Решение № 108 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 225/2008 г.

Решение № 108 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 225/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д., гр. С., срещу въззивно решение от 03.08.2007 г. по гр.д. № 3923/2006 г. на Софийския градски съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касаторът сочи, че единият от предявените искове е установителен за съществуването мандат на Д. Д. - баща и Д. Д. - син, по силата на който синът купува за баща си с нот.акт № 42/1918 г. процесната ливада като негов довереник или скрит пълномощник. СГС неправилно е анализирал сделката между Д /син/ и Г. Н. като привидна. Не е предявяван иск за установяване привидността на тази сделка. Тя се признава и се иска извличане на последиците, произтичащи от мандата между довереника - син и доверителя - баща. Задължение за осъществяване на тези правни последици е поел Д. Д. - син, с писмото от 24.03.1935 г. - да прехвърли с нотариален акт на сестра си и на двамата си братя техните части от имота, когато те пожелаят. След смъртта на Д. - син това задължение е преминало върху наследниците му и в момента е задължение на В. т. Описаното правоотношение между бащата и сина е преминало поради наследяване върху касатора като доверител и В. т. като довереник и в момента се урежда от чл. 292, ал. 2 ЗЗД. Ответницата по касация В. Д. т. не изразява становище по жалбата. Ответниците по жалбата Х. Б. Д., Д. Д. К., С. М. Х., П. Г. З., Р. Д. П. и А. Г. Д. не изразяват становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Тя съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Софийският градски съд е оставил в сила решение от 25.01.2001 г. по гр.д. № 159/1999 г., в частта с която е отхвърлен иск на Х. Б. Д., Д. Д. К., С. М. Х., П. Г. З., Р. Д. П., К. Д. Д. и А. Г. Д. срещу В. Д. Д. за установяване на персонална симулация на страната на купувача по договора за покупко-продажба от 22.04.1918 г. по нот.акт № 42/1918 г., както и в частта, с която е отхвърлен искът на К. Д. срещу В. Д. /починала в хода на процеса, заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от В. т. /за това, че като наследница по закон на Д. Д. -баща и е възстановена на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ собствеността на 3/4 ид.ч. от дворно място бивша ливада от 5 дка, находяща се в гр. С., м. "З". За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 22.04.1918 г. Д. Д. /син/ от една страна, а от друга Г. Н. са сключили договор, по силата на който вторият е продал на първия ливада с площ 10 дка, София, м. Земляне. Венета Д. е наследник по закон на привидния купувач Д. -син. В ЗЗД(отм.) няма изрична правна уредба на привидните сделки. При наличие обаче на процесуални правила относно симулативното изявление по представени по делата документи /чл. 170 ЗГС - отм./ правната теория по стария ЗЗД и практиката са стигнали до сходни тълкувателни изводи с тези по сега действащата уредба на привидните сделки. При тълкуване на § 2 ЗЗД (отм.) за условията за действителност на договорите се налага извод в доктрината и практиката, че симулацията води до нищожност на привидния договор. Тайният акт на прикритото съгласие, поражда действие само ако отговаря на изискванията на неговата действителност. Като особена симулация е подставеното лице- тогава две лица постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият и се уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява ролята на едната страна. Налице са три сделки - привидната сделка, прикритата и тази между сламения човек и действителната страна. За доказването на симулацията е необходимо да има удостоверителен документ от тримата. Само чрез такова обратно писмо е възможно прякото доказване на симулацията. Писмото на Д. - син, чрез което признава правата на останалите братя и сестри-наследници на Д. - баща, няма такава характеристика. То не е начало на писмено доказателство, но тъй като става въпрос за сделка, насочена срещу ищците, е приложим чл. 134, ал. 2, изр. 2 ГПК (отм.), поради което са допустими гласни доказателства. Разпитаните свидетели обаче не са установили привидност на съгласието на страните по договора, наличието на прикрито съгласие между Г за това, че действителният купувач е Д. - баща и за привидност на сделката между Д син, по която последният е "упълномощен" да придобие имота от Г. Н. Ето защо и синът е действителният купувач. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора относно това, че въззивният съд неправилно е анализирал договора между Д като привиден, тъй като предявеният иск е за установяване мандата между Д син относно същия договор и признаване правните последствия на същия за Д. - баща. В исковата молба твърденията са, че бащата е закупил процесния имот чрез подставено лице - сина си Д. Д. Със саморъчно писмо от 24.03.1935 г. синът е признал правото на братята си Б., Г. и сестра си Й. на съсобственост върху 1/2 от имота при равни квоти. С решение на комисията по ЗОЕГПНС имотът е бил отчужден от подставеното лице. Искането е да бъде установено, че ищците са собственици на 3/4 ид.ч. от имота и че сделката по нотариален акт № 42/1918 г. е сключена чрез подставено лице на страната на купувача като действителният купувач е Д. - баща. Следователно доводите в исковата молба са за симулативно придобиване на вещни права чрез подставено лице, без да се сочат такива за мандатно правоотношение между подставеното лице и действителния купувач. Извършеният анализ от въззивния съд на правоотношенията между страните по сделката е съобразен с действащото законодателство към момента на сключването и - ЗЗД /1892 г./ нредбата в отменения закон, както и в сега действащия ЗЗД /1952 г./ не регламентира изрично симулативност на договора поради прикриване на страна по него. Правната конструкция следва от общите правила за действителност на договорите, а по ЗЗД /1952 г./ и от специалната хипотеза на чл. 17 ЗЗД /1952 г./, като правоотношенията между участниците в правоотношението се уреждат, съобразно уговореното между тях. В случая твърденията за наличие на мандатно отношение между скрития пълномощник и скритата страна по договора /несимулативно прикрито придобиване/ се въвежда едва с касационната жалба. Ищцата не се е и позовавала на договор за поръчка за придобиване на вещни права върху недвижимия имот, сключен между бащата и сина, т. е. скрито пълномощно, което е следвало да бъде в писмена форма за доказване, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ЗГС (отм.), поради това, че се отнася за придобиване на вещни права върху недвижими имоти. Ето защо и доводите в касационната жалба, че изложените в исковата молба факти прилягат на практиката и доктрината по отменения ЗЗД относно въпроса за скритото пълномощие, не намират правна опора. При данните по делото правилен е изводът на въззивния съд, че ищецът, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 127 ГПК (отм.), не е ангажирал доказателства, които да разкрият симулативността на договора от 1918 г. - наличие на привидна сделка между явната страна - продавач и привидната страна - купувач, както и прикрита сделка между истинската /истинския купувач/ и явната страна. Правилно е прието, че писмото не представлява обратен документ, установяващ каква е била действителната уговорка между страните преди сключване на договора, а именно че не е желано правното действие спрямо сина, а са прикрили действителния купувач. По начало обратният документ е частен документ. Той може да бъде подписан или от двете страни, или само от тази, на която ще се противопостави и няма пречка да бъде съставен и след като е бил съставен документът за симулативната сделка, за да се признае това което действително е било уговорено преди нейното сключване. В случая писмото на Д. - син е съставено едва през 1935 г. То обаче не съдържа и не установява кой е привидна и кой е скрита страна по договора от 1918 г., а обективира единствено признание на съставителя за права на собственост на неговите братя и сестри. Въззивният съд е направил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото и не е допуснал визираните в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон, които да рефлектират върху правилността на постановеното решение . Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Няма искане за присъждане на разноски от ответниците по касация, поради което и този въпрос не следва да се поставя на разглеждане. По изложените съображения, Върховният Касационен съд, състав на II г. о.