Решение № 9532 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3277/2017 г.

Решение № 9532 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3277/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по постъпила касационна жалба от "Д. С. Е." ЕООД, чрез процесуални представители адв. Димитров и адв. Тихова, срещу решение № 7551 от 30.11.2016 г. на Административен съд С. - град, по адм. дело № 3536/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел IV, т. 5, с които е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч/, без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи при ценообразуващи елементи - необходими годишни приходи 20 307 хил. лв. и количества електрическа енергия - 2 844 860 МВтч, считано от 01.08.2015 г. Касаторът намира така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЕСО" ЕАД, не изразява становище по депозираната касационна жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 7551 от 30.11.2016 г. на Административен съд С. - град, по адм. дело № 3536/2016 г., е отхвърлена жалбата на "Д. С. Е." ЕООД срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране / КЕВР/, в частта му по раздел IV, т. 5, в която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч/, без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи при ценобразуващи елементи - необходими годишни приходи 20 307 хил. лв. и количества електрическа енергия - 2 844 860 МВтч, считано от 01.08.2015 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - с чл. 21, т. 8 на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят е посочил, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи /чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ/. Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма, като са изложени фактическите и правни основание за неговото издаване, поради което не страда от порок във формата. На следващо място съдът е приел, че атакуваното решение е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и с реда, предвиден в ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. От дружествата, в частност ЕСО ЕАД, са постъпили заявления, назначена е работна група със заповед на Председателя на КЕВР, същата е изготвила доклад, приет на заседание на Комисията. Спазени са изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г., досежно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. По този начин е спазено изискването на чл. 26 от АПК, предвид факта, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация лицата са били надлежно уведомени, чрез публикуване на информацията в интернет страницата на КЕВР. На следващо място съдът подробно е изследвал приложимите материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, както и Правилата за търговия с ел. енергия, като не е констатирал противоречие между съдържанието на Решение Ц-27 и приложимите материалноправни разпоредби на цитираните актове. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изложените доводи за неправилност на решението са неоснователни. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Разпределил е доказателствената тежест като в производството са събрани относимите доказателства и е прието, че оспорващото дружество не е доказало твърденията в жалбата. Административния съд правилно е изложил мотиви, че изчисленията направени от КЕВР в процесното Решение № Ц-27/31.07.2015 г. в частта му по раздел IV, т. 5, с който е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч се потвърждават от събраните в хода на производството доказателства. Неоснователно е възражението на касатора, че като не е присъединено към електропреносната мрежа и няма никакви допирни точки с нея, както и че има договор за достъп с електроразпределителното дружество "ЕВН Б. Е." АД, не следва да дължи цена за достъп на "ЕСО" ЕАД. Съгласно в чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. цената за достъп до електропреносната мрежа подлежи на ценово регулиране. Съгласно чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ (в приложимата редакция), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределителното предприятие "ЕВН Б. Е." АД. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение счита, че цената за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия - 7.14 лв/MWh е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ, Наредбата/. В този смисъл процесната цена за достъп е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода "норма на възвръщаемост на капитала" по смисъла чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съдът отчита, че обжалваната цена е определена само на база Наредбата, като не са използвани Указанията /приети с протоколно решение на ДКЕВР № 15/09.02.2012 г. съгл. чл. 5, ал. 8 от предходната Наредба за регулиране на цените на ел. енергия от 2004 г. /отменена/. К. У. е бил разработен и електронен модел за изчисляване на заявените цени за достъп и пренос. К. действаща Наредба № 1 от 18.03.2013 г. не са одобрени Указания, съответно няма разработена и приета конкретна методика или механизъм /записан в Указания/, респ. няма разработен електронен модел, относно образуването на цена за достъп за производители от слънчева и вятърна енергия. Цената за достъп е определена съгл. чл. 27 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г., като "възвръщаемост на капитала" е изчислена като произведение на "регулаторна база на активите" и одобрената "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" /съгл. относимата част от формулата по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. КЕВР е определила "възвръщаемост на капитала" - 36 хил. лв., като е умножила "регулаторна база на активите" - 1095 хил. лв. със "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33%. "Регулаторна база на активите" е формирана /съгл. формулата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./ само от стойността на "необходимия оборотен капитал" - 1095 хил. лв. /определен като 1/8 от одобрените "парични разходи" съгл. чл. 13, ал. 8 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. "Паричните разходи" от своя страна са формирани само от "разходите за допълнителен резерв" - 8760 хил. лв., тъй като включените "разходи за компенсиране" не са парични за разглеждания период, а са разходи през предходни периоди, които не са били възстановени на оператора. КЕВР е приела "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33% преди данъчно облагане /изчислена на база "норма на възвръщаемост на собствения капитал" от 3% след данъчно облагане, при дял на собствения капитал 100% - няма привлечен капитал/ и е равна по размер на одобрената и включена в цената за достъп по т. IV. 1 от решението. Натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., са двата фактора, които водят до съществената разлика между цената, определена с решение № Ц-6 и цената - предмет на процесното решение № Ц-27. В случая, цената за достъп включва именно разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъла на същата разпоредба и във връзка с т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Крайният извод на съда е, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Правилно съдът е приел, че не е следвало да се приложи чл. 41 от Наредба № 1, която се намира в глава четвърта, определяща общия ред за утвърждаване, определяне и изменение на цени, предвид на това, че е специалната разпоредба, а не общата. Правилно съдът е съобразил, че процесната цена за достъп за първи път е регулирана с решение Ц-6/13.03.2014 г., след като Решение Ц-33/2012 г., с която е била регламентира временна цена съгл. чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, е отменено от Върховния административен съд. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Следва да бъде посочено, че наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС са основателни и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,