Решение № 5141 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13925/2013 г.

ВАСVII отделение14.04.2014 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 2019 от 19.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3608 по описа за 2012 г. на Административния съд - Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията с дадени в мотивите на решението. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5141 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13925/2013 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Обединено гражданско сдружение - Варна", представлявано от Кънчо Петков Бонев, чрез адв. Иванов - процесуален представител срещу съдебно решение № 2019 от 19.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3608 по описа за 2012 г. на Административен съд (АС) - Варна, първо отделение, десети състав. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването по жалба на "Обединено гражданско сдружение - Варна" срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна по заявление с № ДОИ 12000124ВН от 23.08.2012 г. в частта по т. 3 от заявлението. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че в решението е прието, че е спорен въпросът дали исканата от дружеството информация е обществена или не. По този начин е игнорирано мнението изложено в определение № 2630 от 25.02.2013 г., постановено по адм. дело № 1860 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение. Исканата обществена информация е с надделяващ обществен интерес. Счита, че сдружението е поискало предоставяне на информацията в изброените в чл. 26, ал. 1 от ЗДОИ форми. Административният орган не се е възползвал от правото си да иска уточнение на заявлението за достъп. По отношение на т. 3 от заявлението е налице мълчалив отказ, който е недопустим. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане на друг състав на АС - Варна, евентуално - да реши делото по същество, като уважи касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - Община Варна не е изразил становище по касационната жалба. Ответникът - Кънчо Петков Бонев не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. След извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следното: В жалбата депозирана пред Административен съд - Варна от "Обединено гражданско сдружение - Варна", представлявано от Кънчо Петков Бонев и Кънчо Петков Бонев - в лично качество, първоначално е посочено, че се обжалва писмо с изх. № ДОИ 12000124ВН-003ВН от 5.09.2012 г., издадено от директор на дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" ("АГУП") при община Варна, с което е отказано предоставяне на обществена информация по т. 3 от заявление с вх. № ДОИ 12000124ВН от 23.08.2012 г. В последствие, с уточнителна молба от 5.10.2012 г., е конкретизирано, че се оспорва мълчалив отказ по посоченото заявление. Заявление вх. № ДОИ 12000124ВН от 23.08.2012 г. по описа на община Варна е адресирано до кмета на община Варна. В т. 3 от заявлението е поискана следната информация - "Колко разрешителни за строеж са издадени от община Варна относно изграждането на обекти по пр. "Алея първа" след 19.01.2012 г., техните номера и за какъв обект се отнасят? Върху каква земя ще се изграждат?". С разпореждане от 9.10.2012 г. първоинстанционният съд служебно е конституирал страните по делото. Като ответник е конституирана община Варна. Същата е била призовавана и е участвала като страна в производството пред първоинстанционния съд. За да постанови решението си административният съд е приел, предвид уточнителната молба от 5.10.2012 г. от жалбоподателите, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна да предостави информация по т. 3 от заявление с вх. № ДОИ 12000124ВН от 23.08.2012 г. Изложил е съображения, че кметът на община Варна е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, но исканата от заявителите информация по т. 3 от заявлението няма характер на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ във вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11 и с чл. 26 от ЗДОИ. Предвид това е отхвърлил оспорването по жалбата на "Обединено гражданско сдружение - Варна", представлявано от Кънчо Петков Бонев срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна по заявление с № ДОИ12000124ВН от 23.08.2013 г., в частта по т. 3 от заявлението. В мотивите на съдебното решение съдът е формирал воля досежно неоснователността на жалбата и на двамата жалбоподатели, но в диспозитива липсва произнасяне по жалбата на Кънчо Петков Бонев - в лично качество. По делото няма данни за инициирано производство по реда на чл. 175 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, каквато очевидно представлява направения от съда пропуск да отрази част от формираната си воля в диспозитива на съдебното решение. При тези данни касационният съдебен състав намира, че ответникът в производството по адм. дело № 3608 по описа за 2012 г. на Административен съд - Варна е конституиран в нарушение на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК, съгласно която страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. В случая съдът е приел, че е съзиран с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна. Като страна в производството пред първоинстанционния съд е била конституирана община Варна. По изложените съображения, обжалваното решение е постановено при ненадлежно конституирана страна, поради което се явява процесуално недопустимо. То следва да се обезсили, а делото - да се върне на Административен съд - Варна за ново разглеждане от друг състав, с правилно конституиране на страните по реда на чл. 154, ал. 1 от АПК и провеждане на съдебноадминистративното производство с участието на издателя на обжалвания акт. При новото разглеждане на делото следва да се изиска в цялост административната преписка по заявление с вх. № ДОИ 12000124ВН от 23.08.2012 г. В писмен отговор изх. № ДОИ 12000124ВН-003ВН от 5.09.2012 г., издаден от директора на дирекция "АГУП" при община Варна, във връзка с исканата информация т. 3 от заявление № ДОИ12000124ВН от 23.08.2013 г. е посочено, че след предоставяне на писмено съгласие от третото лице в сроковете по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, органът по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ във връзка с заповед № 2419 от 20.06.2012 г. на кмета на община Варна ще се произнесе. Посочената заповед обаче не е представена в производството пред първоинстанционния съд. Наред с това, в хода на производството пред първоинстанционния съд е представено решение изх. № ДОИ12000124ВН-017ВН от 3.04.2013 г., издадено от директор на дирекция "АГУП" при община Варна. Същото обаче не е обсъдено в мотивите на съдебното решение и не е взето предвид при постановяването му. С решение изх. № ДОИ12000124ВН-017ВН от 3.04.2013 г., по искане на Кънчо Бонев, заместник председател на Управителния съвет на "Обединено гражданско сдружение Варна" е допълнено решение за предоставяне на достъп до обществена информация с изх. № ДОИ12000124ВН-016ВН от 15.03.2013 г., постановено по т. 3 от заявление № ДОИ12000124ВН от 23.08.2013 г. Самото решение за предоставяне на обществена информация с изх. № ДОИ12000124ВН-016ВН от 15.03.2013 г. не се съдържа по делото. Според чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ в срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Безспорно кметът на община Варна е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, като орган на изпълнителната власт в общината. В случая обаче по делото не са събрани доказателства, дали той е определил и други лица да вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до искана обществена информация. От съдържанието заповед № 2419 от 20.06.2012 г. на кмета на община Варна (несъдържаща се в кориците на делото) би могла да се направи преценка за компетентността на издателя на писмен отговор изх. № ДОИ 12000124ВН-003ВН от 05.09.2012 г. и решение изх. № ДОИ12000124ВН-017ВН от 03.04.2013 г., издадени от директора на дирекция "АГУП" при община Варна, досежно това, дали той се явява задължено лице по ЗДОИ. От съдържанието на решение за предоставяне на обществена информация с изх. № ДОИ12000124ВН-016ВН от 15.03.2013 г. (несъдържащо се в кориците на делото), преценено съвкупно с решение изх. № ДОИ12000124ВН-017ВН от 3.04.2013 г. би могъл да се направи извод, дали исканата по т. 3 от заявление № ДОИ12000124ВН от 23.08.2013 г. информация е предоставена в цялост на заявителя. При наличието на посочените по-горе документи, съставляващи част от административната преписка по заявлението, първоинстанционният съд първо следва да извърши преценка досежно допустимостта на жалбата. Същата би се явила недопустима, ако исканата от заявителите информация е предоставена, дори и след посочения в ЗДОИ срок. Срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е инструктивен, а не преклузивен, поради което пропускането му не преклудира правомощието на административния орган да издаде съответния административен акт. Направеното искане за присъждане на разноски не следва да бъде разглеждано, тъй като производството по делото не е приключило. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

1