Решение № 206 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3285/2013 г.

Решение № 206 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3285/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Л. Д. С. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила определение от 11.06.2012 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 1371/2012 г., което е потвърдено с въззивно определение от 22.11.2012 г. по в. ч. гр. д. № 669/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, ГК, за прекратяване производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, като с определение № 112 от 15.02.2013 г. по ч. гр. д. № 13/2013 г. на ВКС, IV г. о., в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, не е допуснато касационно обжалване срещу въззивното определение. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, тъй като същото е основано на постановление на Районна прокуратура [населено място], което впоследствие е било отменено от Окръжна прокуратура [населено място]. Релевира се основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, с искане то да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. Молбата за отмяна се поддържа и в допълнителна молба-становище от 24.06.2013 г. Към молбата за отмяна представя: постановление от 28.05.2012 г. по пр. вх. № 338/2012 г. на Окръжна прокуратура [населено място], постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.08.2012 г. по пр. вх. № 213/2011 г. на Районна прокуратура [населено място] и постановление от 14.01.2013 г. по пр. вх. № 338/2012 г. на Окръжна прокуратура [населено място]. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], чрез управителя И. И., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, е неоснователна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, респ. прекратителното определение, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяна на влязло в сила решение, респ. прекратително определение, страната може да иска, когато решението, респ. определението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Разпоредбата има предвид случаите, когато съдебният акт, чиято отмяна се иска, е бил обусловен от задължителната сила на съдебен или административен акт по преюдициален въпрос, отменен с обратна сила. В конкретния случай молителят се позовава на постановление от 14.01.2013 г. на зам. окръжен прокурор на Окръжна прокуратура [населено място] по пр. вх. № 338/2012 г. на Окръжна прокуратура [населено място], с което е отменено постановлението на Районна прокуратура [населено място] от 24.08.2012 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 394/2011 г. по описа на ДРП-ДП № ЗМ-393/2011 г. на РУП-гр. Д. и са дадени указания за извършване от разследващия орган на допълнителни процесуални действия по разследването за престъпление по чл. 308, ал. 1, пр. 2 НК. Този документ няма характер на такъв по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая молителят-ищец С. е предявил срещу [фирма] установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че преправянето на срока на действие на ДС към ТД № 18/07.05.2002 г. от действителната дата - 23.05.2003 г. на неистинската - 13.07.2005 г., извършеното от длъжностното лице в дружеството в кръга на службата му чрез дописване на ръка на потребата му чрез представяне на доказателство/част от трудово досие/ по гр. д. № 1723/2008 г. на Д., за да се установи изменението на трудовоправната връзка, представлява престъпно обстоятелство - материална подправка на частен писмен документ от длъжностно лице по см. на чл. 310 НК. Производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения установителен иск, тъй като не са налице предпоставките на чл. 124, ал. 5 ГПК - такъв иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 НПК, или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. В случая, тъй като наказателното производство е било висящо, каквото е и към настоящия момент, въззивният съд е приел, че в случая не е налице нито една от предпоставките на чл. 124, ал. 5 ГПК, искът е преждевременно предявен и е процесуално недопустим, поради което производството по делото е било прекратено. Представеното постановление от 14.01.2013 г. на зам. окръжен прокурор на Окръжна прокуратура [населено място] по пр. вх. № 338/2012 г. на Окръжна прокуратура [населено място], с което е отменено постановлението на Районна прокуратура [населено място] от 24.08.2012 г. за прекратяване на наказателното производство и са дадени указания за извършване от разследващия орган на допълнителни процесуални действия по разследването, както се посочи по-горе, не представлява документ по см. на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като прекратителното определение, чиято отмяна се иска, не е основано на постановлението на Районна прокуратура [населено място] от 24.08.2012 г. за прекратяване на наказателното производство. И към настоящия момент наказателното производство е висящо, поради което и към него не са налице предпоставките на чл. 124, ал. 5 ГПК, обуславящи допустимост на предявения установителен иск. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения/определения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК, установени по надлежния ред. След като в случая не е налице соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,