Решение № 4 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1078/2011 г.

Решение № 4 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1078/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 251 ГПК. С решение № 201 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 1078/2011 на ВКС на РБ, I-во г. о., постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК, въззивното решение № 188 от 04.04.2011 г. по гр. д. № 482/2010 г. на Софийския окръжен съд е оставено в сила в частта, с която е допусната делба на недвижим имот, възстановен по реда на ЗВСГЗГФ, и е отменено в частта относно делбата на земеделски земи, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. Подадена е молба от П. М. В., Г. Х. К. и М. Х. Д., които искат допълване, а при условията на евентуалност - поправка на очевидна фактическа грешка на решението на Върховния касационен съд относно това за делбата на кои земеделски земи въззивното решение е отменено. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., приема, че е сезиран с искане за тълкуване на постановения съдебен акт. Съображенията за това са следните: Съдът се произнася по реда на чл. 250 ГПК, когато не се е произнесъл по цялото искане на страната. В случая искането да се допусне касационно обжалване, а след това - да се отмени въззивното решение, е разгледано, т. е. съдебният акт не е непълен. Не е налице и очевидна фактическа грешка - хипотеза по чл. 247 ГПК. Изложеното в молбата на касаторите сочи на неяснота относно това какво точно е постановил съдът в частта за делбата на земеделските земи. Искането следва да се разбира като такова за тълкуване на решението от 02.07.2011 г. и в този смисъл съдът следва да се произнесе. В срока по чл. 251, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени отговори от останалите съделители. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните поделото, намира следното: Срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд е подадена касационна жалба от съделителите П. М. В., Г. Х. К. и М. Х. Д., които са поискали то да бъде отменено относно делбата на залесена горска територия, както и относно делбата на земеделските земи, посочени в т. т. 1-7 на касационната жалба и част от предмета на решение № 1754 от 18.06.2002 г. на поземлената комисия [населено място]. Това са: 1. ливада с площ от 0.711 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м. "К.", част от имот пл. № 368 от кв. 10 по кадастралния план на селото от 1987 г. с отреждане за улица, попадаща между о. к. 37 и о. к. 38 - т. 2 от решението на поземлената комисия [населено място]; 2. ливада с площ 13.299 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м. "К.", част от имот пл. № 368 от кв. 10 по кадастралния план от 1987 г. с отреждане за парцел II за "почивна станция" - т. 5 от същото решение; 3. ливада с площ 0.162 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м. "К.", част от имот пл. № 399 от кв. 9 по кадастралния план от 1987 г. с отреждане за улица - т. 7 от решението; 4. ливада с площ 0.637 дка, находяща се в [населено място], м. "К.", част от имот пл. № 399 от кв. 9 по кадастралния план от 1987 г. с отреждане за озеленяване - т. 8 от решението; 5. ливада с площ 0.558 дка в строителните граници на [населено място], м. "К.", част от имот пл. № 399 от кв. 9 по кадастралния план от 1987 г., с отреждане за парцел VI-35 - т. 9 от решението; 6. ливада с площ 0.008 дка в строителните граници на [населено място], м. "К.", част от имот пл. № 399 от кв. 9 по кадастралния план от 1987 г. с отреждане за парцел V-30 - т. 10 от решението; 7. ливада с площ 0.009 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м. "К.", част от имот пл. № 399 от кв. 9 по кадастралния план от 1987 г., с отреждане за парцел VI-30 - т. 11 от решението /неправилно е посочена т. 10/. В диспозитива на решението на касационната инстанция е записано, че въззивното решение се отменя в частта относно делбата на "земеделски земи" и делото се връща в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. Неяснотата в диспозитива на решението следва да се отстрани, тъй като в него не е записано изрично за кои от земеделските земи, предмет на производството по чл. 341 ГПК, решението на въззивния съд се отменя и делото се връща за ново разглеждане. Рамките на спора, поставен за разрешаване от касационната инстанция, се определят от пределите на касационната жалба. В нея касаторът трябва да посочи дали сезирането се отнася до цялото въззивно решение или до част от него, която и да стане предмет на касация. В разглеждания случай касаторите са конкретизирали предмета на обжалването с искането въззивното решение да бъде отменено в частта, означена от тях в касационната жалба. В диспозитива на решението по чл. 290 и сл. ГПК съставът на Върховния касационен съд не е конкретизирал за делбата на кои земеделски земи отменя въззивното решение. Ето защо се налага тълкуване на допуснатата неяснота, като се счете, че крайната правораздавателна воля е въззивното решение да бъде отменено за тези земеделски земи, които са посочени в т. т. 1-7 на касационната жалба. Исковете за делба на земеделски земи са отхвърлени по съображения, че решението на поземлената комисия не съдържа изискуемата от закона индивидуализация и не са приложени скици към него, т. е. не може да се приеме, че производството по възстановяване е завършило. Затова в решението на касационната инстанция са дадени указания за допълнителни процесуални действия и за обсъждане на събрани по делото доказателства с цел изясняване на фактите и обстоятелствата по приключване на процедурата по възстановяването и по индивидуализацията на земеделските земи. Действително, при обсъждането на пороците на въззивното решение в мотивите са споменати доказателства и за имоти, непосочени в касационната жалба, но от това не следва, че и те са станали част от предмета на касация, защото съдът не може да излезе извън пределите на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.