Решение № 15319 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8582/2010 г.

Решение № 15319 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8582/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Венцислав Стойчев Момчилов от гр. Кърджали против решение № 50 от 11.05.2010 г., постановено по адм. д. № 33 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е взел предвид, че жалбоподателя не е осъществил състава на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на жалбата. Ответникът по касационната жалба - не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд гр. Кърджали е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 159 от 04.02.2010 г. на Директора на ОДМВР гр. Кърджали, с която на Венцислав Стойчев Момчилов, главен инспектор, категория "В " за нарушение на чл. 9 и чл. 38 от Етичния кодекс, на осн. чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР е наложено на дисциплинарното наказание " порицание" за срок от 6м. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, и е материално законосъобразна, тъй като е достатъчно мотивирана и ясна и е установено по безспорен начин извършване от страна на държавния служител на вмененото му нарушение на служебната дисциплина. Съдът е обсъдил събраните в дисциплинарната преписка доказателства за посочените от дисциплинарно наказващия орган в обжалваната заповед фактически действия, определени от него като нарушение на служебната дисциплина. От извършения анализ на доказателствата е стигнал до извод, че вменените на жалбоподателя действия се установяват по категоричен начин, т. е. безспорно е доказано извършването им от наказания служител. Решението на Административен съд град Кърджали е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил всестранна и обективна преценка на събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства. Съдът е интерпретирал същите правилно и изводите му относно безспорната установеност на нарушението установяваща се от доказателствата по делото са обосновани. Тези изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Съгласно чл. 9 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, държавният служител се отнася с уважение към всички представители в обществото, а съгласно чл. 38 от същия кодекс, същият в изпълнение на закона осъществява взаимодействие с други държавни органи и организации, на основата на равнопоставеност и взаимно зачитане на професионалната етика. Неспазването им от длъжностното лице представлява, съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР винаги дисциплинарно нарушение, за което му се налага предвиденото в чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР наказание "порицание". Жалбоподателят е бил запознат срещу подпис с този кодекс. В случая, изписаните по адрес на прокурора изрази и квалификации от жалбоподателя, представляват неспазване точно на тези правила от Етичния кодекс, за което правилно му е наложено дисциплинарното наказание. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че написаното в сигнала до Апелативна прокуратура Пловдив и Главния прокурор на Р. България, не представляват цитираните нарушения на Етичния кодекс. Неоснователно е също, че не бил уведомен предварително за започването на административното производство срещу него, съгласно изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК. Това задължение административният орган е изпълнил в момента на поискване на писмените обяснения за случая. Неоснователно също така е позоваването на постановеното решение по адм. д. № 6356/2008 г., тъй като то е неотносимо към конкретния случай. Предвид изложеното, решението на Административен съд град Кърджали следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение