Решение № 13779 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10504/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на С. М. П., чрез процесуалния му представител адв. Белчева, срещу решение 2166 от 01.07.2024г., постановено по адм. дело 899/2022г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което по жалбата на П. Д. Г., е отменена заповед 17 от 15.01.2010г. на кмета на община Гоце Делчев, с която на основание чл. 134 ал. 1 т. 2 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план план за регулация /ПУП - ПР/, като регулационните линии се прокарват по имотните граници на УПИ III и УПИ X от кв. 24 по плана на [населено място], общ. Гоце Делчев и се променя регулационната линия между УПИ IV и УПИ VII, като част от имот пл. 120 в размер на 92 кв.м. преминава към УПИ IV, имот пл. 122 по плана на [населено място], общ. Гоце Делчев. С решението община Гоце Делчев е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното съдебно решение отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК, като постановено по недопустима жалба. Навеждат се съображения, че жалбоподателят пред първата инстанция не е заинтересовано лице по чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, тъй като неговият имот не е засегнат от изменението на ПУП ПР по оспорената заповед. Алтернативно твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено при неправилното приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения за това, че съдът не е изяснил всички ремевантни за спора факти и обстоятелства, включително, че части от УПИ VII и в частност такива, които са част от имот пл. 120 не се придават към УПИ IV. Твърди, че частите от имот пл. 120, които се придават към УПИ IV не са били част от УПИ VII, а са били част от друг УПИ, като посочва, че тези обстоятелства не са били изяснени и от приетата по делото съдебно техническа експертиза. Иска оспореното решение да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, а алтернативно иска да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът П. Д. Г., чрез процесуалния си представител адв. Ядков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, като иска то да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Останалите ответници Кметът на Община Гоце Делчев, Л. Г. З., Г. К. В., С. И. К., Д. И. К., редовно призована, С. И. С., Х. И. К., К. Г. Ч., А. Г. Ф., Г. Д. С., Р. Г. С., А. Г. В., В. Г. Б., А. Д. С., И. А. С., Д. А. С., В. А. Т. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното съдебно решение Административен съд гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при неспазване на изискването за форма, а именно нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК при липса на изложени фактически основания, изложени в нея за изменението на ПУП ПР. Приел е и че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно липса на предложение за исканото изменение на ПУП ПР, становище на главния архитект и заповед по чл. 135 ал. 1 ЗУТ. Приел е, че в заповедта липсва волеизявление за допускане на изменението на ПУП. Посочил е, че административният орган не е уведомил наследодателя на жалбоподателя в първата инстанция за образуваното административно производство, като е направил извод, че същият безспорно е бил заинтересовано лице по чл. 131 ал. 1 ЗУТ, като по този начин е обосновал допуснато нарушение на чл. 168 ал. 4 АПК. Приел е и че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като правното основание на което е издадена заповедта, предполага допускане на изменение на ПУП, когато възникнат нови държавни или общински нужди за обекти, собственост на държавата или общините, а доказателства за наличие на такива не са били представени в производството. По тези съображения, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил изцяло. Оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място първоинстанционният съд е приел жалбата на П. Д. Г. за допустима на основание чл. 131 ал. 2 т. 4 ЗУТ, която е неприложима в случая. Според тази разпоредба право да оспорват изменение на ПУП имат собствениците на съседни имоти, когато се променя предназначението на имота, предмет на плана. В случая с оспорената заповед не се променя предназначението на който и да било имот, предмет на плана. Т.е. съдът не е установил най напред допустимостта на оспорването съобразно релевантна за случая хипотеза по чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ. На второ място с оспореното решение съдът е отменил оспорената заповед в цялост, без да установи дали жалбоподателя П. Г. е легитимирано лице да оспорва същата в цялост. Видно от заповедта с нея се променят и се прокарват регулационните линии по имотните граници на УПИ III и УПИ X, като съдът не е установил дали по отношение на тези имоти жалбоподателят се явява заинтересовано лице да оспорва изменението на плана съобразно чл. 131 ал. 2 ЗУТ. Това е така, тъй като видно от доказателствата по делото П. Г. е собственик на имот пл. 119, който е част от УПИ VII, кв. 24 по плана на [населено място] в качеството му на наследник на Д. Г.. Съдът не е установил дали по отношение на оспорването на изменението на плана за УПИ III и УПИ X, жалбоподателят се явява лице, което попада в някоя от хипотезите на чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ. На трето място, видно от приетото заключение на СТЕ, имот пл. 120, част от който с площ от 92 кв.м. се придава към УПИ IV по оспорената заповед, попада частично в УПИ III и частично в УПИ VII. В тази връзка е останал неизяснен въпросът коя част от имот пл. 120 се придава към УПИ IV, дали тази, която е била част от УПИ III или тази, която е попадала в УПИ VII, като това установяване е отново от значение за определяне на допустимостта на оспорването. На следващо място неправилен е извода на съда за нарушение на изискването за форма и в частност на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, поради това, че в оспорената заповед липсват фактически основания за издаването й. Напротив дори и в самата заповед се съдържат такива основания, тъй като в текстовата й част е посочено, че се променят регулационните линии, които се поставят в съответствие с имотните граници. Поради и което предметът на проверка на съда е следвало да се разпростре относно това фактическо основание, което е и такова по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ. В случая в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изяснил този релевантен към спора въпрос, като и на вещото лице не е поставена задача да установи дали с оспорената заповед са действително поставени регулационните граници в съответствие с имотните такива. Тук следва да се посочи, че правното основание, посочено в заповедта е чл. 134 ал. 1 т. 2 ЗУТ, като съдът формално е приел, че не са представени доказателства за наличието на това основание, без да съобрази посочените в заповедта фактически основания за издаването й и без да извърши преценка дали не е допусната очевидна фактическа грешка в посоченото в акта правното основание, съответно дали и доколко това се отразява на законосъобразността й с оглед на това дали се касае за съществено нарушение или не. На следващо място неправилен е извода на съда за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, поради установената липса на предложение за изменение на плана, както и заповед по чл. 135 ал. 1 ЗУТ. В случая тази разпоредба е неприложима, тъй като с оспорената заповед се одобрява изменение на ПУП ПР и липсата или не на заповед по чл. 135 ЗУТ е ирелевантна. Най - накрая действително разпоредбата на чл. 168 ал. 4 от АПК (ДВ, бр. 77/2018г., в сила от 01.01.2019г.) предвиждаше, че Съществено нарушение на административно производствените правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Тази разпоредба обаче, въз основа на която съдът се е позовал да приеме наличие на съществено нарушение на административно производствените правила, е приета през 2018г. и е била в сила от 2019г., т.е. много след издаване на оспорената заповед. Освен това е отменена с ДВ бр. 15/2021г., а именно от 19.02.2021г. и съответно не е приложима към издадената през 2010г. заповед. Освен това и при действието на посочената разпоредба трайната съдебна практика приема, че дори заинтересовано в административното производство лице да не е било уведомено за провеждането му, то това макар и да представлява нарушение, не е от категорията на съществените, които могат да обосноват отмяна на оспорен административен акт. Това е така, тъй като с приключване на административното производство не се преклудират възможностите на всички заинтересовани лица да наведат своите възражения и да представят своите доказателства, като това в пълна степен може да бъде направено и в съдебното административно производство. Поради и което не е налице нарушение на правото на защита, доколкото тя може в пълна степен да бъде упражнена и в съдебното производство. По изложените съображения оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Липсата на събрани доказателства от съда досежно релевантните за спора факти и обстоятелства, препятстват настоящата инстанция да разреши спора по същество. Оспореното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Благоевград, който при новото разглеждане следва да установи на първо място допустимостта на оспорването, съответно наличието на правен интерес у жалбоподателя да оспорва цялата заповед или съответна част от нея, както и следва да установи, включително с използването на специални знание, наличието на основания за изменение на ПУП ПР, съобразно посочените такива в оспорената заповед. Предвид изхода на спора и съгласно чл. 226 ал. 3 от АПК по претенцията на страните за разноски, включително за тази инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,