Решение № 4693 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10400/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. Ковачева против решение 4652 от 11.07.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 140/2023 година. В касационната жалба са направени оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При наличие на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 - предложение първо и трето от АПК се иска отмяна на обжалвания първоинстанционен акт, както и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба директор ТП на НОИ София в приложено становище, което поддържа в съдебно заседание, по същество оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Направено е искане за присъждане на юрк. възнаграждение и платен депозит за възнаграждение за вещо лице по приета СГрЕ от първоинстанцинен съд . Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд София град, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решението на Административен съд София-град, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция,. Проверяваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, като убедително са опровергани поддържаните и пред настоящата инстанция доводи за незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане Д. Ковачева е сезирала административния орган с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица по реда и условията на чл. 54а от КСО. Основание затова е било прекратяване на трудовото й правоотношение ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД, считано от 09.03.2020 г. С разпореждане 214-008913-1/11.05.2020 г. исканото обезщетение е отпуснато за периода от 09.03.2020 г. до 08.01.2021 г. в размер 37,38 лв. дневно. По отношение на осигурител ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД е започнала проверка по сигнал. Във връзка с проверка по спазването на осигурителното законодателство, е осъществен контрол по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД, приключила с Констативен протокол КВ-5-21-01150639/21.06.2022 г. Събраните доказателства налагат извода, че за периодите от м. 01.2018 г. до м. 06.2018 г. и от м. 10.2018 г. до м. 01.2022 г. дружество ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 на физически лица без да се внасят дължимите осигурителни вноски с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО. На 21.06.2022 г. са издадени задължителни предписания за заличаване данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за 77 лица, сред които и оспорващата, заради обстоятелството, че от страна на търговеца не са внасяни задължителни осигурителни вноски, вкл. фонд Безработица. От фактически установеното, че по отношение на жалбоподателката не са внасяни осигуровки от осигурителя, органът по осигуряване за безработица установява, че неоснователно е била отпусната ПОБ, тъй като времето, през което се приема, че е имало осигурително правоотношение с ИНТЕРНРОЕКТ.БГ ЕООД не се зачита в условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО. В хода на проведеното административно и съдебно производство са изяснени относимите фактически обстоятелства, от които са изведени правните основания, за да се приеме, че неправилно е отпусната ПОБ и е отменено разпореждането на орган по осигуряване за безработица; издадено разпореждане за отказ за отпускане на ПОБ; издадено е разпореждане за възстановяване на сумата 7737,66 лв., добросъвестно получено обезщетение за безработица за период 09.04.2020 08.02.2021 г. Жалбоподателката е останала недоволна от тези разпореждания, обжалвала е всяко от тях и в образуваното административно производство пред ответник по касационната жалба, административният орган се произнася с обжалваното пред АССГ решение, като отхвърля жалбите. Правилно и подробно, решаващият състав на първоинстанцинния съд е възпроизвел фактическите обстоятелства. В хода на производството пред тази съдебна инстанция не са допуснати процесуални нарушения, от които да са засегнати процесуалните права на оспорващата. Уважени са процесуалните й действия по ангажиране на доказателства, както и по отношение на всички доказателства събрани в административното и съдебно производство, е направено обсъждане в постановения съдебен акт. С решението си, административният съд е прел, че в проведената административна процедура не са допуснати нарушения, както че изводите на ответника по касационната жалба са правилни. Касационният състав на ВАС изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, както по отношение на доказани основания за издаване на обжалваните пред ответника по касационната жалба разпореждания, така недоказан от страна на жалбоподателката факт на полагане на труд в полза на осигурителя. Съдът е направил преценка на свидетелските показания, като е съпоставил наличните в корицата по делото писмени доказателства и приетата по делото съдебна експертиза. Нещо повече, първоинстанционния съд правилно е установил и взел предвид, че основната свидетелка по делото има пряк интерес от изхода на водения съдебен спор, тъй като самата тя има образувано съдебно производство по сходен казус. На следващо място, тази свидетелка (Л.Кебапова) дава показания, че трудовото възнаграждение е получавано всяка седмица на ръка, без полагане на подпис, включително и за жалбоподателката. Условието за заплащане по трудовия договор е за месечна заплата, а не седмично давани на ръка неустановими суми. Това следва да се има предвид, съотнесено с действителността на трудовия договор, за който не може да се установи от кого, като работодател е подписан. Правилни и в съответствие с установеното в хода на първоинстанционно производство са изводите на съда, че при проверката по отношение на търговското дружество не се установява реална дейност, в какъвто смисъл са доказателствата, че дружеството няма регистрирани фискални устройства и декларирани търговски обекти; установени са данъчно-осигурителни задължения, като е образувано изпълнително дело и са наложени обезпечителни мерки, както и че данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са подадени по електронен път с КЕП; не са установени данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО. Обсъждайки тези обстоятелства, в отсъствието на доказателства за реално осъществявана стопанска дейност, административният съд правилно е извел довода си, че недоказаната дейност, няма как да е обвързана с дейността на наети по трудово правоотношение работници. Наличието на заповед за прекратяване па трудово правоотношение и запис в трудова книжка и др., не са единствените и необходими условия за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Не съществува идентичност на трудово и осигурителното правоотношение. Съгласно разпоредбата па чл. 10 от КСО, основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски, част от които са за сметка на осигуреното лице. Спорният между страните въпрос е дали лицето, което претендира, че е било осигурено, действително е извършвало трудова дейност, съответно налице са били спрямо него предпоставките за отпускане на ПОБ, съответно законосъобразно ли е отменено разпореждането, по силата на което му е изплащано ПОБ, респ. законосъобразен ли е отказът за изплащане на претендираното обезщетение и дължи ли възстановяване на изплатената сума от 7737,66 лева. За да отговори на тези въпроси съдът следва да съобрази приложимата в процесния случай редакция на чл. 54а, ал. 1 КСО, съгласно която право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд Безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на другите кумулативни материалноправни предпоставки за отпускане на ПОБ, предвидени в чл. 54а, ал. 1, т. 1-3 от КСО. Безспорно е, че след заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, с издадените задължителни предписания, жалбоподателката не е отговаряла на условията във законово определените времеви периоди да докаже съответствие на трудовоосигурителен статус за този период. Следващо в какъвто смисъл са възраженията на ответник по касационната жалба, твърдяна трудова дейност по изработване на брошури, имейл кореспонденция и визитка, същите се отнасят към твърдяното правоотношение с дружество ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД, но по никакъв начин не кореспондират и нямат доказателствена сила, за доказването на реално престиран труд за този осигурител, респективно възникването на осигурително правоотношение на жалбоподателката. Правилен е изводът на административния съд, че касационната жалбоподателка не доказва полагането на труд в резултат на трудовия договор, назначена като офис мениджър, а от приложената кореспонденция с трети лица не се установява такава да е водена от името на работодателя/осигурител. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период го дисквалифицира като осигурено лице, и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетение за безработица. Освен това, когато след изплащането на парични обезщетения за безработица са установени нови данни и обстоятелства, имащи значение за определяне на правото, размера и срока за изплащане (както в случая), възниква правомощието по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО на длъжностно лице от кръга на визираните в чл. 114, ал. 3 от КСО да изиска връщането на добросъвестно получените, но недължими осигурителни плащания, без значение, че административният акт за отпускането на обезщетенията е влязъл в сила преди това. С оглед на горното съдът правилно е тълкувал и приложил правилно относимите материалноправни разпоредби. Точно са изяснени релевантните за спора факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурените социални рискове, включително за безработица. Същественото в случая е безспорно установеното, че жалбоподателят не доказва да е полагал труд в полза на ИНТЕРПРОЕКТ БГ ЕООД, което го дисквалифицира като осигурено лице и като правоимащ по смисъла на чл. 54а, ал. 1 от КСО да получава парични обезщетения за безработица, а отпуснатите му такива и неоснователно изплатени подлежат на връщане. Това е така, защото съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случая жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Наличието на валиден трудов договор (което в случая е опровергано) е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица, е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. В случая административният орган правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил горните факти в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София - град също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. По направените искания за присъждане на разноски, основателно е това на представителя на ответника по касационната жалба. Претенцията е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на сумата, платена за съдебна експертиза, в пъроинстанционното производство. Следва да бъдат присъдени разноски само за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на 100 лева. Процесуалното бездействие да се поиска освен юрисконсултско възнаграждение и присъждането на деловодни разноски по заплатени разходи от ответника за допусната по негово искане съдебна експертиза, не могат да се решат в настоящото производство. Пред настоящата съдебна инстанция не се направени такива разходи, присъждането на разноски за платения депозит за заключението на експерта е пред първата инстанция. Процесуалният представител на ответника не се е ползвал от възможността да поиска допълване на решението в тази част, а искането пред АССГ е само за юрисконсултско възнаграждение и е уважено от съда. Мотивиран от изложеното, състав на шесто отделение на Върховен административен съд