази служебна проверка е следвало да бъде извършена от съда на основание императивната разпоредба на чл. 23, ал. 4 ЗТР, забраняваща събирането на доказателства относно вписани в търговския регистър обстоятелства, когато е посочен ЕИК на търговеца. В тази връзка изцяло необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е постановил отказа за изплащане на гарантирано вземане, без да е събрал безспорни доказателства относно датата, на която е вписано в търговския регистър решението по несъстоятелността на работодателя, представляваща началната дата, от която започва да тече преклузивният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Този извод на съда се опровергава от приложената по делото и обсъдена от съда справка от търговския регистър, съдържаща достатъчно данни за установяване на тези обстоятелства. Като не се е съобразил с нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗТР, регламентираща действие на вписването на подлежащо на вписване обстоятелство по отношение на трети добросъвестни лица, както и с разпоредбите на чл. 71 и 72 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и като е приел, че подадената на 10.02.2010 г. от жалбоподателя молба-декларация е в 30-дневния срок по чл. 25 от ЗГВРСНР, въпреки наличието на безспорни доказателства, че решението на СОС е вписано в търговския регистър на 16.11.2009 г., Административният съд - София-област, е постановил едно неправилно решение, което поради противоречието му с материалния закон следва да бъде отменено. Налице са условията на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Кристиан Иванов Вакарелийски против разпореждане № 2-ГВ-4 от 02.03.2010 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при ТП на НОИ - София. По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 25