Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2019 г.

Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител, против решение № 274 от 18.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3479 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че митническата стойност на стоките е определена на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като е ползвана договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Позовава се на представена по делото справка от "Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА", установяваща цялата анализирана информация за стойността на "сходни стоки" по критериите на чл. 74, § 2 от Регламент (EC) № 952/2013 г., и митническа декларация MRN: 17 BG002002 H0058190 от 17.05.2017 г., послужила за база при определяне стойността на "сходни стоки" - 5, 16 лв. /кг., при спазване разпоредбата на чл. 141, § 3 от Регламент (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Сочи, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава, митническият орган е съобразил решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело С-291/15, произнесено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на чл. 181а (отм.); от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване Митнически кодекс на Общността. Искането от съда е за отмяна на решението на Административен съд - Варна и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - "Милки Груп Био" ЕАД, ЕИК 202809846, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор, подаден от пълномощника му адвокат Желязкова. Счита, че в решението на митническия орган липсват мотиви за това как е определена новата стойност, както и че при издаването на оспорения административен акт митническите органи не са спазили никое от правилата по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс на Съюза (МКС) за определяне на нова митническа стойност. Искането от съда е за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, за което прилага доказателства за платен адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна се е развило по реда на чл. 226 от АПК в изпълнение на указанията, дадени с решение № 15503/12.12.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 9402/2018 г., с което е отменено решение № 1265/12.06.2018 г. на Административен съд - Варна, пети състав, постановено по адм. дело № 303 по описа за 2018 г. на този съд, с което е отменено решение № 32-5004/5.01.2018 г. към MRN: 17 BG002002 H0089518/18.07.2017 г. на началника на Митница - Варна (с правоприемник директора на териториална дирекция "Северна морска"), и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отменил оспореното решение № 32-5004/5.01.2018 г. към MRN: 17 BG002002 H0089518/18.07.2017 г. на началника на Митница - Варна, след като е приел, че е издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. От фактическа страна по делото е установено следното: На 18.07.2017 г. в митнически пунк "Варна Запад" при Митница - Варна е представена MRN: 17 BG002002 Н0089518 за поставяне под режим допускане за свободно обращение на стока – калиев сорбат 13 000 килограма нето тегло, с произход Китай, ТАРИК код 29161995, с получател "Милки Груп Био" ЕАД, на обща фактурна стойност 18 720 щатски долара при валутен курс за митнически цели - 1, 75458 лева за 1 щатски долар. Въз основа информацията, снета от базата данни за приети митнически стойности на сходни стоки с произход Китай и поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, с писмо от 18.07.2017 г. е поискано от декларатора представянето в 14-дневен срок на допълнителна информация, потвърждаваща, че декларираната стойност на стоките е действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза. В указания срок "Милки Груп Био" ЕАД е представило търговска кореспонденция, договор за покупко-продажба на стоката с фактура, фактура за платени транспортни разходи, банков суифт за извършеното плащане по фактурата и писмено съгласие за проверка на междубанковите плащания. След проверка митническите органи са констатирали наличието на основателни съмнения, че декларираната митническа стойност представлява общо платена или подлежаща на плащане цена на стоките, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В тази връзка са установили, че декларираната митническа стойност на стоката в размер на 2, 70 лв. /кг. е значително по-ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при вноса на сходни стоки (в диапазона от 5, 16 лв. /кг. до 7, 70 лв. /кг.), която разлика в стойностите е приета за достатъчна да обоснове съмнения за отхвърляне на декларираната митническа стойност. След извършена справка в "Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИСЗА" за стоки с произход Китай, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, в същото или приблизително същото количество, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), митническите органи са установили декларирани и приети митнически стойности за "сходни стоки" с произход Китай, предвид разпоредбите на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. С оглед установеното и приемайки, че декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата, началникът на Митница - Варна е издал оспореното пред съда решение, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация MRN: 17 BG002002 H0089518/18.07.2017 г., определена е нова митническа стойност на внасяната от "Милки Груп Био" ЕАД стока - калиев сорбат, 520 колета, 13 00 кг. нето тегло – 5, 16 л. /кг., с произход Китай, в резултат на което са доначислени и определени като дължими суми за доплащане мито (А00) в размер на 2 074, 11 лв. и ДДС (В00) в размер на 6 725, 16 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. В хода на съдебното оспорване е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, въз основа на което е установено, че реално платената цена за стоката, декларирана с митническата декларация, е в размер на 18 720 щатски долара (32 819, 16 лева). Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод. В счетоводството на дружеството е налице пълно съответствие относно вида на стоката - калиев сорбат, количеството: 13000 кг., и стойността: 18720 USD, съответстващи на митническа декларация MRN: 17 ВG002002 H0089518/8.07.2017 г. и инвойс № 000123025/20.06.2017 г. При новото разглеждане на делото са приети като доказателства придружаващите митническа декларация MRN: 17 BG002002 H0058190/17.05.2017 г. документи, представена от "Сафик - Алкан Химснаб" ЕАД - Русе, за поставяне под режим допускане за свободно обращение на стока - калиев сорбат, бели гранули. В изпълнение на указанията на Върховния административен съд е поставена допълнителна задача на вещото лице за изясняване на релевантния за спора между страните въпрос каква е митническата стойност на "сходните стоки" с произход Китай, от значение за правилното решаване на делото. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че не може да се определи митническа стойност на "сходни стоки" по представената митническа декларация с получател "Сафик - Алкан Химснаб" ЕАД и придружаващите я документи, тъй като няма данни за договорената продажба на стоката, начин на фактуриране на доставката и разплащане, за морско навло и други присъщи разходи за доставка на стоката до входния граничен пункт, няма информация за търговските равнища на контрагентите и не може да се установи сходство в доставната цена на стоките по митническата декларация с получател "Сафик - Алкан Химснаб" ЕАД и митническата декларация с получател "Милки Груп Био" ЕАД. В съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си, че стоката, предмет на вноса по митническата декларация на "Сафик - Алкан Химснаб" ЕАД не представлява "сходна стока" на стоката, внесена от жалбоподателя, тъй като параметрите на доставките са различни. За да отмени оспорения административен акт първоинстанционният съд е приел, че дружеството е представило всички изискани документи, касаещи декларираната митническа стойност, а митническите органи неправилно са приложили чл. 140, във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на административния акт и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Основният спор между страните е относно това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Стоката, предмет на митническо остойностяване е поставена под режим "допускане до свободно обращение" на 18.07.2017 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс), в сила от 1.06.2016 г. По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); , и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, "сходни стоки" означава - в рамките на определянето на митническата стойност- стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. При постановяване на обжалваното решение административният съд е съобразил посочените норми от правото на Съюза и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката. В случая, след като съмненията на митническите органи не са отпаднали въз основа на представените от вносителя доказателства, е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс въз основа на митническата стойност на стоката по MRN: 17 BG002002 H0089518 от 18.07.2017 г., декларирана от "Сафик - Алкан Химснаб" ЕАД. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс е субсидиарно, като съгласно трайната практика на Съда на ЕС е необходимо преди това да се обоснове неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Видно от мотивите на оспореното митническо решение, не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – FOB Шанхай по процесната декларация на "Милки Груп Био" ЕАД (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение) и CIF Варна по декларацията на "Сафик - Алкан Химснаб" ЕАД (Cost, Insurance and Freight – включваща застраховка и транспортни разходи), съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане – 30 дни от датата на разтоварване за "Милки Груп Био" ЕАД и акредитив 60 дни след датата на товарителницата за Сафик - Алкан Химснаб" ЕАД, на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките, каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В обжалвания административен акт липсва анализ и относно различния производител на стоките по двата вноса. Необосновано сходството на стоките е свързано с анализните сертификати към двата вноса. Видно от удостоверението за анализ, издадено от GOODCHEM TECHNOLOGY CO., LTD, стоката по процесния внос представлява калиев сорбат отговарящ на стандарт FCCIХNF, а според удостоверението за анализ на JIANGBEI ADDITIVE CO., LTD, стоката предмет на този внос е калиев сорбат бели гранули отговарящ на стандарт FCCIV. Не е отчетено, че стоките по двете декларации се различават по СAS номер – дружеството-жалбоподател е внесло стока със СAS номер 24634-61-5, докато третото лице е внесло стока със СAS номер 590-00-1. Не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Неоснователно се поддържа от касатора неотносимост на изслушаната по делото експертиза. Въз основа на заключението на вещото лице е установен фактът на плащане, както и това, че плащането е осъществено в договорените между страните размери. Така и според заключението на назначената при новото разглеждане на делото експертиза, стоката, предмет на вноса по митническата декларация на "Сафик - Алкан Химснаб" ЕАД не представлява "сходна стока" на стоката, внесена от жалбоподателя, тъй като параметрите на доставките са различни. Неправилно е интерпретирано от митническите органи и решението на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15, тъй като от посочените статистически данни за количества и цени не е възможно да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки, за да се приеме, че е изпълнено условието декларираната договорна стойност да е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Установените по делото факти и обстоятелства налагат извода, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Милки Груп Био" ЕАД договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б", във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Митническия кодекс. По изложените мотиви настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД направените по делото разноски в размер на 960 лв. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019 г. и фактура № 0000000488/11.03.2019 г., договореното между "Милки Груп Био" ЕАД и адвокат Желязкова заплатено по банков път адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лв., върху който е начислен ДДС в размер на 160 лв. на основание § 2а от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът е направил възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Съдът счита, че адвокатското възнаграждение е определено близо до минимума възлизащ на 770 лв., изчислен съобразно в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес по делото в размер на 8 797, 26 лв. При преценката за фактическата и правна сложност на делото следва да се отчетат продължителността на съдебното производство, процесуалната активност на пълномощника на ответника по касация и обемът на доказателствата. В случая присъдения размер на разноски за адвокатското възнаграждение не е прекомерен, а справедлив и обоснован, поради което възражението на касатора е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,