Решение № 8571 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11451/2017 г.

Решение № 8571 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11451/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна от Р. Й. Т. на определение № 2172 от 21.02.2017 г. по адм. дело № 1828 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, второ отделение. С него е оставено в сила определение № 7340 от 30.12.2016 г. по адм. дело № 9737 по описа за 2016 г. на административен съд - С. град (АССГ). В искането са изложени съображения за допуснати нарушения при постановяването на определението, чиято отмяна се иска, които са ограничили правото й на защита. Иска определението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане по подадената жалба срещу определението на административния съд - С. град. Ответната страна по искането - Агенция по геодезия, картография и кадастър не ангажира становище по него по реда на чл. 242 от АПК. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането и изложените съображения в него, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 2, предл. второ от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 238 от АПК и срещу съдебен акт, по смисъла на чл. 237, ал. 1 от АПК, който подлежи на отмяна. Същото, разгледано по същество е неоснователно. Пред административен съд - С. град е образувано производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК по жалба на Р. Т. Съдът е приел, че е сезиран с недопустима жалба, поради което е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството пред него. С определението, чиято отмяна сега се иска, състав на Върховния административен съд, шесто отделение е оставил в сила прекратителното определение на АССГ. В мотивите си той изрично е посочил, че частната жалба е неоснователна, понеже само отказът за издаване на скица представлява индивидуален административен акт. По делото е установено, че има издадена нова скица с отразени права на жалбоподателката, поради което няма правен интерес от оспорване, а ако тя иска вписване на други такива собственически права, то е предвиден друг процесуален ред. Отмяната на влезли в сила съдебни актове представлява извъндреден процесуален способ за защита от незаконосъобразни съдебни актове, като в чл. 237, ал. 1 от АПК изрично е посочено кои от тях подлежат на отмяна. Това са влезли в сила решения и влезли в сила определения и разпореждания, които преграждат пътя на развитие на делото. Определението, чиято отмяна се иска е от категорията определения по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което, както беше посочено искането е допустимо, като страна в проведеното производство е била жалбоподателката. Тя излага съображения за незаконосъобразност на определението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са обосновали ограничаване на или лишаване от правото й на защита. Същите могат да обосноват отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК, едно от изчерпателно изброените основания, но то не се явява доказано. Проведените две съдебни производства са били закрити, като постановеният съдебен акт е съобщен на жалбоподателката по установения затова ред, в резултат на което тя е упражнила в срок правото си на жалба. С оглед характера на производството съдът се е произнесъл с втория съдебен акт, който е окончателен и не подлежи на обжалване, а няма и задължения за съобщаването му. Освен това в същия акт са изложени мотиви от съдебния състав относно характера на производството и постановения акт, както и от възможността жалбоподателката да реализира правата си, ако твърди, че има нарушени такива. Следва да се посочи, че изложените съображения за прилагане на правилата за касационно производство по смисъла на чл. 208 и сл. от АПК по повод подадената от искателката "частна жалба" не следва да бъдат обсъждани, понеже същите се явяват недопустими в настоящото производство за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав,