Решение № 2479 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13174/2009 г.

Решение № 2479 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13174/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Реджеп Халилов Камберов от гр. Сърница, общ. Велинград, ул. "Крушовска" № 4, чрез адв. П. Стоименов, против решение № 1102 от 03.08.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1131 по описа за 2008 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 1300-739/04.02.2008 г., на данъчен орган при ТД на НАП Пазарджик, потвърден с Решение № 337 от 30.04.2008 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди през 2001, 2002 и 2003 г. не е признат данъчен кредит общо в размер на 7 353,21 лв. и са начислени лихви в размер на 5 287,64 лв. по доставки на ЕТ"Силвия Папазова", ЕТ "Тодор Костадинов", ЕТ"АЯ-комерс-Радин Джасуров", "Риана" ЕООД. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Пловдивски административен съд е неправилно като постановено при нарушения на материалния закон, при съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в това, че съдът не съобразил грубите процесуални нарушения при документирането на ревизионния акт, като преките доставчици не бил щателно издирвани. Съдът не взел предвид: че по доставките на ЕТ "Силвия Папазова" през 2001 г. данъчен кредит е отказан на несъществуващо тогава правно основание по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.); поради смъртта на доставчика Тодор Костадинов било обективно невъзможно доказването на начисляване на ДДС от негова страна; представителят на ЕТ "АЯ-комерс-Радин Джасуров" бил търсен не в затвора, където се намирал, на адрес в гр. Долна Баня. За последния доставчик не били взети предвид и влезли в сила ревизионни актове за процесните периоди. Поддържа се, че неправомерно ревизираното лице е санкционирано с отказ на данъчен кредит поради неизрядност на негови доставчици. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението и обжалвания РА в посочената част. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Пловдивски административен съд, в решаващия си състав, е отхвърлил жалбата на касатора против РА в посочената му част. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по спорните фактури, издадени от цитираните по-горе преки доставчици, ДДС не е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и тъй като не са налице всички кумулативно дадени предпоставки за признаване на данъчен кредит на жалбоподателя, РА в обжалваната му част е законосъобразен. По делото е установено с Протоколи за насрещна проверка, съдържащи всички реквизити по чл. 50, ал. 2 ДОПК на преките доставчици липсата на представители на декларираните данъчни адрес или непредставяне на доказателства относно начисляването на ДДС по редовно връчени искания. Нито при обжалването по административен ред, нито пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представил доказателства за начисляване на ДДС от страна на доставчиците. На осн. чл. 160, ал. 1 ДОПК, първоинстанционният съд в производството по обжалване на ревизионните актове е съд по същество, което означава, че дори и при съществени нарушения на процедурата по документирането на констатациите на РА, съдът трябва да се произнесе по материално правния данъчен спор. Без доказателства за наличие на кумулативно-дадените предпоставки за признаване на право на данъчен кредит по ЗДДС (отм.) обаче, съдът не може да признае претендираното право на ревизираното лице. Съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), "Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка -декларация". В случая и с неоспорено заключение на вещо лице констатациите на РА са потвърдени. С основание административният съд е приел, че с потвърждаващото акта решение на директора на Д"ОУИ" е посочено коректното правно основание за отказ на данъчен кредит по доставките на ЕТ "Силвия Папазова" - по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Представените ДРА на ЕТ"АЯ-комерс-Радин Джасуров", правилно са преценени от първоинстанционния съд като непроменящи изводите относно правото на данъчен кредит по фактурите на този доставчик, поради изричните записи в мотивите им, че са съставени без проверка в счетоводството на ревизираното лице. По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, съставляващи посочените в касационната жалба отменителни основания и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение