Решение № 10910 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15032/2010 г.

Решение № 10910 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15032/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Русе, против решение № 32/20.10.2010 г., постановено по адм. дело № 423/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, с което е отменено решение № ПЕО-84/6.08.2010 г. на директора на РУСО - гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 94/23.04.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при РУСО - гр. Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Иванка Илиева Янева от гр. Русе, чрез пълномощника адв. Б. Гроздева, оспорва жалбата. Излага подробни съображения за правилност на решението в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отменено решение № ПЕО-84/6.08.2010 г. на директора на РУСО - гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 94/23.04.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при РУСО - гр. Русе, с което е определен действителен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 342,05 лв., при зачетен осигурителен стаж от трета категория общо 36 години, 3 месеца и 20 дни. Съдът е изпратил преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Русе за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че спорът е свързан с отговора на въпроса дали периодите, през които са дължими и не са изплатени трудови възражения на жалбоподателката следва да бъдат признати за осигурителен стаж. По делото е установено, че за част от периода, през който жалбоподателката е била в трудово правоотношение с "Бимас" АД - гр. Русе, дължимото й трудово възнаграждение не е изплатено, а за други е изплатено само частично, като за тези периоди има влезли в сила съдебни решения за изплащане на възнаграждението. Съдът е приел, че периодите, за които възнагражденията са изплатени частично са зачетени за осигурителен стаж, което е видно от съставения доклад за осигурителния стаж, поради което жалбата в тази част е неоснователна. За периодите, за които възнагражденията не са изплатени изцяло съдът е приел жалбата за основателна, въз основа на анализ на приложимите за съответния период правни норми. За стажа, положен през м. март, май и юни 1999 г. е приел, че намира приложение разпоредбата на чл. 149 от Дял III от КТ от 1951 г., според която невнасянето на следващите се осигурителни вноски от предприятието не лишава работниците от правото да получат всички парични обезщетения, помощи и пенсии, както и на разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР КСО, която признава придобитите до влизането в сила на КСО трудов стаж и трудов стаж за пенсиониране за осигурителен стаж. В чл. 76, б. "а" ППЗП (отм.) е предвидено, че трудов стаж по смисъла на ЗП се счита времето, прекарано на работа по трудов договор за работниците и служителите, независимо от начина на заплащането му. Предвид това съдът е направил извода, че за трудовия стаж през месеците от 1999 г. следва да бъде зачетен за осигурителен при отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. За стажа, положен през м. ноември и м. декември 2000 г. и м. февруари и м. март 2001 г. съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО в редакцията й към момента на постановяване на решението, според която се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 са работили при пълно работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начислено и неизплатено, както и неначислено възнаграждение. Съдът е посочил, че жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, налице е неизплатено трудово възнаграждение, което работодателят й е осъден за й заплати, осигурителните вноски са дължими. Предвид това съдът е направил извода, че относно трудовия стаж през посочените месеци на 2000 г. и 2001 г. жалбата също е основателна. За стажа през м. септември 2002 г. съдът е приел, че е приложима разпоредбата на § 70а, ал. 4 КСО, според която при определяне на осигурителния доход за периода до 31.12.2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждение. Разпоредбата визира само осигурителния доход, но не и осигурителния стаж, поради което при определяне на пенсията този доход не следва да бъде взет предвид, а осигурителният стаж следва да бъде зачетен предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна не съществува спор по делото и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на решението. С разпореждане № 94/23.04.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, потвърдено с решение № ПЕО-84/6.08.2010 г. на директора на РУСО - гр. Русе, които са отменени с обжалваното първоинстанционно решение, е определен действителен размер на пенсията на Иванка Илиева Янева, при зачетен осигурителен стаж от трета категория общо 36 години, 3 месеца и 20 дни. При определяне на пенсията не е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателката за времето, през което не са й изплатени трудовите възнаграждения от работодателя "Бимас" АД за периодите м. м. 03, 05 и 06/1999 г., м. 11 и м. 12/2000 г., м. 02 и м. 03/2001 г. и м. 09/2002 г. За тези периоди с влезли в сила решения по гр. дело № 2947/2000 г. и гр. дело № 3409/2002 г. и двете на РС гр. Русе, работодателят е осъден да заплати на жалбоподателката дължимите трудови възнаграждения. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали за процесните периоди, през които не са изплатени дължимите възнаграждения на жалбоподателката, следва при отпускане на пенсията й да бъде зачетен осигурителен стаж. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. За трудовия стаж, положен през 1999 г. осигурителните правоотношения се регламентират от Дял III от КТ от 1951 г., като в тази връзка съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 149 от този кодекс, която предвижда, че невнасянето от предприятието, учреждението или организацията на следващите се осигурителни вноски не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии. В разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР КСО е предвидено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс. При отговора на въпроса дали според действащата през 1999 г. нормативна уредба се признава за трудов стаж периода, за който не са изплатени дължимите възнаграждения, съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 76, б. "а" ППЗП (отм.), която предвижда, че трудов стаж по смисъла на ЗП се счита времето, прекарано на работа по трудов договор от работници и служители независимо от начина на заплащането му. Неправилно касаторът поддържа, че тази разпоредба не следва да се тълкува като включваща и случаите на неизплатено възнаграждение. Разпоредбата не поставя като условие за зачитане на трудовия стаж заплащане на възнаграждението, а само прекарване на работа по трудов договор (престиране на труд от страна на работника или служителя). Неоснователен е доводът в касационната жалба за това, че според чл. 96, ал. 2 ППЗП (отм.) за трудов стаж за пенсиониране се зачита само времето, за което лицето е получавало трудово възнаграждение. Тази разпоредба предвижда, че за един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с КТ нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност. Тълкуването на израза "получили възнаграждение" не следва да е буквално, тъй като това противоречи на разума на закона, както и на основни конституционни принципи като правото на труд и заплащане, съответстващо на извършената работа, правото на социално осигуряване, на равно третиране и т. н. Подобно тълкуване би довело до лишаване на лицата от основни конституционни права поради независещи от тях причини - поведение на техния работодател, което е недопустимо, а освен това противоречи и на законовата разпоредба на чл. 149 КТ от 1951 г., цитирана по-горе. Предвид изложеното, изводите на съда за трудовия стаж през 1999 г. са правилни. Относно трудовия стаж през 2000 г. и 2001 г. намират приложение разпоредбите на раздел V - Установяване и зачитане на осигурителния стаж и осигурителния доход, от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (тогава със заглавие Наредба за пенсиите). В разпоредбата на 37, ал. 1 от тази наредба, в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 21/2000 г., е предвидено, че за осигурителен стаж след 1.01.2000 г. се зачитат периодите, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. В случая е безспорно, че Иванка Янева има качеството на осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО и работодателят й е осъден да й заплати трудовото възнаграждение с влезли в сила съдебни решения. Върху подлежащите на изплащане трудови възнаграждения се дължат осигурителни вноски, поради което е изпълнено едно от алтернативно предвидените изисквания по посочената разпоредба. Неправилно в касационната жалба се поддържа довод за непризнаване на осигурителния стаж на основание разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от същата наредба (в посочената редакция), в която е предвидено, че за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с КТ или с друг закон нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на МС намалено работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност. Във връзка с тълкуването на тази разпоредба следва да се имат предвид изложените по-горе съображения за тълкуването на разпоредбата на чл. 96, ал. 2 ППЗП (отм.). Първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО в редакцията й към момента на постановяване на решението, според която се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 са работили при пълното установено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начислено и неизплатено, както и неначислено възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. С тази разпоредба се уреждат предпоставките за зачитане на осигурителен стаж и поради това, че преценката за изпълнението на тези предпоставки се прави към момента на отпускане на пенсията, то съдът правилно се е позовал на разпоредбата. Както се посочи, жалбоподателката е била осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, а възнаграждението не е изплатено, но е присъдено в полза на жалбоподателката с влезли в сила съдебни решения, поради което осигурителните вноски са дължими, същите могат да бъдат събрани и принудително по реда на ДОПК. Поради това съдът правилно се е позовал на тази разпоредба, още повече че нейното съдържание е в смисъла на действащата през 2000 г. и 2001 г. регламентация по Наредбата за пенсиите (сега НПОС), обсъдена по-горе. Предвид изложеното, за 2000 г. и 2002 г. съдът правилно е достигнал до извода, че процесния стаж следва да бъде зачетен като осигурителен стаж. Относно трудовия стаж през 2002 г. правилно е прието, че намира приложение разпоредбата на чл. 70а, ал. 4 КСО (редакция ДВ, бр. 1/2002 г., в сила от 1.01.2002 г.), която предвижда, че при определяне на осигурителния доход за периода до 31.12.2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се вижда, че тя визира само изчисляването на осигурителния доход. Относно зачитането на осигурителния стаж са относими изложените по-горе съображения за периодите от 2000 г. и 2001 г., тъй като са действали същите правни норми. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,