Решение № 5832 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4250/2016 г.

Решение № 5832 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4250/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. А. А. против решение № 1060 от 22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 12187/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № ЧР-СП-52/08.03.2013 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. При изяснена фактическа обстановка, съдът обосновано е приел, че не е налице правно основание от изброените в чл. 146 от АПК, който да води до обявяване на процесната заповед за нищожна. Същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата се от закона форма и въз основа на действаща материално-правна норма. Следователно заповедта не страда от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането й като валиден административен акт в правната действителност. Посочените както в първоначалната жалба, така и в касационната жалба пороци при издаването на обжалваната заповед са свързани с нейната незаконосъобразност. Жалбоподателят счита, че постъпването му на държавна служба не е за първи път в структурата на АПИ, тъй като в периода 1997-2001 г. е работил като офицер на длъжност инспектор в СДВР. Поради това органът по назначаването не може да приложи спрямо него срока за изпитване по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл както при първоначално назначаване. Това обстоятелство обаче, както и неговото правно значение евентуално би подлежало на установяване при подадена жалба в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Тъй като претенцията е за нищожност на оспорената заповед, съдът е ограничен единствено и само до тази претенция, като за него не съществува задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК. В тази връзка са неоснователни възраженията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Обоснован е и изводът на съда, че липсата на фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение и непосочването пред кой орган може да се обжалва заповедта, не може да се определят като основание за нейната нищожност. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,