Решение № 4242 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 426/2021 г.

Решение № 4242 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 426/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. М., от [населено място], област Сливен против решение № 265 / 01.12.2020 г. по адм. дело № 328 / 2020 г. на Административен съд Сливен. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност (поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост) – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Сливен изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 265 / 01.12.2020 г. по адм. дело № 328 / 2020 г. Административен съд Сливен е отхвърлил оспорването по жалба на С. М., от [населено място], област Сливен срещу решение № Ц 1019 – 19 – 401 # 1 / 20.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен и потвърденото с него разпореждане № 193 – 00 – 201 – 4 / 13.07.2020 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, с които е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 30.09.2019 г. – 21.01.2020 г. в размер на 1 620, 84 лева. Присъдил е разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че административният съд се е произнесъл по предмета на спора, с който е бил сезиран, а именно правото на жалбоподателя М. да претендира отмяна поради незаконосъобразност на решение № Ц 1019 – 19 – 401 # 1 / 20.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен и потвърденото с него разпореждане № 193 – 00 – 201 – 4 / 13.07.2020 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. Изчерпването на предмета на спора в рамките на надлежното сезиране, при наличието на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и отсъствието на всички отрицателни такива налагат извода за допустимост на съдебното решение. Фактите по спора точно са субсумирани към хипотезата на правната норма, извличана от разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт. Обосновано съдът е приел, че с решение № 55 / 21.01.2020 г. по гр. дело № 5081 / 2019 г. Районен съд Сливен е отменил като незаконно уволнението на С. М. от "Държавно горско стопанство – Тича" и е присъдил изплащане на обезщетение за времето на оставане без работа, в който е включен и процесния период, през който лицето е получавало обезщетение по чл. 54а и сл. КСО. Решението е влязло в сила на 23.06.2020 г. Органите на НОИ са издали своите актове в съответствие с разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2 КСО след като са получили писмо за изплатеното обезщетение от осигурителя. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е потвърдила размера на обезщетението за процесния период, изчислен съгласно правилото на чл. 54б, ал. 1 КСО. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение