Решение № 9197 от 19.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Костадинов от гр. София, против решение 1910 от 22.03.2022г. по адм. дело 7632/2021г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 8121К - 8799/14.07.2021г. на министъра на вътрешните работи, в частта й по т.2, с която на основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР е временно отстранен от заеманата от него длъжност и заповед 8121К - 10066/09.09.2021г., с която е удължен срока за временното му отстраняване от длъжност с още един месец на основание чл.214, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от ЗМВР. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени заповедта в обжалваната й част, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Райкова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба с доводи за неоснователност. Иска оставяне на решението в сила. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е следното: С. Костадинов е заемал длъжността директор на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман при ГД "Гранична полиция". С предложение рег. 3282р - 14821/06.07.2021г., допълнено с предложение рег. 3282р - 15612/14.07.2021г. от директора на ГД "Гранична полиция" е предложено на министъра на вътрешните работи, образуване на дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.1 ЗМВР срещу служителя за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, въз основа на извършена проверка за изясняване на посочени в жалба на началник сектор "Гранични проверки" при РДГП - Драгоман конкретни нарушения на служебната дисциплина от служители в ГДГП. Със заповед 8121К-8799 /14.07.2021 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР срещу Костадинов и същият е временно отстранен от длъжността директор на РД "Гранична полиция" - Драгоман. Посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение е по чл.194, ал.2, т.1, пр.2 от ЗМВР - неизпълнение на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи и чл.34, ал.1 от Вътрешни правила, утвърдени със заповед Iз - 305/21.02.2014г. на министъра, а именно, че Костадинов използвал служебното си положение на директор на РДГП - Драгоман, което му дало възможност да разреши на подчинените му служители да ползват служебните автомобили на дирекцията за лични цели, представляващо облага за трети лица по смисъла на чл.203, ал.1, т.7, пр.2 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". При така установеното от фактическа страна съдът правилно е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган министъра на вътрешните работи, предвид чл. 207, ал. 1, т. 1 и чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в съответствие с изискването за форма на административния акт. Оспорената заповед съдържа подробни мотиви описание на фактическите и правни основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Правилно съдът е приел, че са налице двете предпоставки за прилагане на тази разпоредба. На първо място образувано е дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено тежко нарушение от държавния служител на служебната дисциплина, за което се предвижда налагането на дисциплинарното наказание уволнение. Наличието на тази първа предпоставка не се отрича и от касационния жалбоподател. Неправилно същият сочи, че не е доказано, че е налице втората предпоставка на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР служебното положение на служителя би затруднило разследването. Правилно решаващият съд е посочил, че за да е налице тази предпоставка, следва да е обективно налице възможност служителят, с оглед на заеманото от него служебно положение, да може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Правилен е изводът му, че в случая е налице реална възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи на разкриването на обективната истина. Оспорваната заповед съдържа подробни мотиви, защо се налага временното отстраняване от длъжност на служителя. Същият, с оглед заеманата от него ръководна длъжност, може реално да окаже влияние върху дисциплинарното разследване. Смисълът на временното отстраняване е именно това да се избегне тази опасност. Изводите му показват правилен анализ на събраните по делото доказателства и изложени обосновани и правилни съображения относно значението и правното основание за издаване на Заповед 8121К- 8799/14.07.2021г. на министъра на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР срещу Костадинов. Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за истинност по чл. 7 АПК. Временното отстраняване на служителя от заеманата длъжност е подчинено на легитимната цел да се гарантира провеждането на обективно дисциплинарно разследване и установяване на обективната истина по случая. Споделят се напълно изводите на АССГ за законосъобразност и на заповед 8121К - 10066/09.09.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която е удължен еднократно срока на временно отстраняване от длъжност на Костадинов с още един месец, на основание чл. 214, ал.3 от ЗМВР. Предпоставката за удължаване на срока съгласно цитираната разпоредба е дисциплинарното производство да се отличава с фактическа и правна сложност, за наличието на която са изложени подробни мотиви в оспорваната заповед, срокът за отстраняването на жалбоподателя не надвишава, законоворегламентирания максимален срок от три месеца, съгласно чл.214, ал.3 от ЗМВР, ето защо изводите на АССГ за законосъобразност и на втората атакувана заповед са правилни. Неоснователни се явяват изложените в касационната жалба възражения за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като такива не са посочени конкретно. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,