Решение № 4125 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 757/2022 г.

Решение № 4125 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 757/2022 г., IV о., докладчик председателят Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М., гражданка на Сирия, подадена чрез адв. В. Иларева срещу решение № 6822/19.11.2021 г., по адм. дело № 9399/2021 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба и в писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. При подробно изложени съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг с който да се отмени като незаконосъобразен обжалвания административен акт. Ответникът – Началник 02 сектор ООДЦ-СДВР, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ц. Виденов, в депозирани писмени бележки, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде изцяло потвърден, а касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 6822 от 19.11.2021 г. по адм. дело № 9399 по описа на 2021 г. на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на Д. М., гражданка на Сирия, против заповед № 5392 ПАМ-1828/05.09.2021 г. на началник 02 сектор ООДЦ-СДВР, с която и е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход" Сирия. За да достигне до този резултат първостепенният съд е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията и задължителни реквизити на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден в процедура проведена без съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон и неговата цел. В мотивите на обжалваното съдебно решение съдът не е споделил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта относно наличието на подадена молба до председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за предоставяне на международна закрила, тъй като същото не е абсолютна пречка за провеждане на производството по налагане на принудителна административна мярка, такава пречка би била налице, когато влязло в сила решение за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец, каквото по делото до приключване на устните състезание не е представено. За неоснователно е прието от първоинстанционния съд твърдението за нарушение на принципа "non refoulement", тъй като чуждата гражданка не е посочила уважителни причина за незаконното си влизане в страната по чл. 4, ал. 5 от ЗУБ. Административният съд е приел, че не съставлява съществено нарушение обстоятелството, че административния орган не е предоставил срок за доброволно изпълнение на решението за връщане. На последно място за неоснователно е прието и оплакването в жалбата за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 изр. 3 от ЗЧРБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че чуждия гражданин не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, както и съобразно мотивите изложени в докладна записка рег. № 5392р -2242/05.09.2021 г. по описа на отдел "Миграция" –СДВР, с правно основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България. С разпоредбата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, съгласно която мярката "връщане" се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Следователно щом е налице хипотезата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, компетентният административен орган по чл. 44 от същия закон действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за наличие на принудителната административна мярка. Той няма право на преценка нито относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, нито относно вида й. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им, са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт - обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения, което е сторено видно от представените по делото доказателства, в т. ч. докладна записка № 5392р-2242/05.09.3032 г. отдел "Миграция" – СДВР, от което е видно, че чуждата гражданка е признала, че преминала нелегално границата на Р. България. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че административният съд необосновано сочи, че като страна по произход, в която следва да върната Д. М. е посочена Сирия. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че в административния акт като страна на произход е посочена Сирия. Видно от съдържанието на обжалвана заповед изрично е записано Сирия, следователно не е налице соченото нарушение. На следващо място не е налице твърдяното от касатора нарушение на чл. 44а, ал. 5 от ЗЧРБ. С разпоредбата на чл. 44а, ал. 5 от ЗЧРБ се предвижда, че чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка връщане, не се връща в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. Твърдението на касатора, че сочените пред първоинстанционния съд общоизвестни факти, водят до извода, че връщането на чужденката в Сирия биха довели до забранено от закона третиране следва да се приеме за неоснователно и недоказано. Правилно административния съд е приел, че не е налице принципа "non refoulement", тъй като чужденецът след като е влязъл не по законоустановения ред в страната пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата му е длъжен да представи незабавно уважителна причина за незаконното си влизане. Видно по делото такива доказателства не са ангажирани. В настоящото съдебно производство също не се представят доказателства, от който да се обоснове извод, че е налице страх от лично преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение на чужденеца поради нейната раса, религия и др. в страната й на произход Сирия, поради което няма законова пречка за издаването на процесната ПАМ. Въз основа на установеното следва да се приеме, че чужденката е нелегален икономически емигрант, която търси повишаване на икономическия си стандарт, като се е възползвал от законови способи. Настоящия съдебен състав приема за неотносим довода на касационния жалбоподател за необсъждане на обсотятелството, че е налице нарушение на чл. 58, ал. 6 от Закона за убежището и бежанците. Сочените от касатора обстоятелства, който са довели до забава за подаване на молба за международна закрила са неотносими, а и недоказани. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в лишаването на чужденката от възможността за защита в административното производство. Процедурата по прилагане на ПАМ по специалния ЗЧРБ, с оглед характера и предназначението й, започва, развива се и приключва по почин на органа, който при формиране на завършващото я волеизявление, дължи преценка на дефинираното в чл. 44 ЗЧРБ, конкретно проявление на принципа на съразмерност. Видно от данните по делото, неизслушването на засегнатото лице на родния и език не може да се квалифицира като отменително основание, т. к. по никакъв начин не засяга материалната законосъобразност на разпоредената мярка на държавна принуда. Още повече, че неучастието на чужденеца в административното производство не му е попречило да организира адекватно и ефективно защитата си пред съда. Отделно от това, спецификата на регулираните от ЗЧРБ обществени отношения и индивидуалната оценка на обстоятелствата по случая предопределя незабавното произнасяне на органа в защита на важен държавен и обществен интерес по смисъла на чл. 34, ал. 4 АПК, поради което допуснатото отклонение от общите правила на административния процес е оправдано от легитимна цел. В случая соченото нарушение не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не би променило решението на административния орган. Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице. За прецизност следва да се посочи, че за назначаването на преводач не е достатъчно лицето да е чужд гражданин, какъвто безспорно е г-жа Д. М.. Съгласно чл. 14, ал. 2 АПК, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. Видно от доказателствата по делото никъде в административната преписка г-жа Д. М. не е заявила, че желае преводач на родния й език- арабски. Интервюто е проведено на английски език в случай, че чуждата гражданка не е разбирала, е следвало да заяви претенцията си за назначаване на преводач на соченият от нея език. На последно място доводът на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед с оглед липсата на определен срок по чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане, е неоснователен, още повече че на основание чл. 60 от АПК органът е допуснал с разпореждане предварително изпълнение. По делото няма данни последното да е било обжалвано и е влязло в сила. По изложените съображения и мотивите на първоинстанционния съд, които настоящия касационен съд споделя и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,