Решение № 4890 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14123/2015 г.

Решение № 4890 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14123/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет П. срещу решение № 1712 от 23 септември 2015 г., постановено по адм. дело № 1868/2014 г., по описа на Административен съд - П., с което е отменено решение № 292, обективирано в протокол № 14 от 2 август 2012 г. на Общински съвет П. и е осъден Общински съвет П. да заплати на Н. М. А., К. Г. С. и Г. Г. С. - Малиновска сумата от 1 645,00 лв. (хиляда шестотин четиридесет и пет лева), представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната на атакуваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. Ответниците - Н. М. А., К. Г. С., Г. Г. С. - Малиновска, чрез общия им пълномощник адв. Савов изразяват становище за недопустимост на касационната жалба като се позовават на разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 1 от ЗУТ, тъй като се касае за общински обект от първостепенно значение, поради което молят образуваното касационно производство да бъде прекратено, а при условията на алтернативност - за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а при условията на алтернативност излага доводи за нищожност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Решението, предмет на настоящия касационен контрол, е постановено от Административен съд - П. при повторно разглеждане на делото след отмяна на първоначалното решение № 1360 от 14 юни 2013 г., постановено по адм. дело № 3293/2012 г., по описа на същия съд, предявено по оспорване на Н. М. А., К. Г. С. и Г. Г. С. - Малиновска. С решение № 8900 от 26 юни 2014 г., постановено по адм. дело № 14383/2013 г., по описа на Върховния административен съд, второ отделение, касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от първоинстанционния съд, като са дадени задължителни указания по приложение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение № 1712 от 23 септември 2015 г., постановено по адм. дело № 1868 от 2014 г., описа на Административен съд П. е постановено по жалба на Н. М. А., К. Г. С. и Г. Г. С. - Малиновска срещу решение № 292, обективирано в протокол № 14 от 02 август 2012 г. на Общински съвет П., с което е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП - ПЗР/ на кв. "Модър", район "Южен", гр. П. и схеми: Водоснабдяване; Газоснабдяване; Електрификация; Телекомуникация; Вертикално планиране; Транспортна инфраструктура; Екология, Зелена система и спорт; Сборна схема на техническата инфраструктура; Схеми на собствеността; Схема собственост - таблица за трансформация на собствеността; Трансформация на частната собственост /държавна, общинска и частна/ в публична общинска собственост - за улична мрежа; правила и нормативи за прилагане на ПУП - ПРЗ на кв. "Модър", в частта му по отношение на поземлен имот пл. № 109, по плана на кв. "Модър - I етап", бивш имот № 267, по кадастрален план от 1941 г., на местността "Южно от Софийска ж. п. линия, Дере арк и Фердинандовско шосе. При повторното разглеждане на спора, Административен съд П. е приел, че оспореният административен акт, обективиращ ПУП - ПЗР, в частта засягащ поземлен имот с идентификатор № 56784.532.109, по кадастралната карта на гр. П., бивш имот № 267, по кадастрален план от 1941 г., следва да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По отношение на заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура относно нищожност на атакуваното първоинстанционно решение, настоящият съдебен състав счита, че съдебният акт не е засегнат от порок в степен, обуславящ неговата абсолютна недействителност. Соченият порок по чл. 172а, ал. 1, т. 2 от АПК за липсата на имената на съдията, постановил съдебния акт, не е основание за прогласяване нищожността на съдебното решение. Решението е подписано от съдията - докладчик определен чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването на делата и преписките в органите на съдебната власт (по арг. на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ). Това обстоятелство е удостоверено с протокол за избор на докладчик от 30 юни 2014 г. от разпределящия състав (л. 1 от първоинстанционното дело). От него е видно, че за докладчик по делото е определен съдия Г. П., определен в I - во отделение, I- ви състав на Административен съд П.. Ето защо, след като е налице идентичност на докладчика по делото и номера на съдебния състав, не е налице основание за обявяване на нищожност на съдебния акт. В разглеждания случай, не се установява нищожност на съдебното решение, тъй като не са налице недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана/изведена волята на съда. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, устно или неподписано решение. В обобщение следва да се посочи, че решението е постановено от компетентния съд, който е действал в надлежен състав, определен електронно чрез случаен принцип и посочен поименно в протокола за избор на докладчик, както и при осъществяване на всички съдопроизводствени действия по делото. Посоченият от прокурора на Върховна административна прокуратура аргумент за нищожност на съдебния акт не представлява порок, който да води до обявяване нищожност на постановеното решение. Настоящият съдебен състав счита, че наведените в касационната жалба отменителни основания са неоснователни и недоказани. Правилно, въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетото заключение и допълнителното такова от вещото лице, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че приетият от Общински съвет П. подробен устройствен план по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ е план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Посочените от административния орган правни основания по чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ не могат да бъдат инкорпорирани, тъй като планът по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ е идентичен само с плана по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и не може да се съчетае с план за застрояване. С нормата на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ (в приложимата й редакцията, преди отмяната с ДВ, бр. 13 от 2017 г.) законодателят изрично е посочил, че за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план по решение на общинския съвет вместо плана по ал. 1 от същата може да бъде създаден план за улична регулация и имоти на публична собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ - план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публична собственост. Последните обекти са тези, които са изрично изброени в чл. 205, ал. 1, от т. 1 до т. 5 включително от ЗУТ. По делото е установено с неоспореното заключение на вещото лице, че в частта по отношение на поземлен имот с идентификатор № 56784.532.109, по кадастралната карта на гр. П., приетият ПУП - ПЗР предвижда отнемане от площта му от северната му част за озеленяване, а друга част от имота е засегната от предвижданията на решението на общинския съвет за улична регулация. Отреждането на останалата част от процесния е за жилищно строителство с предвидени устройствени показатели: плътност на застрояване - 50%, коефициент на застрояване - 1, необходима озеленена площ 40%. Общата констатация на вещото лице е, че за територията, в която попада поземлен имот № 56784.532.109 няма приложен регулационен план. Поради това обосновано е приел и административният съд, че характеристиките на плана, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, са различни от плана по чл. 1 на цитираната норма и че въз основа на такъв план недвижими имоти - собственост на юридически и физически лица, не могат да бъдат отчуждани по реда на ЗДС и ЗОбС, защото не са сред изчерпателно изброените по -горе хипотези на норма на чл. 205, ал. 1 от ЗУТ, обекти. Те биха могли да бъдат предмет на плана по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, какъвто оспорваният не е. С оглед изложеното, релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни, както и това по чл. 209, т. 1 от АПК - за обявяване нищожност на атакувания съдебен акт, поради което решението следва да се остави в сила като правилно. Предвид изхода на спора и заявената своевременно претенция от пълномощника на ответниците за присъждане на сторените от доверителите му разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 1 500,00 лв. (хиляда и петстотин лева) - л. 57 от настоящото дело, съдът счита, че тази сума следва да се възложи в тежест на Общински съвет П. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на второ отделение и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,