Решение № 8220 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6166/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационната жалба, подадена от "Смарт софт" ЕООД, чрез процесуалния му представител адвокат Н. Макавеев, срещу решение 438/08.05.2025 г., постановено по преписка КЗК-270/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение D41928148/26.02.2025 г. на директора на 18 Средно училище /СУ/ "Уилям Гладстон", град София, за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка и монтаж на оборудване за изграждане на STE/AI/M център в 18 СУ "Уилям Гладстон", град София", в частта по обособена позиция /ОП/ 1 "Доставка и монтаж на интерактивни образователни системи и осигуряване на гаранционно обслужване". Релевирани са доводи за неправилността на атакувания акт на КЗК, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано производството пред Комисията, ведно с присъждането на разноски. В открито съдебно заседание касаторът представя писмено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/, по шест формулирани от него въпроси. Ответникът - директор на 18 СУ "Уилям Гладстон", град София, чрез процесуалния си представител адвокат И. Мадамжиев, в открито съдебно заседание по делото и писмени бележки, оспорва искането за отправяне на преюдициално запитване и касационната жалба като неоснователни. Отправя искане за оставяне в сила на атакувания акт на Комисията и присъждане на разноски, по приложен списък. Ответникът "Кейсием" ЕООД, в постъпила по делото писмена молба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, както и на искането за отправяне на преюдициално запитване. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Във връзка с искането на "Смарт софт" ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, касационният съдебен състав отчете съдържанието на формулираните от касатора въпроси, а именно: "1. С оглед спазване на принципите за публичност и прозрачност, какво следва да е минималното съдържание на мотивите, с които се допуска до оценяване или предлага за отстраняване предложението на конкретен участник? Следва ли, за да се приеме решението на възложителя за мотивирано, да се изложи описание на предложението, включително с посочване на конкретни параметри, от което да може да се направи извод за съответствие или несъответствие на разглежданото предложение с минималните изисквания, поставени от възложителя?. 2. В случай, че комисията за разглеждане, оценяване и класиране на постъпилите оферти не изложи мотиви във връзка с констатация, че даден участник отговаря на изискванията, заложени от възложителя, това не съставлява ли нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, а именно право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и на чл. 84, ал. 1, б. "б", т. "i" от Директива 2014/24? 3. С оглед разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 2, § 1, б. "б" от Директива 89/665/ЕИО, при обжалване на решение за избор на изпълнител, при условие, че обжалващият участник няма достъп до офертите на останалите участници към момента на изтичане на срока за подаване на жалбата съгласно националния закон, спазени ли са правата на обжалващия да се гарантира отмяна на незаконосъобразно решение, което го ощетява, в случай, че получава достъп до офертата на останалите участници след изтичане на срока за обжалване, а възможността му за нови възражения е преклудирана съгласно националния закон? 4. Противоречи ли на законодателството на ЕС, в частност на чл. 1, § 3 и чл. 2, § 1, б. "б" от Директива 89/556/ЕИО, норма от националното законодателство на държава-членка, която преклудира правата на участниците при обжалване на решение за избор на изпълнител, да изчерпят възраженията си относно законосъобразността на актовете на възложителя преди да са имали възможност да се запознаят с офертите на останалите участници? По-конкретно противоречи ли нормата на чл. 207, ал. 4 ЗОП, действаща към настоящия момент, на чл. 1, § 3 и чл. 2, § 1, б. "б" от Директива 89/665/ЕИО и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС? 5. В случай, че отговорът на въпрос 4 е, че нормата на чл. 207, ал. 4 от ЗОП сама по себе си не противоречи на чл. 1, § 3 и чл. 2, § 1, б. "б" от Директива 89/665/ЕИО, противоречи ли на посочените норми на европейското законодателство практика на съда и решаващите органи, с която се отказва разглеждането на възражения срещу съответствието на офертата на избрания за изпълнител участник с изискванията на възложителя, поставени в документацията, на основание обема и конкретността на възражението, при условие, че националното законодателство не съдържа норма, която да регламентира осигуряването на запознаване с предложенията на останалите участници преди подаването на жалба? 6. Мерките по реда на чл. 206 и чл. 207 от ЗОП гарантират ли спазването на правото на ефективни правни средства за защита при възражения за предоставяне на достъп до информация, определена от участник като "търговска тайна" в контекста на принципите за равенство и пропорционалност съгласно Директива 2014/24? Непредставянето на офертата в цялост, при скриване на техническото предложение на участника, класиран на първо място, при оспорване дали офертата на този участник е подходяща, без произнасяне относно обхвата на защита и предоставяне на достатъчно доказателства относно коя информация съставлява "търговска тайна", съставлява ли нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, а именно право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес?". С оглед формулировката на така зададените въпроси и предмета на правния спор по преписка КЗК-270/2025 г. на Комисията, иницииран с подадената от касатора жалба пред КЗК срещу решение D41928148/26.02.2025 г. на възложителя за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет, в частта по ОП 1, настоящият съдебен състав съобрази, че според чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ Съдът е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на договора и относно валидността, и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от СЕС да се произнесе, а в случай, че такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава членка, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда. Съгласно постоянната практика на СЕС при установеното с чл. 276 ДФЕС разпределение на правораздавателните правомощия между националните юрисдикции и Съда, само националният съд, който единствено е пряко запознат с обстоятелствата по делото, с което е сезиран, както и с доводите на страните, и който трябва да поеме отговорността за съдебното решаване на спора, е в състояние най-добре да прецени, предвид особеностите на всяко дело и тъй като го познава в неговата цялост, както необходимостта от преюдициално решение за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на СЕС /справка - решение от 22 юни 2000 г. на Съда по дело С-425/98, Marca Mode; решение от 01 април 2008 г. на СЕС по дело С-212/06, Правителство на Френската общност и Валонското правителство; решение от 28 ноември 2018 г. на Съда по дело С-328/17, Amt Azienda Trasporti e Mobilitа SpA, и др./. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и трайно установената практика на СЕС недвусмислено следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на европейската разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на Съюза /за справка - решение на СЕС от 9 декември 2003 по дело С-129/00, Комисия срещу Италия/. Но производството по чл. 267 ДФЕС не съставлява средство за защита на разположение на страните по висящо пред национален съд дело, поради което не е достатъчно дадена страна да твърди, че със спора се повдига въпрос за тълкуване на съюзното право, за да се породи задължение за съответната юрисдикция да отправи преюдициално запитване. Според постоянната практика на СЕС, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не носи задължение за отправяне на преюдициално запитване до Съда, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от СЕС, или още че правилното прилагане на съюзното право е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение, като съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза /справка - решение на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело С-416/17, Европейска комисия срещу Република Франция, решение на СЕС от 6 октомври 1982 г. по дело С-283/81, CLIFIT, решение на Съда от 9 септември 2015 г. по дело С-160/14, Ferreira da Silva e Brito, решение на СЕС от 28 юли 2016 г. по дело С-379/15, Association France Nature Environnement, и др./. В решение от 15 март 2017 г., постановено по дело С-3/16, Lucio Cesare Aquino, Съдът припомня, че посочените в трета алинея от чл. 267 ДФЕС юрисдикции имат също право на преценка, както всяка друга национална юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да могат да се произнесат с решение. Според СЕС тези юрисдикции не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на съюзното право, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен, а той е такъв, когато отговорът му, независимо от това какъв е, не би могъл по никакъв начин да повлияе на решаването на спора по делото. Основанието на преюдициалното запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а в необходимостта му за действително решаване на даден правен спор. Именно затова, съгласно неотклонната практика на СЕС, припомнена включително в решение от 31 март 2022 г. по дело С-96/21, DM/CTS Eventim AG & Co KGaA, в рамките на въведеното с чл. 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. Не такъв е случаят, когато на Съда е поставен теоретичен въпрос с принципен характер, който е без значение относно решаването на правния спор по главното производство, тъй като не би могъл да промени изхода на делото, независимо от това какъв е отговорът му. Направеният по-горе кратък анализ на възприетите в практиката на СЕС основни положения в производството по чл. 267 ДФЕС, обсъден в контекста на предмета и данните по делото, обуславя извода, че в случая не са налице установените в практиката на Съда критерии, налагащи настоящият съдебен състав на четвърто отделение на Върховния административен съд, като национална юрисдикция, чието решение е окончателно, да сезира СЕС чрез отправяне на преюдициално запитване. С оглед съдържанието на подадената пред Комисията жалба и наведените в нея конкретни оплаквания относно несъответствието на техническото предложение на определения за изпълнител участник с изискванията на възложителя и същевременно фактическите и правните установявания на КЗК, обективирани в атакувания пред касационния състав акт, както и липсата /по данни от преписка КЗК-270/2025 г./ на допълнително наведени от "Смарт софт" ЕООД пред органа по преразглеждане /различни от формулираните в жалбата му/ възражения, касационната инстанция счита, че първите пет въпроса от искането за отправяне на преюдициално запитване имат изцяло хипотетичен характер и са без правно значение за правилното решаване на настоящото дело. Несъмнено, по данни от събраните пред КЗК и неоспорени от касатора чрез допустимите за това доказателствени средства, писмени доказателства, въз основа на които касационният съдебен състав, по аргумент от чл. 220 АПК във връзка с чл. 216, ал. 7 ЗОП, следва да изгради правните си изводи, протокол 3/18.02.2025 г. от работата на помощния орган на възложителя съдържа /макар и кратко/ изложение на мотивите, по които е формиран изводът му за съответствие на техническото предложение на избрания за изпълнител участник с предварително обявените условия на поръчката. Следователно ирелевантни за решаването на настоящото дело са поставените от касатора въпроси 1 и 2, относими към липсата на изтъкнати от възложителя, съответно от назначената от него оценителна комисия, мотиви, обусловили извода му за съответно на изискванията на поръчката, техническо предложение на определения за изпълнител участник. Изцяло хипотетичен и неотносим към предмета на делото е и въпросът относно минималното съдържание на мотивите, по които възложителят, а преди него и помощният му орган, преценяват, че дадено техническо предложение не отговаря на предварителните условия на поръчката, тъй като жалбоподателят оспорва пред Комисията решението на възложителя не в качеството си на отстранен от процесната процедура в частта й по ОП 1 участник, а като класиран на второ място по тази позиция участник. При безспорната липса на допълнително въведени от оспорващото дружество възражения пред КЗК след подаването на жалбата, включително по данни от представеното на 07.05.2025 г. по преписката пред Комисията, писмено становище от процесуалния представител на "Смарт софт" ЕООД, в което категорично липсват ново изтъкнати възражения относно несъответствието на техническото предложение на класирания на първо място участник с предварително обявените условия на поръчката, а оттам - и при категоричната липса в мотивите на атакувания акт на КЗК на отказ от разглеждане и обсъждане на такива възражения, без правно значение за решението на спора по настоящото дело и следователно от изцяло принципен и теоретичен характер са формулираните в искането въпроси 3, 4 и 5. Освен това, във въпроси 4 и 5 от искането се цитира несъществуваща в ЗОП разпоредба, а именно - тази на чл. 207, ал. 4. По тези съображения касационният съдебен състав приема, че отправянето на преюдициално запитване по първите пет формулирани в искането въпроси, с оглед хипотетичния им характер, не е необходимо за правилното решаване на спора по делото. Но извод за необходимост от иницииране на производство по реда на чл. 267 ДФЕС не налага и формулираният в искането въпрос 6, относим към имплицитния в случая отказ на възложителя и КЗК да предоставят на оспорващото дружество информация, квалифицирана от определения за изпълнител участник, като конфиденциална. Предвид задължението на касационния съдебен състав да извърши съответстващо на съюзното право тълкуване на приложимите в случая национални разпоредби, в частност на предвиденото в чл. 102, ал. 1 ЗОП правило, следва да се посочи, че нееднократно в своята практика Съдът е имал възможността да се произнесе по отправени от национални юрисдикции въпроси, свързани с тълкуването на чл. 21 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО/ /Директива 2014/24/, според който освен ако не е предвидено друго в настоящата директива или в националното право, на което е подчинен възлагащият орган, по-специално законодателство относно достъпа до информация, и без да се засягат задълженията, свързани с обявлението на възложените поръчки и с информацията за кандидати и оференти по смисъла на членове 50 и 55, възлагащият орган не може да разкрива информация, предоставена му от икономическите оператори, която те са определели като поверителна, включително, но не само, технически или търговски тайни и поверителните аспекти на офертите. При това, според трайно установената съдебна практика на СЕС в тази материя, главната цел на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки включва да се осигури ненарушено конкурентно начало във всички държави членки и че за постигането на тази цел е важно възлагащите органи да не разкриват информация, свързана с процедурите за възлагане на обществени поръчки, чието съдържание може да бъде използвано за нарушаване на конкуренцията било в процедурата за възлагане, която е в ход, било в последващи възлагателни процедури. Освен това задължението да се мотивира решението, с което се отхвърля офертата на оферент в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка не означава, че той трябва да разполага с пълна информация относно характеристиките на избраната от възлагащия орган оферта. Всъщност, тъй като възлагателните процедури са основани на отношение на доверие между възлагащите органи и икономическите оператори, последните трябва да могат да предоставят на възлагащите органи всяка полезна информация във връзка с процедурата за възлагане, без да се страхуват, че те предоставят на трети лица информация, чието разкриване би могло да причини вреди на споменатите оператори / за справка - решения от 14 февруари 2008 по дело С-450/06 и от 15 юли 2021 г. по дело С-621/20/. В решение от 7 септември 2021 г. по дело С-927/2019 Съдът уточнява, че възлагащият орган, сезиран от икономически оператор с искане за предоставяне на информация, която се счита за поверителна и се съдържа в офертата на конкурента, на който е била възложена поръчката, по принцип не трябва да предоставя тази информация. Но задължението на възлагащия орган да защити поверителността на считаната за конфиденциална информация на икономическия оператор, на който е била възложена обществената поръчка, не бива да се тълкува толкова разширително, че да изпразни от съдържанието му задължението за мотивиране и да лиши от полезно действие чл. 1, § 1 и § 3 от Директива на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производствата по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, който по-конкретно определя задължението на държавите членки да предвидят ефективно преразглеждане. За тази цел възлагащият орган може по-специално и доколкото приложимото за него национално право допуска това, да съобщи в обобщена форма някои аспекти от офертата, както и техническите им характеристики по такъв начин, че поверителната информация да не може да бъде идентифицирана. В същото решение на СЕС, постановено по дело С-927/19, което касационният съдебен състав неминуемо следва да отчете при формиране на правните си изводи по съществото на касационната жалба, Съдът припомня, че във връзка с жалба относно процедура за възлагане на обществена поръчка, принципът на състезателност не включва правото на неограничен и абсолютен достъп на страните до съвкупната информация относно съответната процедура за възлагане, която е предоставена на органа, отговорен за обжалването. Напротив, според СЕС в контекста на задължението на неизбрания оферент да бъде предоставена достатъчно информация, за да се гарантира правото му на ефективна защита трябва да се претегли спрямо правото на други икономически оператори да бъдат защитени поверителната им информация и търговските им тайни. Макар по общо правило, пояснява Съдът, принципът на състезателност да предполага правото на страните в процеса да се запознаят с представените пред съда доказателства и становища и да ги обсъдят, в някои случаи може да е необходимо да бъде отказан достъп на страните до определена информация, за да се защитят основните права на трето лице или да се запази значим обществен интерес. Сред основните права, които могат да бъдат защитени по този начин е правото на зачитане на личния живот и на тайната на съобщенията, прогласено в чл. 7 от Хартата на основаните права на Европейския съюз, както и правото на защита на търговските тайни, признато от Съда като общ принцип на правото. Така, като се има предвид колко е важна защитата на поверителната информация, органът, отговорен за производството по обжалване в областта на възлагането на обществени поръчки, при необходимост трябва да може да реши, че определена информация, съдържаща се в преписката, с която разполага, не трябва да бъде предоставена на страните и на адвокатите им. В свое решение от 17 ноември 2022 г. по дело С-54/21 СЕС приема, че е възможно цялостният достъп до информацията за концепцията на разработката на проектите, чието изпълнение се предвижда в рамките на обществената поръчка, и до описанието на начина на осъществяване на поръчката да трябва да бъде отказан на основание забраната за разкриване, установена в чл. 21, § 1 от Директива 2014/24, или да може да бъде отказан на основание чл. 55, § 3 от тази директива /предвиждащ, че възлагащите органи могат да откажат достъп до определена информация по § 1 и § 2, свързана с възлагането на поръчката, когато, отделно от друго, разкриването й би увредило законните търговски интереси на конкретен публичен или частен икономически оператор или би накърнило лоялната конкуренция между икономическите оператори/. Предвид цитираната обилна съдебна практика, чрез която СЕС дава полезни, в това число за решаването на правния спор по настоящото дело указания относно тълкуването на чл. 21 от Директива 2014/24, транспониран в приложимата в случая разпоредба на чл. 102 ЗОП, за настоящия съдебен състав не възниква съмнение относно правилното тълкуване на относимото в разглеждания случай съюзно право, а оттам и необходимост от отправяне на преюдициално запитване по формулирания в искането на касатора въпрос 6. По посочените съображения искането на "Смарт софт" ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до Съда, а оттам и за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 631, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. Като отчете цитираната практика на СЕС и прецени данните по делото в контекста на наведените от касатора оплаквания, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема, че разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството по преписка КЗК-270/2025 г. на Комисията е образувано по жалбата на "Смарт софт" ЕООД срещу решение D41928148/26.02.2025 г. на възложителя за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка от вида "публично състезание" с предмет "Доставка и монтаж на оборудване за изграждане на STE/AI/M център в 18 СУ "Уилям Гладстон", град София", в частта по ОП 1 "Доставка и монтаж на интерактивни образователни системи и осигуряване на гаранционно обслужване", с която за изпълнител на тази позиция е определено "Кейсием" ЕООД, а оспорващото дружество е класирано на второ място. Пред КЗК е събрана цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт на възложителя, в това число техническото предложение на избрания за изпълнител на ОП 1 участник, ведно с подписана от законния му представител декларация на основание чл. 102, ал. 1 ЗОП, че информацията, съдържаща се в техническото предложение "в частта приложени технически спецификации и оторизации" следва да се считат за конфиденциални. По данни от приобщените доказателства, разделената на три обособени позиция, обществена поръчка е открита с решение F614355/25.11.2024 г. на възложителя, с което са одобрени обявлението и документацията за участие, включваща за всяка от позициите, техническа спецификация /ведно с указания за подготовка и представяне на офертата по всяка позиция/, предложение за изпълнение /по образец на възложителя, предоставен в ЦАИС ЕОП към съответната позиция/ и детайлно ценово предложение /по образец на възложителя, създаден в ЦАИС ЕОП към съответната обособена позиция/, при избран критерий за възлагане "най-ниска цена". Според указанията за подготовка и представяне на офертата, изискванията към техническото и ценово предложение, формулирани в ЦАИС ЕОП към съответната обособена позиция под формата на въпроси за прилагане на документ и/или предоставяне на информация в ЦАИС ЕОП следва да се считат за част от документацията за обществена поръчка и имат задължителен характер за участниците. Съобразно дадените указания, техническото предложение се подготвя в ЦАИС ЕОП в работното пространство за подготовка на офертата към съответната обособена позиция, като следва да съдържа отговори на формулирани от възложителя въпроси в група изисквания под наименование "техническо предложение". Минималните технически изисквания, на които трябва да отговаря предложеното оборудване, са подробно разписани в утвърдената от възложителя техническа спецификация на поръчката по ОП 1, сред които и изискване минималният срок на гаранцията да бъде 24 месеца. Съгласно приложен към техническата спецификация документ, озаглавен "Общи изисквания за изпълнение на обществената поръчка", в частта му, относима към описанието на предмета на поръчката, изпълнителят трябва да извърши доставка, монтаж и инсталация /за артикулите, за които е приложимо/; инсталиране, настройка, конфигуриране и тестване на доставеното и монтирано оборудване /когато е приложимо/; обучение на учители за работа с оборудването; и гаранционно обслужване. Според същия документ предложеното оборудване трябва да е с технически параметри и работни характеристики, съответстващи на минимално посочените от възложителя в техническата спецификация към съответната ОП, с уточнението, че възложителят ще приеме и оборудване с по-добри характеристики, ако е от същия вид и същото предназначение и осигури изпълнение на целите за STEM оборудване. В посочения документ е въведено и изискване гаранционният срок на доставеното оборудване да бъде съгласно предложението на участника, но не по-кратък от гаранционния срок, посочен от производителя на съответния модел и марка. По данни от протоколите, обективиращи работата на помощния орган на възложителя /четири протокола и съставен протокол на основание чл. 181, ал. 4 ЗОП във връзка с чл. 60а от Правилника за прилагане на ЗОП/, след откриване на процедурата оферти за участие в нея по ОП 1 подават три дружества, сред които касаторът и конституираното като ответник по настоящото дело, "Кейсием" ЕООД. С оглед наведените в жалбата до КЗК, възпроизведени и в касационната жалба оплаквания на "Смарт софт" ЕООД, следва да се посочи, че според неоспореното съдържание на протокол 3/18.02.2025 г., участникът "Кейсием" ЕООД е представил техническо предложение, съдържащо, наред с друго, предложение за изпълнение /по образец на възложителя/; техническа спецификация /описание/ на предложените модели и търговски марки продукти на български език; 2 броя оторизационни писма /на български и английски език/ за предоставени от производителя права на дружеството за извършване на дейностите, включени в предмета на обществената поръчка; декларация за наличие на конфиденциална информация по смисъла на чл. 102 ЗОП. Въз основа на така описаното в обобщен вид съдържание на техническото предложение, оценителната комисия достига до извода, че то е изготвено по образец на възложителя, като са посочени всички изискани технически параметри към съответния вид оборудване, в това число при направено по отношение на параметъра "яркост" на интерактивните дисплеи предложение над минималните технически изисквания на възложителя от техническата спецификация по ОП 1. Посочено е, че участникът е представил всички документи и информация съгласно изискванията на възложителя за съдържание на техническото предложение, както и че видно от приложените оторизационни писма от производителя, участникът има право да извършва дейностите по продажба, интегриране, монтиране, гаранционно и следгаранционно обслужване на предложената марка интерактивни дисплеи. Въз основа на тези обобщени мотиви, помощният орган на възложителя формира извод, че от представеното "Предложение за изпълнение", приложените документи и предоставена информация в ЦАИС ЕОП, се установява, че техническото предложение на "Кейсием" ЕООД отговаря на предварително обявените условия на поръчката по ОП 1 и допуска участника до следващия етап на процедурата - отваряне на ценовите предложения. При това и видно от съдържанието на протокол 4/20.02.2025 г., след отваряне на ценовите предложения на двамата допуснати до този етап от процедурата участници и оценяването им по избрания от възложителя критерий /"най-ниска цена"/, комисията класира на първо място "Кейсием" ЕООД с предложена цена 101 350.20лв, а на второ място - "Смарт софт" ЕООД, с предложена цена 101 400.00лв. Като краен резултат, с атакуваното пред КЗК решение в обжалваната му част, съобразно резултатите от работата на оценителната комисия, обективирани в изготвените за целта протоколи /общо пет/, по ОП 1 възложителят определя за изпълнител на обществената поръчка класирания на първо място участник, а настоящият касатор класира на второ място. При тези данни, обосновано с оспореното пред касационния съдебен състав решение, Комисията приема за неоснователни, като некореспондиращи с фактическата установеност по преписката, всички релевирани в жалбата до нея оплаквания на "Смарт софт" ЕООД за несъответствие на техническото предложение на избрания за изпълнител участник с предварително обявените условия на поръчката. Така мотивирана КЗК постановява оспореното решение, с което оставя без уважение жалбата на класирания на второ място в процедурата по ОП 1 участник, при съответно възлагане на разноските. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения акт на КЗК, налагащи неговата отмяна като неправилен. При отчитане на цитираната вече в мотивите на настоящия съдебен акт, съдебна практика на СЕС, в това число по дела С-927/2019 и С-54/2021, касационната инстанция приема, че в производството по преписка КЗК-270/2025 г. Комисията не е допуснала нарушение на процесуалните правила, а още по-малко съществено, като не е предоставила на оспорващото дружество, настоящ касатор, възможността да се запознае с техническото предложение по ОП 1 на определения за изпълнител участник, предвид изрично подписаната от законния му представител и представената на възложителя декларация за конфиденциалност, както и безспорно установеното по преписката обстоятелство, че избраният от възложителя критерий за възлагане е "най-ниска цена" и следователно декларираното като поверително техническото предложение на "Кейсием" ЕООД не подлежи на оценка. Обилно формираната от СЕС съдебна практика във връзка с приложението на чл. 21 от Директива 2014/24, транспониран в чл. 102 ЗОП, ценена в контекста на данните по делото, в това число, че в протокол 3/18.02.2025 г. се съдържат изрични мотиви, които в обобщен вид и без да индивидуализират определената като конфиденциална информация от предложението за изпълнение на "Кейсием" ЕООД, сочат на конкретните причини, дали повод на оценителната комисия да приеме, че техническото предложение на този участник отговаря на предварително обявените условия на поръчката, изключват възможността касационната инстанция да приеме, че като не е предоставила на "Смарт софт" ЕООД и/или процесуалния му представител техническото предложение на неговия конкурент, при конкретно избрания от възложителя критерий за оценка и нарочно представената декларация за конфиденциалност на основание чл. 102, ал. 1 ЗОП, КЗК е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, лишавайки оспорващото дружество от ефективни правни средства за защита. Още повече, че макар и останали в последствие недоказани в хода на проведеното пред Комисията производство, в сезиращата органа по преразглеждане жалба се съдържат достатъчно конкретни и точно формулирани от "Смарт софт" ЕООД оплаквания, касаещи твърдяното от него несъответствие на техническото предложение на избрания за изпълнител участник с предварително обявените условия на поръчката в частта й по ОП 1. При отчитане на изложеното и фактическата установеност по делото, в това число по данни от съдържанието на предложението за изпълнение на "Кейсием" ЕООД, включващо попълнен образец на техническо предложение с посочен гаранционен срок от 24 месеца и по два броя оторизационни писма от производителя на предложеното оборудване, на български и английски език, съдържащи изрична оторизация за провеждане на обучение, действително се налагат формираните от Комисията правни изводи за съответствие на техническото предложение на определения за изпълнител участник по процесната позиция с предварително обявените условия на поръчката, а оттам и за неоснователност на релевираните в жалбата до нея фактически оплаквания на оспорващото дружество в противоположния смисъл. Обосновани от установените по делото данни са и изводите на Комисията, че съдържанието на протоколите от работата на оценителната комисия по ОП 1, в частност на протокол 3/18.02.2025 г., отговаря на изискванията на приложимата в случая разпоредба на 60а ППЗОП, както и че сочените като нарушени от оспорващото дружество изисквания за представяне от участника на гаранционна карта и сервизен специалист не са въведени в одобрените от възложителя документи на поръчката по тази обособена позиция, относими към етапа на подаване на оферта за участие. Касационната инстанция споделя напълно изложените в атакуваното решение подробни, кореспондиращи с данните от приобщените доказателства и законосъобразни мотиви на КЗК, обусловили извода й за неоснователност на депозираната пред нея жалба, които счита за ненужно да възпроизвежда в текста на настоящия съдебен акт и към които намира за удачно да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, във връзка с чл. 216, ал. 7 ЗОП. По изложените съображения, съдебният състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение на КЗК, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, а искането на възложителя, предявено чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв по приложен списък за касационното производство - основателно. При това и отчитане на своевременно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност, на 18 СУ "Уилям Гладстон", град София, следва да бъде присъдена сумата от 1 700лв за платено възнаграждение на един адвокат, установено като действително извършено по данни от приложените по делото доказателства /платежен документ и банково извлечение/, в намален от съда размер съобразно фактическата и правна сложност на делото. Другият ответник - "Кейсием" ЕООД не претендира разноски, поради което съдът не му присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, във връзка с чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,