Решение № 6511 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6833/2017 г.

Решение № 6511 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6833/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от управителя Г. К., против решение № 190 от 25.05.2017 г., постановено по адм. дело № 79/2017 г. по описа на Административен съд - С., с което НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД - гр. С., представлявано от д-р М. Д., сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сумата 385 лв., представляващи деловодни разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва, че заплатеното адвокатско възнаграждение не представлява вреда за ответната страна в спора, както и че ЗАНН и НПК не признават правото на жалбоподателя да възстанови направените от него разноски по административнонаказателното дело. Ответната страна - МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД - гр. С., представлявано от д-р М. Д., чрез адв. А. Василев, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД - гр. С. сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 21/НП 39 от 19.02.2016 г. на Директора на РЗОК - С., ведно със законната лихва върху главницата, считано 21.03.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 385 лв. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 21/НП 39 от 19.02.2016 г. на Директора на РЗОК - С. на МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД - гр. С. са били наложени три имуществени санкции на основание ЗЗО и НРД 2015 г. Посоченото НП е отменено с Решение № 248/01.07.2016 г. по АНД № 229/2016 г. по описа на Районен съд С.. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 20.07.2016 г. На стр. 5 от делото на РС С. е приложен Договор за правна защита и съдействие № 1879/23.02.2016 г. със страни МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД - гр. С., представлявано от д-р М. Д., и адвокат А. Б. В., като посоченият предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита по дело на Смолянския районен съд срещу НП № 21/НП 39 от 19.02.2016 г. на Директора на РЗОК - С.. В т. III от договора - Договорено възнаграждение, е посочена сумата от 360 лева, от които 300 лева по Наредба 1 на ВАС и 60 лева ДДС, платими изцяло с платежно нареждане. Като доказателство към исковата молба на МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД - гр. С., подадена пред АС С., на стр. 5 от първоинстанционното дело е приложено и преводно нареждане от 24.02.2016 г., от което е видно, че ищецът е заплатил на А. Б. В. сумата от 360 лева, като основанието за превода е "по дог. за правна помощ 1879/23.02.16". Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование - юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно. Решението е правилно и в частта за присъдената законна лихва върху главницата от 360 лв, считано от 21.03.2017 г., както е поискана от ищеца, в който смисъл е съдебната практика. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,