Решение № 14006 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 196/2015 г.

Решение № 14006 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 196/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП против решение № 6829/13.11.2014 г. по адм. д. № 5300/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е обявен за нищожен РА № 290900397/15.03.2010 г. на ТД на НАП-София относно установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 06.2004 г. и м. 03.2005 г., с изключение на ДДС в размер на 1640 лв. по фактури издадени на 14.06.2004 г. от "Анвелинг" ЕООД и в размер на 17 239, 33 лв. по фактури, издадени от Сдружение "ПБК ЦСКА" на 02.03.2005 г. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът е представляван от юрк. Иванов, който пъддържа касационната жалба по изложените в нея съображение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Овергаз Инк" АД, гр. София, чрез юрк. Кателиев оспорва жалбата по съображенията изложени в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № 290900397/15.03.2010 г. на ТД на НАП-София, по подадена жалба с вх. № 53-04-178/20.11.2013 г. Твърденията са за нищожност на РА като по същество се оспорва установеният резултат за данъчни задължения по ЗДДС за м. 06.2004 г. и м. 03.2005 г. РА № 290900397/15.03.2010 г. на ТД на НАП-София е издаден при повторна ревизия за тези ревизирани периоди - м. 06.2004 г. и м. 03.2005 г., след отмяна с решение № 1584/13.11.2009 г. на ДД"ОУИ"/сега - "ОДОП"/ на първоначално издадения РА № 290900096/08.06.2009 г. и връщане на преписката за нова ревизия. Съдът е отчел развитието на процеса по оспорване на основния РА, в потвърдената с решението на ДД"ОУИ"/сега - "ОДОП"/ - София и е съобразил отмяната му с влезли в сила съдебни решения, приложени по делото. При висящност на производството по оспорване на основния РА, издаденият нов РА, при повторна ревизия, касаеща два от периодите - м. 06.2004 г. и м. 03.2005 г., е следвало да се отграничи единствено до признаване или не на данъчен кредит по посочените в отменителното решение на решаващия административен орган - ДД"ОУИ" фактури, издадени от "Анвелинг"ЕООД и Сдружение "ПБК ЦСК" и до размера на отказания данъчен кредит общо - 18 839, 33 лв., като сбор от 1640 лв. по фактурата, издадена от "Анвелинг"ЕООД и 17 239, 33 лв. по фактурите издадени от Сдружение "ПБК ЦСК", какъвто е изричния диспозитив на отменителното решение № 1584/13.11.2009 г. на ДД"ОУИ"/сега - "ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП. Като е излязъл извън предмета на възложената нова ревизия, органът, издал РА и постановил акт в тази част извън възложената му компетентност, поради което същият е нищожен в тази част, както правилно е приел съдът. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение