Решение № 15696 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8093/2010 г.

Решение № 15696 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8093/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 95, ал. 1 от Закона за концесиите. Образувано по жалба на обединение "Върба-Батанци", гр. Златоград срещу решение № 420 от 15.04.2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), по преписка № КЗК-105 от 15.02.2010 г. С обжалваното решение жалбата срещу решение № 903 от 24.11.2009 г. на Министерския съвет (МС) на Република България за прекратяване на конкурс за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закон за подземните богатства (ЗПБ) е оставена без уважение. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че КЗК неправилно в мотивите на обжалваното решение е възприела изцяло становището на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и това на МС относно прекратяването на конкурса. Твърди се освен това, че не са съобразени препратките съдържащи се в ЗПБ и в Закона за концесиите (ЗК). Според жалбоподателя е възможно обединение да участва в конкурса за предоставяне на концесията за добив на подземни богатства, защото такова възможност е предвидена в чл. 16 ЗК. На следващо място се твърди, че правното основание, на което е постановено решението за прекратяване на конкурса е незаконосъобразно, като по изложените съображения и в писмените бележки, представени от адвокат-пълномощника на обединението се моли, решението на КЗК да се отмени, като се постанови решение по съществото на спора. Иска се с него да се отмени решението на МС за прекратяване на конкурса и делото да се върне на административния орган за продължаване на процедурата за сключването на договор за предоставяне на концесия с жалбоподателя, който като участник е избран за концесионер. Ответникът- министърът на икономиката, енергетиката и туризма не е взел становище. Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна по изложените в съдебното заседание съображения и в представените писмени бележки, в които се съдържат възражения срещу твърденията направени с жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението на КЗК. Счита за правилна преценката, че в документацията за предоставяне на концесия е включено ограничително условие към участниците, което е в противоречие на чл. 16, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 ЗК. Условието, поставено от концедента ограничава участието на жалбоподателя и останалите участници, поради което е правилно становището на КЗК, че конкурсът е проведен в противоречие на законовите изисквания, което води до правилния извод за прекратяването му на основание чл. 60, ал. 1, т. 4 ЗК. В заключение намира, че решението на КЗК следва да остане в сила, а жалбата срещу него да се отхвърли. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че решението на КЗК е недопустимо и като такова ще следва да се обезсили, поради това, че спорът не попада в подведомствеността на КЗК, по следните съображения: От данните по делото се установява, че МС е взел решение № 841 от 23.12.2008 г., на сочените в него правни основания, за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПБ - метални полезни изкопаеми-оловно-цинкови руди, от находище "Върба-Батанци", разположено в землището на с. Върба и на гр. Мадан, община Мадан, област Смолян. Решението съдържа всички необходими елементи по чл. 45 ЗПБ, а самата процедура за предоставяне на концесия, чрез неприсъствен конкурс, е проведена по реда на ЗПБ. Назначената комисия по чл. 45, ал. 5, т. 3 е приела и правила за работата си, приела е подадените предложения, които е разгледала, съответно оценила и класирала. Всичките писмени доказателства сочат на проведена процедура за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ. В глава първа "Общи положения", чл. 5, ал. 2 ЗК законодателят е изключил предоставянето на концесия за добив на подземни богатства от приложното поле на ЗК. С ал. 3 на същия член законодателят е дал възможност за прилагането на ЗК но само за изпълнението и прекратяването на концесия за добив на подземни богатства, доколкото в ЗПБ не е уредено друго. В чл. 71 ЗПБ законодателят прави препращане за прилагане на част трета от Търговския закон, на Закона за задълженията и договорите и на ЗК, но само за неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на договорите. Цитираната норма се намира в раздел втори на глава четвърта "Договори, прекратяване, арбитраж и експертизи", а раздел втори е озаглавен "Прекратяване". От това следва, че препращането в ЗПБ към ЗК е за неуредените случаи по сключване, изпълнение и прекратяване на договор или след като има избран концесионер за добив на подземни богатства. От анализа на двата текста в ЗК и ЗПБ могат да се направят два извода: - ЗПБ е специален по отношение на ЗК и - препращането на прилагането на единия закон към другия е само по отношение на изпълнението и прекратяването на концесията за добив, т. е. след избора на концесионер. След като процедурата за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПБ се е развила по реда на този закон, а не по ЗК, спорът не е подведомствен на КЗК. Спорът е в правомощията на Върховния административен съд, според чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Този извод следва и от анализа на чл. 7, т. 11 от Устройствения правилник на КЗК. По тези съображения и на основание чл. 130, ал. 3 във връзка с ал. 1 АПК, настоящият състав счита, че КЗК се е произнесла с решение по един спор, който не й е подведомствен, поради което решението й ще следва да се обезсили, като недопустимо, производството по преписката на КЗК ще следва да се прекрати, а делото - да се докладва на председателя на четвърто отделение на Върховния административен съд за насрочване и разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание, при спазване на изискването на чл. 157, ал. 2 АПК. Водим от горното, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение