Решение № 5108 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2020 г.

Решение № 5108 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "К. Д. ", представлявана от адв. А. П. срещу решение № 271 от 29.07.2020 г. по адм. дело № 237/2020 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/312/02963/3/01/04/01 от 18.02.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като търговецът е осъден да заплати в полза на ДФЗ разноски по делото в размер на 1067, 66 лева. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че административният съд не е обсъдил доказателствения материал в цялост, като е възприел изцяло констатациите на административния орган, че през 2016 г., 2017 г., 2018 г. жалбоподателят е постигнал 83, ЗЗ % от заложената в бизнес плана заетост. Излага, че в предходно административно производство са ангажирани доказателства, от които се установява, че финансова корекция не следва да бъде налагана, тъй като съществуват обективни и форсмажорни причини, които не позволяват постигането на заложените критерии. В тази връзка твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил Заповед № 01-6500/5510/5 от 20.02.2019 г., в която от административния орган е прието, че липсват основания за налагане на финансова корекция и е прекратено предходно административно производство. Сочи, че въпреки това, ответникът е инициирал нова проверка по изпълнение на Договор № 14/312/02963 от 07.11.2014 г. в периода 28.05.2019 г. – 12.06.2019 г., която има идентичен предмет с приключилата предходна проверка от 2018 г., както по отношение на критериите, така и по отношение на периода, но е включена и 2018 г. Касаторът твърди, че за 2018 г. и 2019 г. е преизпълнил плана, като средноаритметично за отчетния период 2016 г. – 2019 г. е налице изпълнение на критерия заетост на 98, 88 %, въпреки, че през 2016 г. и 2017 г. неизпълнението се дължи на обективни и безвиновни причини. Излага доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, като сочи, че към момента на издаване на процесния АУПДВ е била в сила разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, която препраща към правилата на ЗУСЕСИФ и е следвало да се издаде решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, а не АУПДВ. В заключение излага, че подлежащата на възстановяване сума не може да се определи съгласно Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., приети по реда на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, доколкото според административният орган, възстановяването на сумата се налага поради допуснати нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Намира, че едноличният административен орган, издател на акта, не е компетентен да издава нормативен акт, въз основа на който да се определя подлежаща на възстановяване сума в хипотезата на допуснати "нередности". В тази връзка касаторът счита, че допуснатото нарушение е достатъчно тежко, за да обоснове извод за нищожност на процесния АУПДВ или евентуално до неговата незаконосъобразност. Иска отмяната на съдебния акт и разрешаване на спора по същество, като се прогласи нищожността на оспорения АУПДВ, а алтернативно да се отмени акта, като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответната страна – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител адв. Х., оспорва основателността на жалбата в проведено открито съдебно заседание на 31.03.2021 г., както и в писмен отговор от 28.10.2020 г. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Перник е АУПДВ № 14/312/02963/3/01/04/01 от 18.02.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С него на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 2 и чл. 2, т. 1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007 – 2013 г., чл. 8. 1 във вр. с чл. 4. 12 и чл. 4. 18 от договор № 14/312/02963 от 07.11.2014 г. за предоставяне на помощ по цитираната мярка, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, както и на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, по отношение на ЕТ "К. Д. " е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 11 990, 60 лева, с лихва от деня, следващ последния ден на 14 – дневния срок за доброволно изпълнение. Сумата е определена на основание чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и т. 18 от Приложение към раздел I "Общи положения" на Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. /обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019 г. / и представлява 5% от предоставената финансова помощ по договора. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, според която разпоредба дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. По аргумент от чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП е направен извод, че компетентен да издава такъв акт е изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", предвид което е прието, че АУПДВ е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма по чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му, като не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК. Относно спазването на административнопроизводствените правила съдът е приел, че настоящият случай попада извън приложното поле на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП с оглед нормата на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. /. Посочено е, че производство е започнало по смисъла на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. / при действието на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Според съда, ЗУСЕСИФ не е приложим, както и § 4, ал. 3 ДР от същия, тъй като в ЗПЗП и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е предвиден специален ред – Глава четвърта, раздел ІІ от Наредбата, като в чл. 46 са посочени основания, при наличието на които РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а в чл. 47 е регламентирана процедура за налагане на санкциите. Предвид тази нормативна рамка са отхвърлени, като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че административният орган неправилно е издал АУПДВ вместо решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, вр. чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Прието е, че едноличният търговец е уведомен за откриване на административно производство в съответствие с изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК с Уведомително писмо с изх. № 01-6500/9133 от 05.12.2019 г., като му е предоставена възможност и срок за писмено възражение, подкрепено с доказателства. Съдът е отбелязал, че от ЕТ "К. Д. " е депозирано възражение, към което не са приложени доказателства, същото е обсъдено от административния орган, като е прието за неоснователно по изложени в АУПДВ мотиви. Административният съд е обосновал извода, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. За установено по делото е прието, че ЕТ "К. Д. " е позлвател по договор № 14/312/02963 от 07.11.2014 г., сключен с ДФЗ. Посочено е, че констатациите на административния орган, послужили като основание за издаването на процесния АУПДВ са направени след извършена проверка относно спазването на сключения договор, при която е установено, че ползвателят не е изпълнил заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от две пълни финансови години. Съдът е приел, че с одобрения бизнес план, жалбоподателят е поел ангажимент да разкрие и поддържа постоянна годишна заетост за две работни места /управленски и административен персонал/, но в действителност за календарната и финансова 2016 г. е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 1, 25 средногодишно заети лица, а за календарната и финансова 2017 г. - 1, ЗЗ средногодишно заети лица. Отбелязано е, че едва през 2018 г. е изпълнил заложеното по бизнес план, тъй като при него е имало 2, ЗЗ средногодишно заети лица спрямо заложени по бизнес план 2 работни места. Средно за трите пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., е определена заетост 83, ЗЗ % спрямо заложената по бизнес план, предвид което административният орган е счел, че е налице нарушение на поетите ангажименти и задължението по т. 4. 18 от договора. Решаващият съд е приел за верни констатациите на административния орган за неизпълнение от страна на едноличния търговец на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и по този начин е нарушил свои договорни задължения, след като вече е била изплатена помощта. Прието е, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП и чл. 46, ал. 1 от Наредбата, като правилно и законосъобразно с процесния АУПДВ е поискано възстановяване на вече изплатени суми, ведно със законната лихва. В заключение АС Перник е приел, че правилно и законосъобразно в акта е определен размера на публичното държавно вземане, което представлява 5 % от получената субсидия, предвид времетраенето на установеното нарушение до 2 финансови години и съобразно разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и т. 18 от Приложение към раздел І "Общи положения" на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. По делото няма спор относно фактите и същите правилно са установени от първостепенния съд. Установено е, че между ЕТ "К. Д. " и ДФ "Земеделие" е сключен договор № 14/312/02963 от 07.11.2014 г. на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. Според условията на т. 1. 1. и т. 1. 2. от същия фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект 14/312/02963 от 31.05.2013 г. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 241 278, 21 лв. Предмет на инвестицията, с която се кандидатства за подпомагане, е СМР "Къща за гости". Ползвателят се е задължил да извърши инвестицията до 15.09.2015 г. С анекс I към договора от 09.09.2015 г. е определен друг размера на одобрената финансова помощ, а именно 241 250, 21 лв. Не е спорно между страните по делото, че ползвателят е извършил изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата на одобрените разходи. Не е спорно също така, че финансовата помощ е изплатена от фонда по посочената от ЕТ "К. Д. " банкова сметка на 07.12.2015 г. Според мотивите на оспорения акт при извършената проверка на място в периода 28.05.2019 г. – 12.06.2019 г. след плащане е установено неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от две пълни финансови години. При проверка на място и след направена проверка в регистрите на НАП административният орган е установил, че за трите процесни години /2016 г., 2017 г. и 2018 г. / в предприятието на ЕТ: - за календарната и финансова 2016 г. ползвателят на помощта е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 1, 25 средногодишно заети лица от заложени по бизнес план 2 работни места / след отчитане на максималния брой места за периода от юни до септември включително, поради възникнал форсмажор/; - за календарната и финансова 2017 г. ползвателят на помощта е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 1, ЗЗ средногодишно заети лица от заложени по бизнес план 2 работни места /след отчитане на максималния брой места за периода от юни до септември включително/; - за календарната и финансова 2018 г. ползвателят на помощта е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 2. ЗЗ средногодишно заети лица от заложени по бизнес план 2 работни места. Въз основа на така установените данни относно изпълнението на параметрите на устойчива заетост административният орган е приел, че за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от страна на ползвателя изпълнението на бизнес плана относно заетостта е 83, ЗЗ %, спрямо заложената в същия. В АУПДВ е прието, че неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост за период от две пълни финансови години (2016 г. и 2017 г.), представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с т. 4. 18 от договора във вр. с дадените определения в раздел IX "Други условия", т. 9. 1. буква "г" от същия договор и § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Според мотивите изложени в АУПДВ е нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., според която бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., което е довело до неизпълнение на основната цел на мярката по чл. 2, т. 1 от същата Наредба за насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. Посочено е правното основание на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2008 г., според което в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. Според т. 4. 18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването му. В мотивите на акта е посочено, че констатираното неизпълнение на бизнес плана е такова по т. 18 от Приложението към раздел първи "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., наричани по-нататък правилата, и е определен размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ по т. 18 – 5% от предоставената такава, а именно – 11 990, 60 лв. Основателен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Неправилно в първоинстанционното решение е прието, че при издаването на акта не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП също в сила от 28.06.2019 г. дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни решения: решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Следователно, от горното може да се направи извод, че показателите, заложени в бизнес плана, представляват индикатори. В подкрепа на горното са и мотивите, изложени в решение № 13796/06.11.2020 г. по адм. д. № 12488/2019 г. на седмо отделение, според които: "Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма". В процесния АУПДВ административният орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет със сключения с ДФ "Земеделие" договор за финансова помощ от 07.11.2014 г. В този случай съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Предвид тази нормативна рамка следва да се приеме, че законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Съгласно чл. 63, пар. 1 от Регламент /Е0/ 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Определението за нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е следното: "Нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Предвид изложеното се налага извод, че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. В допълнение следва да се посочи, че в процесния случай е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 05.12.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 18.02.2020 г. Пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в случая. Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 07.11.2014 г. Съгласно пар. 1, т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ "мониторингов период" за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФ "Земеделие" е изтекъл на 07.11.2019 г., т. е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изм. ДВ бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г. /. Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под "извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение" в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. По тези съображения касационната жалба на ЕТ "К. Д. " се явява основателна и обжалваният съдебен акт следва да се отмени като неправилен, като се постанови друг, с който да се отмени процесния АУПДВ № 14/312/02963/3/01/04/01 от 18.02.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1700, 92 лева за двете съдебни инстанции, от които държавни такси в общ размер на 120, 92 лева за двете инстанции и адвокатско възнаграждение в общ размер 1580 лева също за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение