Решение № 11802 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2016 г.

Решение № 11802 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" чрез генералния му директор против решение № 49 от 4.01.2016 г. по адм. дело № 4076/2015 г. на Административен съд - С. град. С него е отменена като незаконосъобразна заповед № 321 от 24.02.2015 г. и преписката е върната за продължаване на тръжната процедура при спазване на задължителните указания, дадени от съда. Правят се доводи за необоснованост на решението - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - "Е. Е. З." ЕООД със седалище в град С. не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че жалбата е насочена срещу мълчалив отказ. Ако се приеме, че е срещу постановения впоследствие изричен отказ, то се явява просрочена. Счита, че административният акт, с който се засягат правата на жалбоподателя, е писмо от 17.12.2014 г., което не е обжалвано. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Е. Е. З." ЕООД против мълчалив отказ на генералния директор на ДП "НКЖИ" да издаде заповед за прекратяване на процедура за отдаване под наем на недвижим имот. Жалбоподателят е посочил, че със заповед от 5.11.2014 г., получена на 8.12.2014 г., е определен за участник, спечелил явен търг за отдаване под наем на недвижим имот - публична държавна собственост. При явяването му в предприятието за заплащане на определените в заповедта суми - два месечни наема за първите два месеца и два месечни наема, като гаранционен депозит, му е било отказано. Вместо това на същата дата - 17.01.2014 г. му е връчено писмо за прекратяване на тръжната процедура. Възразил е, че към тази дата срокът за заплащането на сумата не е изтекъл, поради което противозаконно е лишен от възможността да внесе наемите и да сключи наемния договор. От приложената административна преписка съдът е установил, че търгът е прекратен със заповед № 321 от 24.02.2015 г., която заповед обаче не е надлежно връчена на дружеството жалбоподател при спазване на установения ред в чл. 61 АПК. Поради това е счел, че жалбата следва да се счита за подадена в срок и насочена срещу изричното прекратяване на тръжната процедура със заповед № 321 от 24.02.2015 г. Разгледал е спора по същество и е съобразил, че след отказ на определения за спечелил търга участник, административният орган е постановил нова заповед № 1963 от 5.11.2014 г. С нея е определил втория класиран участник "Е. Е. З." за спечелил търга за отдаване под наем на описания недвижим имот при месечна наемна цена от 2870 лева. В т. 3 от заповедта е задължил участника в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта да заплати веднъж 5740 лева, представляващи месечни наеми за първия и втория месец и втори път същата сума, но вече, като депозит в размер на два месечни наема. Липсват данни за връчване на заповедта на дружеството, но страните приемат, като дата на връчване - 8.12.2014 г. Липсват каквито и да било данни жалбоподателят да е уведомяван за датата, на която заповедта е влязла в сила. На 17.12.2014 г. му е връчено на ръка в самото държавно предприятие писмо изх. № 13940 от 15.12.2014 г., че не е спазил срока за заплащане на определените суми и тръжната процедура се прекратява. Писмото е подписано със запетая от Директор ЖПС С. На 10.03.2015 г. управителят на дружеството е подал жалба до генералния директор на държавното предприятие, в което е описал подробно фактите, включително и обстоятелството, че при явяването си в касата на ЖПС С. на 17.12.2014 г. за заплащане на сумите, му е било отказано приемане на плащането и връчено писмото за прекратяване на процедурата. В същата жалба управителят на дружеството е поискал от генералния директор на предприятието, като компетентен административен орган, да издаде заповед за прекратяване, за да може да потърси правата си по съдебен ред. Такава заповед е била издадена на 24.02.2015 г., но не е била съобщена на жалбоподателя. При тези данни по делото, съдът е приел, че в писмото от 15.12.2014 г., в което се сочи прекратяване на процедурата поради невнасяне на определените суми и в заповедта от 19.02.2015 г., с която в действителност е прекратена процедурата, поради незаплащане на сумата в определения срок се съдържат разнопосочни действия и изявления, които са поставили в невъзможност жалбоподателят да изпълни задълженията си и съответно да реализира предоставената му възможност да подпише наемен договор. Това е отчетено от първоинстанционния съд, като нарушение на принципите, въведени в чл. 6, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 АПК, които водят до материална незаконосъобразност на издадения административен акт. По тези съображения го е отменил и е върнал преписката на административния орган за продължаване на тръжната процедура при спазване на задължителните указания. Така постановеното решение е допустимо. Неоснователно е становището на прокурора, че предмет на обжалване е мълчалив отказ на генералния директор на ДП "НКЖИ" да се произнесе по жалбата от 10.03.2016 г. Прекратяването на тръжната процедура е извършено с нарочна заповед № 321 от 24.02.2015 г. на генералния директор, която въобще не е била съобщена на жалбоподателя, като неин пряк адресат. Това е причината за подаване на жалба срещу мълчалив отказ. Поради това съдът правилно е определил предмета на спора, като изрична заповед за прекратяване на тръжната процедура, а не мълчалив отказ да се постанови такъв акт. Неоснователно е и становището на прокурора, че правата на жалбоподателя са пряко засегнати от писмо № 13940 от 15.12.2014 г., поради което писмото съставлявало индивидуален административен акт и е подлежало на оспорване. Като не го е оспорил жалбоподателят е с преклудирано право на оспорване. Видно от приложената административна преписка, цялата тръжна процедура е открита, проведена и приключена от генералния директор на ДП "НКЖИ", който се явява единствено компетентният административен орган да я прекрати. Писмото от 15.12.2014 г. е подписано със запетая от Директор ЖПС С., който няма качеството на административен орган в процедурата. Ето защо писмото има единствено уведомителен характер и не съставлява индивидуален административен акт, който да рефлектира върху правата на жалбоподателя. Такъв е заповед № 321 от 24.02.2015 г., която е издадена от генералния директор и която правилно и обосновано е определена от съда, като индивидуалният административен акт, предмет на съдебен контрол. Поради това постановеното при реализирането му съдебно решение е допустимо, а по съществото си правилно Направените от съда изводи за разнопосочни указания и изявления на администрацията на предприятието, които са нарушили основни принципи на административното производство са обосновани. На жалбоподателя е определен 14-дневен срок за внасяне на фиксираните суми, който започва да тече от влизане в сила на заповед № 1963 от 5.11.2014 г., връчена му на 8.12.2014 г. В предпоследния абзац от заповедта е указано, че тя може да се обжалва от заинтересованите участници в 14-дневен срок от съобщаването й. Това е налагало уведомяване на адресата й - "Е. Е. З." за датата на влизане в сила на заповедта, за да се определи с точност момента, от който е започнало течението на срока за внасяне са парите. Въпреки липсата на уведомление, управителят на дружеството е проявил сам активност и желание да внесе парите на 17.12.2014 г. Вместо да ги приемат, му е връчено писмото от 15.12.2014 г., че не е спазил двуседмичния срок и по този начин се е отказал от подписване на договор. Към този момент дори за него не е изтекъл 14-дневният срок за заплащане на сумата. Поради това единственото касационно възражение, че по негово желание му е била издадена фактура за плащане по банков път от 10.12.2014 г. е неоснователно. Освен това е и недоказано, тъй като не са представени нито по преписката, нито в касационното производство доказателства за издадена и получена такава фактура. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Води от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение