Решение № 5514 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1709/2016 г.

Решение № 5514 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1709/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ОДЗ"Вълка Н. Ташевска" срещу решение № 433/27.11.2015 г., постановено по адм. д. 371/2015 г. по описа на Административен съд - В. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и решение № 203/19.05.2015 г. по преписка № 335/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендират заплащане на разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна Л. К. К., редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, не е изпратила представител и не е изразила становище. Не претендира разноски. Ответната страна П. Т. П., редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, не е изпратила представител и не е изразила становище. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 433/27.11.2015 г., постановено по адм. д. 371/2015 г. по описа на Административен съд - В. отхвърлена жалбата на ОДЗ "Вълка Н. Ташевска" против решение № 203/19.05.2015 г. по преписка № 335/2011 г. на Комисията, с което е установено, че П. П. в качеството й на директор на ОДЗ "Вълка Н. Ташевска", с. Т., филиал ЦДГ, с. Г. при издаването на Заповед № 473/08.09.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Л. К. К. се е позовала на недоказани факти и обстоятелства, накърняващи нейното достойнство по смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), представляващо тормоз във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на основата на признак "лично положение". С това решение на КЗК са наложени и глоба в размер на 250 лв. на П. Т. П. и имуществена санкция в размер на 500 лв. на ОДЗ "Вълка Н. Ташевска". Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби. Административният съд е възприел изцяло фактическата обстановка, установена от Комисията и въз основа на нея е формирал правни изводи относно незаконосъобразността на действията на директора на ОДЗ "Вълка Н. Ташевска" по повод уволнението на Л. К. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е наличието на "тормоз" спрямо Л. К. въз основа на защитим признак по ЗЗДискр. От тази гледна точка първоинстанционният съд е подложил на анализ понятието "лично положение" и наличието на принично следствена връзка между защитения признак и неблагоприятното третиране на Л. К. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. По определението на чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране и тормоз на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена поради някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр. Комисията за защита от дискриминацията като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите осъществява контрол по прилагането и спазването на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането. Л. К. са е обърнала към нея с жалба, поради това, че П. П. като директор на ОДЗ "Вълка Н. Ташевска" е упражнила спрямо нея тормоз, който се основава на личното й положение. Решението, с което Комисията е приела тази жалба за основателна по отношение на П. Т. не е обжалвано и е влязло в сила. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че действително е налице осъществен тормоз по признак "лично положение". Този фактически извод е обоснован и при съобразяване с правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр. Липсват доказателства, от които да се формира обратен извод. Обосновано и законосъобразно е съдебното решение и в частта, с която е прието, че наложената имуществена санкция е в справедлив размер, доколкото той е определен в близост до минималния размер, определен в закона. При наличие на установено нарушение на ЗЗДискр. Комисията като специализиран орган разполага с правомощие да налага санкции и в случая е упражнила това свое правомощие в границите на предоставената й компетентност. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По водене на делото КЗД не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направено искане има право на разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение