Решение № 13092 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на П. И. Р. от гр. Добринище, чрез процесуалния му представител адв. Бояджийски,срещу решение 3316 от 14.07.2025г., постановено по адм. д. 382/2025г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед З ЦУ 238 от 21.02.2025г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с която на основание чл. 92 във връзка с чл. 91 ал. 1 т. 5 и чл. 89 ал. 2 т. 1 и т. 1 от ЗДСЛ и чл. 14 ал. 1 от Кодекса за Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/ му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и срещу заповед 386 от 21.02.2025г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 107 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 90 ал. 1 т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП, главна дирекция Фискален контрол , дирекция Оперативни дейности , отдел Оперативни дейности София, сектор ГКПП и мобилни групи София 3. С решението П. Р. е осъден д заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като напротив твърди, че оспорените заповеди са издадени извън срока по чл. 94 ЗДСл, при липсата на предпоставката по чл. 93 ал. 2, тъй като няма влязла в сила присъда за извършеното деяние, поради това, че дисциплинарното производство е прекъснато с отмяната на заповед ЗЦУ 2209 от 01.11.2024г. от издателя й изпълнителния директор на НАП. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел уточнение със становище от ответника, че не е отменена заповедта за образуване на дисциплинарно производство, а в заповед З ЦУ 30 10 от 28.01.2025г. е допусната техническа грешка в изписването на отменената заповед, като обаче не е представен акт за отстраняване на очевидна фактическа грешка по предвидения ред. Най накрая твърди и неправилност на изводите на съда за това, че са доказани вменените му нарушения, а напротив излага подробни мотиви за това, че не е допуснал нарушение на чл. 89 ал. 2 т. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 34 от Наредба Н 5 от 29.09.2023г., както и че не е посочено изрично кое от задълженията си не е изпълнил. Навежда и съображения за това, че вменените му дейния нямат общо с чл. 14 ал. 1 от КПСДА. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменят заповедите, с които му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Джумалийски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение съставът на АС гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е обосновал спазване на предвидената в закона процедура, включително спазването на срока по чл. 94 ал. 1 ЗДСл, тъй като органът е узнал за извършеното нарушение на 06.02.2025г., а именно момента на постъпване на доклад ДЗ 30 148 на дисциплинарния съвет, от който момент съгласно чл. 194 ал. 1 ЗДСл нарушението се счита открито. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, като е посочил, че е безспорно установено поведение на жалбоподателя, с което се нарушава чл. 14 ал. 1 ЗДСл от една страна. Приел е, че е безспорно установено, че на 15.10.2024г. при възникнал конфликт на жалбоподателя с К. Ф., който му е пряк ръководител при застъпване на нощна смяна от последния, жалбоподателят му е нанесъл побой в закрито помещение на трасе вход на ГКПП Илинден , които действия съдът е приел, че са несъвместими с дължимото по силата на чл. 14 ал. 1 КПСДА поведение на уважение и коректност към свой колега. Приел е, че с това поведение жалбоподателят е накърнил достойнството и е създал враждебна и обидна среда. Посочил е и че от субективна страна нарушението по чл. 89 ал. 2 т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 14 ал. 1 КПСДА е било извършено от дисциплинарно отговорното лице при пряк умисъл. Съдът е приел и че е доказано вмененото нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1 ЗДСл, а именно, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл. 34 от Наредба Н 5 от 29.09.2023г., за фискален контрол на вътреобщонстни доставки и складиране до поискване на стока с висок фискален риск, тъй като на 15.10.2024г. Р. съвместно с колегата си на смяна Б. е извършил неправомерни действия по задържане на товарен автомобил в буферната зона на граничния пункт без да предприеме действията по чл. 34 от Наредба Н - 5 от 29.09.2023г. По тези съображения е приел, че са доказани вменените на наказаното лице нарушения, които обосновават налагането на най тежкото дисциплинарно наказание, а именно дисциплинарно уволнение , което пък предполага и законосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение. По тези съображения съдът е приел оспорените заповеди за законосъобразни и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. На първо място правилен е извода на съда, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и без допуснато нарушение на чл. 94 ал. 1 ЗДСл, тъй като и съгласно трайната практика на Върховния административен съд нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка, заедно с решението на Дисциплинарния съвет, бъдат предоставени на дисциплинарно наказващия орган /ДНО/. От този момент административният орган разполага в пълнота с всички обстоятелства по чл. 91 от ЗДСл и от тази дата следва да се изчислява двумесечния срок. Изводите на пръвоинстанционния съд в тази връзка са правилни макар и да се е позовал на несъществуваща разпоредба чл. 194 ал. 1 в ЗДСл. Правилен е и извода на съда, че са спазени изисквания относно процедурата и уведомяването на жалбоподателя по движението на дисциплинарното производство. Неправилен е обаче извода на за материална законосъобразност на оспорената заповед и доказаност на вменените на наказаното лице нарушения, както и обоснованост на наложеното за тях дисциплинарно наказание. Видно от оспорената заповед З ЦУ 238 от 21.02.2025г. е прието, че въпреки, че липсват преки доказателства за това, че на 15.10.2024г. жалбоподателят П. Р. е нанесъл побой над колегата си главен инспектор по приходите К. Ф., с изключение на свидетелството на пострадалия, са налице множество косвени доказателства, които в своята съвкупност потвърждавали извършването на това деяние, като форма на вина е прието, че деянието е извършено умишлено. От събраните в хода на производството доказателства, включително обясненията на пристигналите с Ф. служители, които е трябвало да застъпят нощна смяна, така и от обясненията на служителите, които са били от дневната смяна се установява, че при пристигането на Ф., жалбоподателят Р. се е бил качил вече в служебния автомобил, с който служителите от дневната смяна е трябвало да си тръгнат, когато Ф. е дошъл, отворил е вратата на автомобила и е нападнал словесно Р., включително със заплахи, че ще го уволни. От обясненията на служителите е имало словесни нападки и след това, като е Ф. е повикал Р. да слезе от автомобила и да отиде с него да се разберат. Т.е. свидетели са възприели непосредствено единствено словесните нападки към Р., а впоследствие всички отричат да са видели побой от страна на Р. над Ф., но посочват, че след излизане от служебно помещение последният е имал кръв по ухото и оток от едната страна на лицето. Не се установява от обясненията на нито едно от присъствалите лица да е видяло нанасянето на побой, като това твърди само Ф., а Р. твърди, че не е нанесъл побой. При съвкупната преценка на доказателствата не може да се направи обосновано еднозначен извод за вмененото поведение на жалбоподателя. Следва да се посочи и че е необоснован извода в оспорената заповед за това, че деянието е умишлено, ако въобще се приеме, че е извършено от Р., при наличието на данни за това, че е бил словесно нападнат и със заплахи от Ф.. Предвид съвкупната преценка на събраните доказателства настоящият състав намира, че не е безспорно доказано вмененото на жалбоподателя в тази връзка нарушение на чл. 14 ал. 1 от КПСДА, като тази разпоредба изисква в отношенията си с колегите, служителите в държавната администрация проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда. Съответно не е налице основанието по чл. 89 ал. 2 т. 5 ЗДСл. Необоснован е извода на съда и за доказаност на вмененото нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1 ЗДСЛ, а именно неизпълнение на служебните задължения. В заповедта за дисциплинарно нарушение като неизпълнение е прието, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 34 от Наредба Н 5 от 29.09.2023г. Съгласно посочената разпоредба След спиране на транспортното средство по чл. 33, ал. 1 органите по приходите извършват проверка на самоличността на водача и на всички лица в транспортното средство, придружаващи стоката, и установяват по документи и/или след оглед на транспортното средство дали се превозва СВФР, както и установяват дали предварително са декларирани данни за превоза . Във ал. 2, ал. 3 и ал. 4 на посочената разпоредба са описани различни хипотези, като едната касае поведението на служителите при сигурно установяване на наличието на стоки с повишен фискален риск /СПФР/, а другите две касаят поведението и действията, които се дължат при установени, при установени при проверката липси на данни, на документи или реквизити в тях. В случая от събраните доказателства се установява, че при проверката на товарен автомобил е възникнало съмнение дали превозва стоки с повишен фискален риск, като е следвало да се представят допълнителни документи, за които от спедиторската фирма е отговорено, че ще бъдат предоставени на сутринта, поради късния час, като обяснения в тази насока са дадени и от жалбоподателя на прекия му ръководите. Във връзка с очертаното съдържание на посочената разпоредба на чл. 34 от Наредба Н 5 и съдържащите се в нея няколко хипотези, от оспорената заповед не става ясно точно кое от вменените задължения по тази разпоредба не е изпълнил Р.. Поради и това е необоснован извода в заповедта, че е допуснато нарушение на служебни задължения. По изложените съображения е неправилен извода на пръвоинстанционния съд за това, че от събраните в хода на производството доказателства е установено безспорно извършени нарушения на чл. 89 ал. 2 т. 1 и 5 ЗДСл. Неправилен е и извода на съда, че е спазено изискването на чл. 91 ЗДСл при определяне на наказанието, като посочената разпоредба изисква При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител . В случая в заповедта не се съдържат установявания за това какви са настъпилите от вменените нарушения последици, необоснован е и извода за вина под формата на умисъл по изложените по горе съображения, а извода на съда, че деянията са извършени при наличието на вида под формата на пряк умисъл са и в противоречие с приетото в оспорения акт, което е недопустимо. Не са спазени и изискванията да бъдат взети предвид всички обстоятелства, при които са извършени вменените нарушения, тъй като същите са обсъдени едностранчиво и избирателно, тъй като не са взети предвид и данните са реципрочно поведение от страна и на другия участвал в конфликта служител Ф.. Най накрая не е спазено и изискването за преценка на поведението на служителя в цялост, като в случая едностранчиво са възприети за меродавни само дадените сведения от други служители, които считат, че поведението на жалбоподателя не съдейства за добрите отношения в колектива, а не са обсъдени сведенията от служители, които дават данни за добро поведение и професионални качества, съответни на заеманата служба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е необоснован извода на състава на АС гр. Благоевград за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение , съответно следващата я като резултата заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Напротив същата е издадена в противоречие с материалния закон, без да са безспорно установени нарушения, за които се следва налагането на най тежкото наказание дисциплинарно уволнение . Поради това оспореното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменят оспорените заповеди. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка като неоснователно не следва да бъде уважено. Възражението за прекомерност на договореното и заплатено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като съгласно чл. 8 ал. 3 от Наредба 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа за защита по дела без определен материален интерес минималното адвокатско възнаграждение е определено в размер на 1000 лева. В случая предвид правната и фактическа сложност на спора и в частност обема на доказателствата, както и осъщественото процесуално представителство и процесуална активност на адвоката, настоящият състав намира, че е обосновано и не е прекомерно заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева за всяка инстанция, което не е необосновано много над минималното такова, а начислените 400 лева за ДДС следва да бъдат също присъдени, тъй като в случая жалбоподателят, който ги заплаща е физическо лице и няма право на възвръщането им по друг ред. Поради това настоящият състав намира, че НАП следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски, както следва 70 лева за държавна такса за касационна инстанция и 2 400 лева за адвокатско възнаграждение, както за първата, така и за касационната инстанции или общо 4 870 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,