Решение № 5363 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16372/2013 г.

Решение № 5363 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16372/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Георги Младенов Горанов от гр. Лом срещу решение № 679 от 29.10.2013 г. по адм. д. № 535/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директор на ТП на НОИ - гр. Монтана, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 679 от 29.10.2013 г. по адм. д. № 535/2013 г., Административен съд - гр. Монтана, III състав, е отхвърлил жалбата на Георги Младенов Горанов от гр. Лом срещу решение № П-31 от 23.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № О-11-000-00-00625966 от 04.07.2013 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - гр. Монтана. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че със заповед № 113 от 28.05.2012 г. е било прекратено трудовото правоотношение между Горанов и МБАЛ "Свети Николай Чудотворец". С решение № 306 от 02.10.2012 г. по гр. д. № 755/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Лом, уволнението е признато за незаконно и лицето е възстановено на работа. С решение от 20.12.2012 г. по гр. д. № 323/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана, цитираното решение е оставено в сила. Производството е приключило с определение № 454 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1291/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, III гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на последното решение. Следователно последната цитирана дата е датата на влизане в сила на решението, с което се признава незаконността на уволнението. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. Предвид влизането в сила на решението на Районен съд - гр. Лом на 12.04.2013 г., в конкретния случай, този срок е изтекъл на 28.04.2013 г. След тази дата е налице прекъсване на осигурителния стаж. По делото липсват данни преди тази дата лицето да е предприело действия за постъпване на работа. По делото е било безспорно установено също така, че след като се е явил на 07.05.2013 г. в МБАЛ "Свети Николай Чудотворец" и се е запознал със съдържанието на заповед № 171 от същата дата, Горанов не е сключил трудов договор с лечебното заведение, независимо от обстоятелството, че с тази заповед той е бил възстановен на длъжността, която е изпълнявал преди прекратяване на трудовото му правоотношение. При наличие на препятствие за постъпване на работа на тази дата (общо заболяване) е следвало да се сключи трудов договор, в който да бъде вписано по-късно постъпване на работа. И впоследствие лицето въобще не е сключило трудов договор с този осигурител. При това положение Горанов е с прекъснат осигурителен стаж, считано от 28.04.2013 г. и с прекратено осигуряване, поради което към момента на възникване на осигурителния риск "общо заболяване" - 07.05.2013 г., той не е бил осигурено лице. Наред с това се съобразява, че съгласно чл. 9, ал. 5 КСО, осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. Следователно за периода на незаконното уволнение осигурителят не дължи вноски за осигурителния риск "общо заболяване". Работата на лицето по граждански договори не поражда осигурителни права. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване. Цитираната от касационния жалбоподател практика на Върховния административен съд се отнася до случаи, когато осигурителните рискове "общо заболяване" и "майчинство" са настъпили след сключване на трудов договор, по който лицето не е положило труд и позоваването на тази практика е некоректно. Що се касае до изплатените болнични листове за периода 01.02.2013 г. до 02.03.2013 г. тези осигурителни плащания са последица от осигурителни правоотношения с "МБАЛ Софиямед" ООД, които не са предмет на настоящето дело. Освен това този договор е прекратен на 04.01.2013 г., а съгласно чл. 42, ал. 2 КСО, осигуреното лице може да черпи права за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност не повече от 30 дни след прекратяване на трудовия договор. Стигайки до окончателния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е направил и поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,