Решение № 4848 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12654/2008 г.

Решение № 4848 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12654/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Светла Георгиева Чернева - Димитрова е подала жалба против заповед № РД-15-787/ 01.09.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното й правоотношение било прекратено поради съкращаване на длъжността. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и пороци във формата, като е поискано да бъде отменен. Министърът на земеделието и храните е оспорил жалбата. Върховният административен съд, като провери законосъобразността на административния акт, намира, че жалбата е неоснователна. Светла Георгиева Чернева - Димитрова изпълнявала длъжността "главен експерт", в отдел "Инвестиционна и концесионна политика", дирекция "Инвестиционна политика" на Министерство на земеделието и храните. Със заповед № РД-09-533/29.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните било утвърдено ново длъжностно разписание на Министерството на земеделието и храните, в сила от 01.09.2008 г. При сравнението между новото длъжностно разписание и предходното длъжностно разписание от 16.05.2008 г. се установява, че общият брой на длъжностите в министерството, възлизащ на 2587 броя служители, е бил намален на 2328 броя. Съгласно длъжностното разписание от 16.05.2008 г. в дирекция "Инвестиционна политика", отдел "Инвестиционна и концесионна политика", са били предвидени 5 бройки за длъжността "главен експерт". С влизане в сила на длъжностното разписание от 01.09.2008 г. броят на длъжностите "главен експерт" в отдел "Инвестиционна и концесионна политика", дирекция "Инвестиционна политика и обществени поръчки", е бил намален на две. Със заповед № РД-15-787/01.09.2008 г. министърът на земеделието и храните прекратил служебното правоотношение на Светла Чернева, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, поради съкращаване на длъжността Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице съкращаване на длъжността е необходимо тя да е отпаднала като нормативно определена позиция и да е преустановено изпълнението на функциите, задачите и присъщите й задължения или тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Длъжността се свързва с изпълнение на определен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой се определя от органа по назначаване в рамките на предвидената с устройствения правилник на администрацията обща численост на служителите. По преценка на органа по назначаване може да се преустанови изпълнението на някоя от осъществяваните в администрацията дейности или да се намали обема дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание бройки. В случая е налице намаление на броя на лицата, изпълняващи една и съща длъжност, което е засегнало длъжността, заемана от жалбоподателката. Обстоятелството, че други служители са останали на служба, няма отношение към законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Законът за държавния служител не вменява в задължение на органа по назначаване да извърши подбор при съкращаване на длъжности, които се изпълняват от повече лица. Заповедта изхожда от компетентния административен орган и има съдържание съответно на изискванията на чл. 108 от Закона за държавния служител. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Липсата на указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба не съставлява основание за отмяната на заповедта, а за удължаване на срока за нейното обжалване, както предвижда чл. 140, ал. 1 АПК. Налице е и материалноправната предпоставка по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, с оглед на което може да се направи извод, че оспореният административен акт съответства на закона. Поради това подадената жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд