Решение № 5276 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2015 г.

Решение № 5276 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. К. против Решение № 2930/27.04.2015 г., постановено по адм. дело № 12116/2013 г. по описа на Административен съд С.- град (АССГ). С жалбата се посочва, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Посочва се, че съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковете по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността и общините за вреди и това обуславя уважаване на исковите претенции. Излага се аргумент за необоснованост на съдебното решение, поради противоречие в неговите мотиви. На база изложените доводи се иска отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове. Касационният жалбоподател А. К. в съдебно заседание, чрез адв. Тотев поддържа касационната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и за постановяване на друго, с което се уважат изцяло предявените искове. Ответникът- Министерство на външните работи (МВнР), чрез главен юрисконсулт Йорданова оспорва касационната жалба и моли за приемането й за неоснователна предвид на това, че тя не кореспондира с приложените по делото доказателства и действащата съдебна практика. Счита се за правилно прието от АССГ, че касаторът не е присъствал в процесния период в приемащата държава и не е осъществявал своите посланически функции, поради което не е настъпила реална вреда по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съгласно чл. 8 от Наредбата за командировъчните средства, при задграничен мандат тези командировъчни средства могат да се изплащат само когато командированото лице не отсъства от приемащата държава и изпълнява своите функции. Посочва се, че съдът, постановил обжалваното решение не е обсъдил Заповед № 394/29.06.2011 г. на Министъра на външните работи. Моли да се постанови решение, с което се потвърди решението, постановено по админ. дело № 12116/2013 г. Подробни съображения в тази насока са изложени в представената писмена защита. Ответникът- М. Б. К. редовно призована не се явява и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилно прието, че не са налице всички изискуеми се от закона предпоставки за ангажиране отговорността на МВнР по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приема, че в случая е налице отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт- Заповед № К-684 от 8.09.2011 г. на Министъра на външните работи, но от събраните доказателства се установява, че останалите две предпоставки не са доказани. Посочва, че двете лица са се завърнали в България на 19.09.2011 г., което означава, че през целия процесен период А. К. не е изпълнявал функциите на извънреден и пълномощен посланик и не се е намирал в Атина и двамата със съпругата му не са претърпели никакви реални вреди, които следва да бъдат възмездени. Липсата на настъпили вреди обуславя и липсата на причинна връзка, представляваща третата предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради тези съображения е обоснован извода, че съдебният акт не страда от пороците на чл. 209, т. 3 от АПК и следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 2930/27.04.2015 г., постановено по админ. дело № 12116/2013 г. по описа на Административен съд С.- град, се ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на А. С. К. и М. Б. К. против Министерство на външните работи относно присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменената Заповед № К- 684 от 8.09.2011 г. на Министъра на външните работи, за него и съпругата му М. Б. К. в общ размер на 28 602, 20 евро или равностойността им 55 941,04 лева, ведно с лихвата за забава в общ размер на 300 евро, равностойност на 586,75 лева за периода от 21.09.2011 г. до 3.05.2012 г., ведно със законната лихва. АССГ приема за категорично установено наличието на влязъл в сила съдебен акт, за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № К- 684 от 8.09.2011 г. на Министъра на външните работи, с която считано от 20.09.2011 г. е прекратена командировката на лицето в Посолството на Р. Б. в Р. Г., изпълняващ функциите на извънреден и пълномощен посланик, назначен в дирекция "Човешки ресурси", отдел "Задгранични представителства", сектор "Атина" на длъжност Ръководител на ЗП по чл. 23, ал. 1 и е определен краен срок на командировката - 19.09.2011 г. Първоинстанционният съд намира, че към началния период на исковата претенция ищците не са пребивавали в посолството в Р. Г., както и че за исковия период ищецът не е изпълнявал функциите на извънреден и пълномощен посланик в Атина. По тези съображения първоинстанционният съд приема, че не е налице втората от кумулативните предпоставки в исковото производство да е настъпила реална имуществена вреда в патримониума на увредените лица. В заключение съдът приел исковата молба, с която се претендират имуществени вреди от отменената Заповед № К- 684 от 8.09.2011 г. на Министъра на външните работи за неоснователна и недоказана, поради което е отхвърлил предявения иск. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд счита, че решението на първоинстанционния съд в ЧАСТТА по отношение А. С. К. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба от същото лице е неоснователна. Решението не е обжалвано от М. Б. К. и в частта спрямо нея е влязло в законна сила. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението е неправилно и необосновано. Изложените от първоинстанционният съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковете по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и това обуславя уважаване на исковите претенции. Действително в случая е налице отменен административен акт Заповед № К- 684 от 8.09.2011 г. на Министъра на външните работи, вследствие на което от А. К. и М. К. се претендират вреди за периода 20.09.2011 г. до 3.05.2012 г., изразяващи се в неизплатени командировъчни пари, каквито по закон им се полагат, лихва за забава и законна лихва до датата на окончателното изплащане на главницата. В случая обаче не са налице останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице причинена имуществена вреда, която да е в пряка последица от отменения административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Закона за дипломатичната служба /ЗДипС/ за времето на задграничния мандат служителят получава освен възнаграждението си и командировъчни средства. Предвид ал. 2 от същата разпоредба размерът и начинът на определяне на командировъчните средства се определят с наредба на Министерския съвет в зависимост от държавата на командироване, дипломатическия ранг, длъжността на служителя и броя на членовете на семейството му, които го придружават в приемащата държава. Съгласно чл. 7 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат /НКСЗМ/, командировъчните пари се изплащат ежемесечно от началната до крайната дата на задграничния мандат, включително дните за пътуване при първото пътуване до местоназначението и при окончателното завръщане, на базата на календарните дни за месеца, включително почивните и празничните дни. Командировъчни не се дължат за времето, когато е налице неизпълнение на задграничния мандат в приемащата държава, какъвто е и настоящия случай. Този извод следва и по аргумент за противното от чл. 8 на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат /НКСЗМ/, където се определя, че командировъчните пари по чл. 6 не се изплащат само при отсъствие на служителя от приемащата държава в работните дни, освен когато е командирован по реда на чл. 12, т. е. освен ако отсъствието се дължи на командироване на друго място или на осъществено служебно пътуване за срок от 14 дни. Следователно по силата на чл. 71, ал. 1 ЗДипС и чл. 7 и чл. 8 от НКСЗМ правото на командировъчни е обусловено от изпълнение на задграничен мандат в срока на последния. Коректно и на база приетите по делото доказателства АССГ е приел, че за целия процесен период /21.09.2011 г. до 3.05.2012 г./, ищецът не е изпълнявал задълженията в Посолството в Атина, тъй като на 19.09.2011 г., се е завърнал в България. Неоснователни са и касационните възражения на лицето за неправилност на решението предвид това, че същият не е бил в посолството, поради отменената заповед. В административната преписка е представена Заповед № 394/29.06.2011 г., с която е даден краен срок на задграничната командировка на касатора до 1.08.2011 г. Същата не е обжалвана и е влязла в сила. П. З., № К- 684 от 8.09.2011 г. действително съдържа продължаване на срока на задграничната командировка до 19.09.2011 г. но именно тя е отменена с влязло в сила решение. Двете лица са се завърнали в България на 19.09.2011 г., като преди това са им били изплатени полагащите им се съгласно наредбата суми за пътни разноски, което означава, че двамата не са претърпели никакви реални вреди, които следва да бъдат възмездени по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид чл. 71, ал. 1 от Закона за дипломатичната служба фактическото отсъствие на служителя от приемащата държава, сочи за недължимост на командировъчните средства. Законът свързва получаването на командировъчни средства единствено с изпълнение на задграничен мандат за определения срок. Съдът правилно се позовал чл. 8 от НКСЗМ, приемайки, че след 19.09.2011 г., ищецът не се е намирал в приемащата държава. Ако се приеме за правилна позицията на ищеца, че командировачни средства се дължат и за престоя му в България, то това би означавало да се приеме, че тези средства са личен трудов доход, а не целеви средства за покриване на нуждите на служителя при и по повод изпълнението на службата му. Подобно тълкуване е противно на приложимия закон. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че е налице необоснованост на обжалваното решение, поради противоречие в неговите мотиви. Налице са известни неточности при излагане на фактическите и правни съображения, но те не са съществени и не обуславят промяна на извода за правилност на съдебния акт. Съдът подробно е анализирал наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и съотносимите в случая разпоредби на ЗДипС и НКСЗМ. Същевременно е отчетено времето на реално, фактическо изпълнение от страна на ищеца на функциите му като извънреден и пълномощен посланик в Р. Г.. В резултат е достигнат обоснован извод, че не е налице настъпила реална вреда в патримониума на увреденото лице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение