Решение № 13489 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5713/2015 г.

Решение № 13489 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5713/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, против решение № 133 от 7.04.2015 г., постановено по адм. дело № 128/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Славина Агро" ЕООД, гр. Враца, чрез адв. Чернев като процесуален представител, в отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отменил ревизионен акт (РА) № Р-06-1401754-091-01/13.11.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 44/27.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Велико Търново, поправено с решение № 44А/18.02.2015 г. относно годината на издаване - 27.01.2015 г., само в частта му по ЗКПО, в която е отказано преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. в размер на 3 431,07 лева, в резултат на което за 2011 г. е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 3 431,07 лева и лихви в размер на 917,68 лева. Със същото решение е осъдил дирекция "ОДОП"- Велико Търново да заплати на "Славина Агро" ЕООД разноски в размер на 698 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи съгласно чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 ДОПК, при спазване на предвидената форма по чл. 120, ал. 1 ДОПК, при липса на съществени нарушения на процуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Обосновал е извод, че са налице условията по чл. 167, ал. 1 ЗКПО и основанието за прилагане на чл. 189б ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г., тъй като в случая макар за закъснението да се дължат лихви, свързани с невнасяне в срок на ДДС за м. 09.2011 г., то тези лихви не са в обхвата на условието по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО, след като не е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение към 31.12.2011 г. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор относно фактите. Установено е, че в годишната данъчна декларация за 2011 г. "Славина Агро" ЕООД, регистрирано като земеделски производител, е декларирало преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б ЗКПО в размер на 3 431,07 лв. В справка-декларация за м. 09.2011 г. ревизираното дружество е декларирало ДДС за внасяне в размер на 15 669,38 лв., което задължение е внесено на три вноски, последната от които на 09.11.2011 г. За извършеното плащане на част от задължението след изтичане на законоопределения срок са начислени лихви в размер на 3,54 лв., определени съгласно програмния продукт на НАП, които са внесени на 09.03.2012 г. При тези данни по делото както в първоинстанционното производство, така и пред касационната инстанция е спорен въпроса за наличието на предпоставката по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО (редакция, ДВ бр. 105/2006 г.) към 31.12.2011 г. като основание за отказ от приложение на чл. 189б, ал. 1 и 2 ЗКПО и признаване правото на данъчно облекчение, а именно за преотстъпване /намаляване/ на дължимия от дружеството корпоративен данък за 2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 166 ЗКПО в относимата редакция преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума му и се разходват за целите, определени със закон. Общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък, регламентирано в чл. 167 ЗКПО е към 31.12. на съответната година ревизираното лице да няма: т. 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Страните не спорят, че към 31.12.2011 г. ответникът няма задължения за ДДС по справка - декларация за м. 09.2011 г. Такива са налице за лихви от невнесени в срок задължения по т. 1, определени съгласно програмния продукт на НАП. Касаторът излага довод за липса на предпоставките по чл. 167 ЗКПО за ревизираното лице, поради което и съответно за липса на основание за прилагане на чл. 189б ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. Настоящият състав не споделя тълкуването на нормата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, направено от първоинстанционния съд, но това не се отразява на законосъобразността на обжалваното решение. Липсата на подлежащо на принудително изпълнение публично задължение към релевантната година не изключва наличието на задължения за лихви за несвоевременното внасяне на задължението за ДДС в законоопределения срок и не обосновава заключение, че тези лихви са извън приложното поле на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Наличието на всяка от предпоставките по т. т. 1-3, изброени в ал. 1 на разпоредбата, съставлява пречка за преотстъпване на корпоративен данък. Използването на съюза "и" в разпоредбата не води до извод за кумулативност на законовите изисквания. Възприемането на тази теза, развита в отговора по касационната жалба на ответника, би означавало да се приеме, че нормата предвижда като изискване липсата на задължения и по трите точки, което не е целта на законодателя. Предвидените в разпоредбата условия на данъчното облекчение са съответни на изискванията на приложимия в случая Регламент (ЕО) № 1857/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ на малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент № 70/2001, в чийто обхват попада разпоредбата на чл. 189б ЗКПО, както и на решението на Европейската комисия С (2011)863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ за България, Помощ № 546/2010 г. Тълкуването на принципа за законоустановеност на данъците не може да обоснове извод, че задължението за плащането на лихвата е било ликвидно, както правилно е приел първоинстанционният съд. Същото не е определено по основание и размер с акт по чл. 209, ал. 2 ДОПК, не е изчислено и отразено в декларация от задълженото лице. Посочването на задължението за лихва в справка, представляваща данни от програмния продукт на НАП, не удостоверява определянето на задължението с акт на компетентен орган в производство по реда на ДОПК. Доброволното му плащане от ревизираното лице на 09.03.2012 г. също не може да обоснове извод в обратна насока. Още повече, че с РИП № 1233611/14.06.2012 г. на дружеството е била възложена проверка относно преотстъпен корпоративен данък за 2011 г. и в съставения в тази протокол № 1230800/20.08.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново е записано, че към 31.12.2011 г. същото няма задължения. Действително справката - декларация по ЗДДС е самостоятелно основание да се приеме, че задължението за ДДС е налице. Неоснователно обаче е възражението на касатора, че същата е основание за начисляване и на спорната лихва, след като публичното задължение за м. 09.2011 г. макар и внесено до 31.12.2011 г., не е погасено в законоопределения срок. Справката - декларация е основание за възникване на права и задължения, като тя е и изпълнително основание за образуване на принудително изпълнение съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК относно главницата, ако не е погасена, но в конкретния случай с оглед внасянето на дължимия за 09.2011 г. ДДС преди 31.12.2011 г., основанието и размера на лихвата за забава следва да се определят с акт на приходния орган. Предвид изложеното законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че е налице основание за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1 във вр. с чл. 189б ЗКПО и е отменил ревизионния акт в частта на допълнително определените задължения по ЗКПО за 2011 г. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника такива не следва се присъждат, тъй като няма доказателства уговореното адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 648 лева да е реално платено в брой или по сметка на процесуалния представител на дружеството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,