Решение № 14395 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4136/2013 г.

Решение № 14395 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4136/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София срещу решение № 909/11.02.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3363 по описа за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № К20001004319/15.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи противоречие на решението със съществени процесуални правила заради пропуск на съда да извърши собствена преценка на доказателствата, да обективира фактическите си констатации и правни изводи по съществото на спора в съответствие с дължимото по чл. 160 от ДОПК и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Приема, че е разяснена доказателствената тежест без да са формирани изводи съобразно успешността на доказването. Твърди, че ДЗЛ не е установило предпоставките за правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по спорните доставки. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация "Р. Л. К. Транспортс" ООД, чрез повереника си адв. Тервел Георгиев, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Р. Л. К. Транспортс" ООД за данъчни периоди м. 02, 03 и 04.2010 г., в общ размер 13 835 лева по фактури, издадени от "О. П. Елос" ЕООД, "Тенакс 99" ЕООД и "Акрю" ЕООД, с предмет на доставката дизелово моторно гориво. Така резултатът за тези данъчни периоди е данък за възстановяване 40 лева вместо декларираните 13 875 лева, поради което и за възстановения с АПВ данъчен кредит в д. п. м. 03 и 04.2010 г. е начислена закъснителна лихва в размер 1 210.05 лева. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставките на стоки по фактурите, за които касаторът е упражнил право на данъчен кредит Според органите по приходите по обсъжданите доставки няма доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху родово определените вещи. Изследвана е връзката на предходните доставки с тези към ревизираното лице. Органите по приходите са се позовали на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 9 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Мотивите на съдебния акт съдържат хронологично описание на процесуалните действия на органите по приходите в извънсъдебната фаза на производството, както и на техните изводи по фактите и правото. Решаващите изводи за отмяна на административния акт се основават на възпроизвеждане на разпоредбите на ЗДДС относно платеца на данъка, реда за начисляване на ДДС и предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит и за приспадането му. Изключена е относимостта към предпоставките на данъчното предимство на произхода на стоките и на начисляването на данъка от доставчика. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила. Решението на АССГ не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на правото на данъчен кредит. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т. е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници описването на дейността по събирането им от приходната администрация. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. За целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата /вж. чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/. Субект на изпълнението следва да бъде доставчикът. С арг. от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки имащи за предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. Естеството на стоката по доставките - дизелово гориво, което по хипотеза не се съхранява в обособено количество, изключва съгласието като способ за индивидуализиране. Това предполага доказване на предаването на вещите по доставката. Част от преписката са редица писмени доказателствени средства, представени за установяване на предаването на стоките и обосноваване на прехвърлителното действие по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, съответно наличието на доставка на стока по чл. 6 от ЗДДС и данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от с. з. - товарителници; пътни листове; акцизни данъчни декларации; декларации по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, включително с отбелязването по чл. 12, ал. 2 от Наредбата; договор за продажба на горива; спедиционен договор. Всички тези доказателствени източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест /а те са указани и с определение на първоинстанционния съд от 09.04.2012 г./ и с очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение