Решение № 95 от 4.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 856/2010 г.

Решение № 95 от 4.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 856/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. инвест груп О. -В. против решение от 2.06.2010 г. по т. д. № 33/2010 г. на Софийски АС в осъдителната част, с което: 1. Осъжда касаторът да заплати на Елексир Е. -С. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 3 797 лв. остатък от дължимата сума за подобрения в недвижим имот-преустройство на видео клуб в кафе сладкарница, /като го отхвърля за разликата до предявения размер 27 279.05 лв./, 2. Осъжда касаторът да заплати на Елексир Е. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 978.15 лв., /като го отхвърля до предявения размер от 19 623.91 лв./, 3.Осъжда за разноски. Ответното по касационната жалба Елексир Е. е подало отговор, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК започва с въпросът: Допустимо ли е, при наличието на договор за наем на недвижим имот с клауза за изкупуване от 12.01.2001 г. и предвидената в т. 3 възможност за преустройство, предявеният иск с правно основание чл. 231, ал. 2 във вр. с чл. 230, ал. 2 ЗЗД, да бъде преквалифициран от въззивния съд по чл. 59 ЗЗД? Съгласно т. 1 ТР 1/2009 ОСГТК, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на касационната жалба. Затова с определение № 224/4.04.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната част, с която исковете са уважени, включително и за разноски. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: В исковия процес съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право. Правото да се предяви иска за неоснователно обогатяване възниква, когато няма друг иск, с който обеднелия може да се защити- чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Следователно, искът е допустим, когато няма друг договорен или деликтен иск, с помощта на който да се осъществи изравняването. Затова искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен. Отговорността по чл. 59 ЗЗД е извъндоговорна отговорност. С решение № 658/1.11.2006 г. по т. д. № 261/2006 г. на ВКС-I т. о. се оставя в сила решение от 30.01.2006 г. по гр. д. № 170/2004 г. на САС, с което е осъдено В. филм Е., сега Н. инвест груп Е., да заплати на Елексир Е. сумата 30 000 лв. на основание чл. 231, ал. 2 ЗЗД по договор от 12.01.2001 г. Безспорно е от съдържанието на исковата молба и мотивите на обжалваното решение, че предмет на делото е остатък от признатите с горните съдебни решения разноски за ремонт-поправки по същия договор. Претенцията по отношение на извършените ремонтни работи е предявена и се основава на сключения между страните договор от 12.01.2001 г. Следователно, предявеният иск е по чл. 231, ал. 2 ЗЗД. Затова, след като е разгледан непредявен иск по чл. 59 ЗЗД, решението в обжалваната част следва да се обезсили и делото в тази му част да се върне на САС за произнасяне по предявения иск. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС- чл. 294, ал. 2 ГПК, за които касаторът е представил списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, ВКС-I т. о.