Решение № 6605 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2020 г.

Решение № 6605 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ланд Био" ООД, гр. Я., чрез процесуален представител, срещу решение № 259/12.11.2019 г. по адм. дело № 264/2019 г. на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата му против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на обжалвания административен акт, връщане на преписката на административния орган със задължителни указания и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - заместник-изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" в писмен отговор чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалвания акт на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/24.02.1.0015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. е прекратен поетия петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" по направление "Поддържане на местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд" поради неподаване от страна на жалбоподателя на заявление за плащане през кампания 2018 г. ( четвърта година от ангажимента). Дружеството е уведомено със същия акт, че в случай на евентуално съдебно обжалване, ДФЗ - РА ще спре обработката на бъдещите му заявления по мярка 10 "Агроекология и климат", на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, до приключване на съдебното, респективно административното производство с влязъл в сила акт. АС е изложил мотиви, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържа реквизитите по чл. 59 АПК, при издаването му не са допуснати съществени административно-процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта на закона е. Решението е правилно. Преповтарянето в касационната жалба на оплакванията срещу административния акт, по които АС се е произнесъл, не представлява формулиране на касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, доколкото не представлява оплаквания срещу обжалваното съдебно решение. Настоящата съдебна инстанция споделя всички изложени от АС доводи, породи което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК същите не следва да се преповтарят. Правилна е преценката на АС, че изложените в акта мотиви са достатъчни и съответстват на разпоредбата на чл. 59 АПК. Останалите обстоятелства, които според касатора е следвало да се съдържат в акта са безспорни между страните и неотносими към основанието за прекратяване на ангажимент. В съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/24.02.1.0015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е прекратен поетия петгодишен агроекологичен ангажимент поради неподаване на заявление за плащане от дружеството. Правилна е преценката на АС, че констатираното разораване от неизвестен извършител на парцела за подпомагане, за което е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, не представлява форсмажорно или изключително обстоятелство. В съответствие с чл. 35, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.1.0015 г. са доводите на АС, че при констатираното разораване на тревните площи за дружеството - касатор е възникнало задължение да ги възстанови, за което е разполагало със срока от 01.03.2018 г. до 15.05.2018 г., но вместо да изпълни това свое задължение е депозирало молба от 19.04.2018 г. за прекратяване на ангажимента. Правилно са приети за неоснователни доводите, че процесуално - следствените действия по досъдебното производство са препятствали повторното засяване с тревни смески, тъй като видно постановление на РП - Е. от 19.12.2017 г. за спиране на производството, след тази дата производството е било спряно и процесуално - следствени действия не са извършвани. Наведените в касационната инстанция доводи за неоснователно удържане на 19.12.2018 г. на оторизирана сума представлява оплакване срещу изпълнението на административния акт по смисъла на глава седемнадесета АПК, което не може да бъде разгледано при преценка на законосъобразността на оспорения административен акт по реда на глава десета АПК и постановеното по оспорването съдебно решение по реда на глава дванадесета АПК. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДФЗ - РА следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 ( сто и петдесет) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,