Решение № 3790 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2013 г.

Решение № 3790 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ град Благоевград срещу решение № 1778 от 03.12.2012 г. на административен съд Благоевград по адм. дело № 639 по описа за 2012 г. С него е отменено решение № 55 от 20.8.2012 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № ПОВН-271/18.7.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО/ ТП на НОИ/ Благоевград. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до неправилните изводи на съда относно качеството "осигурено лице" по смисъла на КСО във връзка с приложението на чл. 11, ал. т. 2 б. "а" от КСО, чл. 10, ал. 1 от КСО вр. с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите си лица и българските граждани на работа в чужбина и § 1, т. 3 от ПЗР на КСО. Ответникът, Румяна Димитрова Новачка не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба, тъй като при липса на спор, че едноличният търговец не е заличен в търговския регистър, не е подал декларация за прекратяване на дейността си и е плащал осигурителни вноски, правилно съда приема, че едноличния търговец е осигурено лице. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Румяна Димитрова Новачка срещу решение № 55 от 20.8.2012 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград. С него е потвърдено разпореждане № ПОВН-271/18.7.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО/ ТП на НОИ/ Благоевград. С последното се разпорежда лицето да възстанови недобросъвестно получено за периода 6.4.2010 г. -23.5.2010 г. и 1.12.2010 г. -31.12.2010 г. парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване ведно с лихва за забава. Мотивите на административния орган са, че Новачка не е упражнявала трудова дейност, която е основание за осигуряване, поради което нямала право на парично обезщетение. Жалбата е разгледана от съда по същество и е приета за основателна. Прието е за установено от доказателствата по делото, че едноличния търговец е декларирал упражняване на трудова дейност от 23.6.2003 г. като е подадена декларация за прекъсване на дейността на 17.4.2012 г. При това положение е прието, че за Новачка е възникнало задължение да се осигурява до прекъсване или прекратяване на дейността, заради което е придобила качество на самоосигуряващо се лице и е установила това качество с декларации. Тези действия, преценени съгласно чл. 10 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 1 от цитираната Наредба и при липса на спор, че едноличния търговец не е прекъсвал дейността си за процесния период и като е внасял осигурителните си вноски, полученото от него обезщетение за спорния период е в съответствие с материално-правните разпоредби. С изведения правен извод, съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ. Решението е правилно. С касационната жалба се поддържа наличие на нарушение на материалния закон във връзка с изводите на съда, че Новачка е осигурено лице. Тези доводи са неоснователни. Между страните не е имало спор, а и сега не се оспорва, че лицето Румяна Новачка е едноличен търговец, започнала дейността си на 23.. 6.2003 г. и е подадена декларация за прекъсване на дейността на 17.4.2012 г. Не е спорно обстоятелството, че са плащани осигурителните вноски и е получавано парично обезщетение за временна неработоспособност. При тези данни съдът е извел обоснован и верен правен извод, че едноличния търговец е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 3 вр. с чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Правилно съдът е приел, че съставянето на счетоводна документация и подаване на годишна декларация няма отношение към въпроса дали едноличния търговец е осигурено лице. Изводът за извършване на трудова дейност не може да бъде направен само и единствено като функция от воденето на счетоводство, съставянето и представянето на счетоводни документи. Ако е налице нарушение в извършването на тази дейност, то следва да се ангажира друг вид отговорност за търговеца, което няма нищо общо с предмета на настоящето административно производство. При тези изводи, изведени и от административния съд е постановено решение при отсъствие на касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение