Решение № 15499 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7510/2010 г.

Решение № 15499 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7510/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на община Перник против решение № 83 от 26.04.2010 г., постановено по адм. д. № 257 по описа за 2009 г. на Административен съд - Перник. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Желае отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което жалбата на Пернишка Търговско-промишлена палата - сдружение с нестопанска цел против заповеди № № 1001 от 05.06.2009 г. и 1277 от 08.07.2009 г. на кмета на Община Перник за изземване на общински недвижим имот - помещения с площ от 360 кв. м. в гр. Перник, кв. "Рудничар" в сградата на ЦДГ - източно крило - 2 етажа да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Пернишка търговско-промишлена палата оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С решението, подложено на касационно оспорване, Административен съд - Перник е прогласил нищожност на заповеди № № 1001 от 05.06.2009 г. и 1277 от 08. 07.2009 г. на кмета на Община Перник за изземване на общински недвижим имот - помещения с площ от 360 кв. м. в гр. Перник, кв. "Рудничар" в сградата на ЦДГ - източно крило - 2 етаж, издадени на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост. Съдът е приел, че те са издадени при неспазване на суспендиращия ефект на жалбата против заповед № 2515/2008 г. на кмета на община Перник, издадена на същото правно и фактическо основание, която към момента на издаване на двете обжалвани заповеди № № 1001 от 05.06.2009 г. и 1277 от 08. 07.2009г е била в производство по обжалване, а делото за това висящо пред Върховен административен съд като касационна инстанция. Приел е също така и че те противоречат на разпоредбата на чл. 61 от Закона за собствеността. Порокът, засегнал двете заповеди според решаващия съд, е толкова съществен, че е е довел до пълна липса на фактическо основание за издаването им, т. е. до тяхната нищожност. Решението на съда е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е извършил неправилна преценка относно валидността на обжалваните индивидуални административни актове на базата на нарушение на суспензивен ефект от обжалване на предходна заповед по чл. 65 от ЗОС, издадена от същия административен орган против същата организация относно изземване на същия недвижим имот. Изрично с определение № 3539 от 18.03.2010 г. на ВАС, IV отделение, по повод прекратителното определение, постановено по настоящото административно дело, касационната инстанция е указала на Административен съд - Перник, че предметът на изземване по заповед № 2515/2008 и двете заповеди от 2009, е различен. Налице са различни материални административни правоотношения, водещи до образуване и провеждане на различни административни производства, независимо от идентичността на страните по него и като цяло обекта на това правоотношение. Производството по издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС започва по инициатива на административния орган, ето защо спорът относно законосъобразността на заповед № 2515/2008 г., касаеща част от имота не прегражда възможността административният орган да издаде, нова заповед за целия имот, въпреки неприключилото съдебно производство за част от него. Заповедите № № 1001 от 05.06.2009 г. и 1277 от 08.07.2009 г. не страдат от порок водещ до липса на правни последици, т. е. нищожност, като неправилно е приел решаващият съд, независимо от наличието на обжалвана по съдебен ред предходна заповед за част от същия обект и същите страни, напротив, ако влязат в сила - биха били валидни изпълнителни основания. Ето защо поради различното материално административно правоотношение, реализирано в друго административно производство, правилото на чл. 14 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от АПК, не намира приложение. Не така стои въпросът за обвързващата сила на главните мотиви на решението по адм. д. № 3313/2009 г. на ВАС, т. е. мотивите относно наличието на правно основание за осъществяване на фактическа власт върху част от процесния имот от сдружението и неговата сила на присъдено обвързваща кмета на община Перник и ПТПП - страни по делото. Именно поради тази връзка между делата, Административен съд Перник е предприел спиране на производството по адм. д. № 275/2009 г., определението за което е оставено в сила с потвърждаващи правилността му мотиви в Определение № 15135 от 10.12.2009 г. на Върховен административен съд, трето отделение. Решението на касационната инстанция по адм. д. № 3313 от 2009 г., тъй като с него спорът е решен по същество, обвързва страните по делото чрез обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо. Те касаят законосъобразността на заповед № 2515 от 09.12.2008 г. за изземване на част от имота, като изводите за нея почиват върху мотивите за прекратяване на правата на сдружението върху имота по договора от 12.07.2002г, който се отнася за целия имот. Доколкото е налице идентитет между фактическите основания за издаване на заповед № 2515/2008 г. и заповеди № № 1001 от 05.06.2009 г. и 1277 от 08. 07.2009г- прекратяване на правоотношенията по договора от 12.07.2002 г., Административният съд е следвало да се съобрази с мотивите на решение № 3313/2009 г. на Върховен административен съд. Неправилно съдът е приел, че поради третирането на договора от 12.07.2002 г. от ВАС по решение № 15888 от 22.12.2009 г. като договор за наем на процесния имот, а не като договор за предоставяне право на ползване, мотивите на решението по дело 3313/2009 следва да бъдат игнорирани. Доколкото предмет на обжалване пред АС- Перник заповедта за изземване на целия имот, съдът е следвало да развие съображения за валидността и съществуването на правоотношенията по договора от 12.07.2002 г. относно имота, предмет на изземване по заповедите, подложение на контрол за законосъобразност пред него. Тук следва да се посочи, че настоящата инстанция установява недопустимо физическо посегателство върху оригинала на такъв официален диспозитивен документ какъвто е решение на Върховен административен съд № 15888 от 22.12.2009 г., носещ подписите на съдиите, участващи в съдебния състав, който го е постановил. В решението са подчертани изрази, коментирани в мотивите към решение № 83 от 26.04.2010 г., подложено на касационно оспорване в настоящото производство. Изложеното дотук мотивира настоящата инстанция да приеме, че решение № 83 от 26.04.2010 г. е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да се отмени поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а вместо него да се постанови друго, с което спорът бъде решен по същество, доколкото не се налага установяване на факти, от значение за спорното право. Видно от представената по делото преписка, Общински съвет - Перник, на осн. чл. 39, ал. 2 от Закона за общинската собственост е приел решение № 123, взето по протокол № 11 от 14.12.2000 г., с което е овластил кмета на общината да предостави безвъзмездно подходящи помещения на организации с нестопанска цел, реализиращи съвместно с общината проекти и дейности, полезни и ефективни за нейното развитие. Въз основа на решението кметът на общината е сключил договор за учредяване право на ползване на Сдружение с нестопанска цел Пернишка търговско-промишлена палата за процесния имот, предмет на изземване със срок от 10 години. С анекс към договора от същата дата - 12.07.2002 г. страните са се споразумели да се прекрати действието на раздел № III от договора, съгласно който приемателят няма право да преотдава на трети лица общинския имот. Имотът, предмет на изземване с двете заповеди от 2009 г., е бил отдаден под наем от ПТПП на МРРБ, договорът от 2005 г. за което, се представя по делото. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите към решение № 15888 от 22.12.2009 г. на ВАС относно нищожността на анекса от 12.07.2002 г. към договора от 12.07.2002 г., те не следва да се преповтарят в настоящите мотиви. Отделно от това следва да се има предвид следното: С договора от 12.07.2002 г., кметът на община Перник, без търг или конкурс, е учредил безвъзмездно право на ползване върху имот публична общинска собственост за максималния срок от 10 години, след което е уговорил да отпадне забраната от същия договор за отдаване под наем имота на трети лица. В договора от 12.07.2002 г. кметът се е позовавал на решението на ОС от 2000 г., което е общо, принципно, издадено на осн. чл. 39, ал. 1 от ЗОбС, т. е. касаещо имоти частна общинска собственост и не го овластява за учредяване на ограничено вещно право за конкретния обект, каквото е законовото изискване на чл. 39 от ЗОбС. Липсва конкретно овластяване от общинския съвет както за подписване на основания договор, така и за подписване на допълнителното споразумение от 12.07.2002, по силата на което да се промени уговорката за забрана за преотдаване на трети лица на сградата. Като сключен без изрично оправомощаване, т. е. без представителна власт, договорът и анексът са относително недействителни на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Отделно от това имотите - публична общинска собственост, съгласно императивното правило на чл. 7, ал. 2 от ЗОбС, в редакцията на текста, действаща към 12.07.2002 г. са подчинени на абсолютна забрана да да бъдат обременявани с ограничени вещни права . Въпреки забраната на чл. 7, ал. 2 от ЗОбС, имотът, публична общинска собственост е бил предмет на договора от 12.07.2002 и след промяната на текста през 2004г . е бил преотдаден под наем на трето лице. Сключеният през 2005 г. договор за наем е в нарушение на императивното правило на чл. 11, ал. 2 от ЗОбС /ДВ бр. 101/2004 г./, поради което на осн. чл. 12, ал. 6 от ЗОбС подлежи на отнемане със заповед на кмета на общината. От изложеното следва да се направи извод, че е обжалваните заповеди са издадени в съответствие с изискванията на приложената от административния орган хипотеза на чл. 65 от ЗОС, поради което като издадени от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, мотиви и административнопроиводствените правила, обжалваните заповеди са законосъобразни индивидуални административни актове. Водим от изложеното съдът