Решение № 1693 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11521/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на С. О. Д. от гр. Пещера, чрез процесуалния си представител адв. Карабойчев, срещу решение 3693 от 01.10.2024г., постановено по адм. д. 442/2023г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което по жалба на Биовет АД със седалище гр. Пещера е отменено разрешение за строеж 45 от 02.08.2021г., издадено от главния архитект на община Пещера, с което на основание 144 и 145 ЗУТ е разрешено на С. О. Д. изграждането на строеж Крайпътно заведение за бързо хранене, със стаи за гости в УПИ V 1712, за автошоурум и крайпътно заведение, местност Баташки път /ПИ идентификатор 56277.4.1712/ по плана на гр. Пещера, общ Пещера. В касационната жалба се твърди недопустимост на оспореното решение, като постановено по недопустима жалба отменително основание по чл. 209 т. 2 АПК. Навежда съображения, че съдът правилно е приел, че наличието на правен интерес се определя с разпоредбата на чл. 149 ал. 2 ЗУТ. Посочил е, че необосновано съдът е приел, че жалбоподателят в първата инстанция има ограничени вещни права в УПИ V 1712 по регулационния план на гр. Пещера. Посочва, че именно поради това съдът не е конкретизирал и точно какво ограничено право има жалбоподателя в първата инстанция Биовет АД право на строеж или на ползване или пък сервитут за водопрокарване. Посочва и че съдът не е събрал доказателства за наличие на ограничено вещно право върху имота, предмет на разрешението за строеж от жалбоподателя, като посочва, че цитираните от съда строителни книжа относно строеж на водопровод през имота не доказват наличието на притежание на ограничено вещно право в имота у жалбоподателя. Иска оспореното съдебно решение да бъде обезсилено, жалбата на Биовет АД да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Претендира разноски. Ответникът главният архитект на община Пещера не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Биовет АД, чрез процесуалния си представител адв. Седефов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пазарджик е приел, че жалбоподателят в първата инстанция Биовет АД е заинтересовано лице от оспорването на разрешение за строеж 45 от 02.08.2021г. съгласно чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ, тъй като от представените по делото доказателства удостоверения за ползване на три строежа е собственик на водопровод, придружен от съответен сервитут, преминаващ през имота на С. Д.. Позовал се е и на представено решение 0001 от 03.09.1997г. на Поземлена комисия Пещера за възстановяване на правото на собственост върху имот на наследниците на И. Г. К., в което решение е вписано, че върху имота има ограничение при ползването му сервитут на водопровод. Посочил е и че сервитутното ограничение е посочено и в нотариалния акт, с който С. Д. се легитимира като собственик на имота. Поради това съдът е обосновал извод, че жалбоподателят Биовет АД е носител на ограничено вещно право в имота, предмет на оспореното разрешение за строеж, а именно като собственик на преминаващия през имота промишлен водопровод главна водопроводна мрежа, се явява заинтересовано лице по чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ. Посочил е, че спазването на процедурата по § 15 ал. 2 ПЗР на Закона за водите е неотносимо към настоящото производство. По съществото на спора е обосновал извод, че оспореното разрешение за строеж макар и издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, е издадено в противоречие на материалния закон, а именно чл. 108 ал. 1 ЗУТ. Посочил е в тази връзка, че за УПИ V 1712 е одобрен план за регулация и застрояване със заповед 26 от 16.01.2019г., което е първа регулация за него. Посочил е, че тази заповед за одобряване на ПУП ПРЗ, въз основа на предвиждането на която е издадено оспореното разрешение за строеж е отменена с влезнало в сила съдебно решение 849 от 29.02.2024г., постановено по адм.д. 420/2023г. по описа на АС гр. Пазарджик, потвърдено с решение на ВАС по адм. Д. 4232/2024г. Приел е, че съгласно чл. 142 ал. 2 АПК това се явяват нови факти и обстоятелства от значение за спора, настъпили след издаване на акта, но преди приключване на устните състезания, които следва да бъдат съобразени при постановяване на решението. Поради и това е приел, че разрешението за строеж е издадено в противоречие с чл. 108 ал. 1 ЗУТ, тъй като е отменен ПУП ПРЗ, въз основа на който е издадено, съответно е приел, че разрешението за строеж е в противоречие с ПУП. По тези съображения е отменил оспореното разрешение за строеж. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилен и в съответствие със събраните по делото доказателства е извода на съда, че оспореното разрешение за строеж е издадено в противоречие с чл. 108 ал. 1 ЗУТ, а именно в противоречие с ПУП. Правилно съдът е приложил чл. 142 ал. 2 АПК и е приел, че след като действащия ПУП ПРЗ е отменен с влезнало в сила съдебно решение 849 от 29.02.2024г. по адм.д. 420/2023г. на АС гр. Пазарджик, оставено в сила с решение 7189 от 11.06.2024г. по адм.д. 4232/2024г. на ВАС, то оспореното разрешение за строеж е издадено в противоречие с ПУП. В тази връзка е съответен на закона извода за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж. Неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на оспореното съдебно решение, като постановено по недопустима жалба. Правилен е извода на съда, че жалбоподателят пред първата инстанция Биовет АД е процесуално легитимиран да оспорва разрешението за строеж, като лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ, а именно в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, като в случая е налице именно една от тези хипотези, тъй като жалбата е подадена от лице, което притежава ограничено вещно право - законен сервитут върху имота на титуляра на разрешението за строеж. Това се установява, както от документите за собственост на С. Д., в които е вписана тази тежест, а именно наличието на прокарана главна водопроводна мрежа, така и от приетите в хода на производството други писмени доказателства, включително и приетата съдебно техническа експертиза. От представените доказателства се установява, че собственик на инфраструктурата, за която С. Д. следва да търпи ограничението върху собствения си имот, е именно жалбоподателя в първата инстанция Биовет АД, сервитута съществува в негова полза и съответно дружеството се явява лице заинтересовано от оспорването на разрешението за строеж. Правилен е и извода на съда за ирелевантност на § 15 ал. 2 от ПЗР на Закона за водите в настоящото производство. Действително посочената разпоредба предвижда в случаите на заварени съоръжение, правата по чл. 112 от ЗВ относно ползването им да бъдат уредени в срок две години от влизането на закона в сила. Неспазването на тази процедура обаче не води до извод за отпадане на сервитутното право, а е предмет на договаряне на плоскостта на гражданско правните отношение, а евентуален спор в тази връзка подлежи на разрешаване от съответно компетентния граждански съд. Възникналия законов сервитут може да бъде прекратен съгласно чл. 81 от ЗВ в случай на прекратяване на правото на водовземане и/или ползване, като в случая нито се твърди, нито са представени доказателства за прекратяване на водоползването, а напротив представено е разрешение за водоползване. По изложените съображения оспореното съдебно решение не страна от наведените в касационната жалба пороци. С оглед гореизложеното оспореното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Биовет АД за присъждане на разноски, макар и основателно, не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за сторени такива в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,