Решение № 9373 от 9.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, представен от юрисконсулт Попова, против решение 326/17.02.2023 г., постановено по адм. д. 1731/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение 32-176748/31.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което митническата стойност на стоката се определя по сравнителни данни въз основа на информация от електронна страница, в която същата стока е отбелязана като продадена на по-висока цена от тази по фактурата, приложена към ЕАД. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация ПБ Инвест 2015 ЕООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Пловдив решение митническият орган е отказал да приеме декларираната договорна стойност на стоката по митническа декларация с MRN 20BG001008018968R5/31.03.2020 г. Определил е митническата стойност в размер 11 117.51 лева на внесената от ПБ Инвест 2015 ЕООД стока по митническата декларация употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка BMW, модел 335, тип 335, първа рег. 01.01.2015 г., цвят 0, раб обем 3 000, двигател: няма данни; шаси: WBA3X9C59FD868419. Установени са допълнителни задължения за вносно мито в размер 642.89 лева и за ДДС при внос в размер 1 414.35 лева с лихви за забава от датата на възникване на задължението за плащане на митните сборове 31.03.2020 г. до датата на връчване на решението. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на ПД Инвест 2015 ЕООД е с държава на изпращане САЩ. Декларираната от титуляра на режима цена на стоката е 2 200 щатски долара. Определената по декларираните елементи митническа стойност на стоката е 4 688.64 лева и включва конвертираната в лева цена на стоката 3 984.09 лева и разходи за транспорт до мястото на въвеждане 704.55 лева. Декларираната цена на внесената стока в размер 2 200 щатски долара е съпоставена с информация от електронна страница за обявена продажна цена за автомобил със същия VIN номер в страната на износа в размер 5 750 щатски долара. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и е приета за действително платена цена от 5 750 щатски долара. Заместването на декларираната с тази цена като елемент на договорната стойност и при включване на транспортните разходи е определена новата МС. Зачитането като действително платена на обявената продажна цена от аукциона е обосновано от тъждеството на стоката по обявата; придобиването на стоката от продавача в деня на продажбата ѝ на ПБ Инвест 2015 ЕООД и без промяна в изминатите километри. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. В хода на съдебното дирене е прието заключение на ССЕ, при чието обсъждане е отнесен към установените фактът на заприходяване на МПС, закупено по фактура 12797/30.12.2019 г. по сметка 304 Стоки със стойност 3 440.44 лева, която включва левовата равностойност на продажната цена от доставчика K&B AUTO SALES INS САЩ в размер 2 971.58 лева и вносно мито. Решаващите изводи на първостепенния съд са за отсъствие на мотиви в оспорения акт за отказа на митническия орган да приеме декларираната МС и за определяне на нова стойност. Прието е, че електронната страница, поддържана от трето лице е с характер на частен документ, чиято доказателствена стойност се определя при съпоставка с другите информационни източници. Отразената в електронната страница цена на придобиване на стоката от праводателя на жалбоподателя била еднакво достоверна като тази по представената при вноса фактура. Според съда отказът да се приеме декларираната МС при липса на данни за несъмнена договорна стойност на стоката следвало да се преодолее с прилагане на вторичните методи по чл. 74 от МКС. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита от продавача в държавата на износа. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Обратно на убеждението на касатора не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не е основание за съмнение извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с възможната цена на придобиване на стоката от продавача в държавата на износа. Не се твърди и не се установява съществуването на ограничение в избора от продавача на цената на разпореждане с придобитата на аукциона вещ, което да налага цената при продажбата да се равнява по тази на придобиването. При действието на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническа декларация с MRN 20BG001008018968R5/31.03.2020 г. Без да съществуват основания за определяне на нова МС не възникват и различни от взетите под отчет при декларирането задължения за мито и ДДС. Определянето с митническия акт на нова МС и на допълнителни публични задължения е неправомерно, а отмяната с обжалваното решение на утежняващия акт правилна. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,