Решение № 5799 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2013 г.

Решение № 5799 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна при ЦУ на НАП, против решение № 1811/05.07.2013 г. по адм. д. № 1052/2013 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт № 031203198/22.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 879/18.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения ДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01 и м. 12.2009 г. в общ размер на 31 338,56 лв. главница и лихви 10 967,28 лв., както и в частта, с която след изменението с посоченото решение е установено допълнително задължение за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 27 431,37 лв. и лихви в размер на 7 260,05 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на "Обзор Бийч Ресорт III " ЕООД в ликвидация срещу процесния РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Обзор Бийч Ресорт III" ЕООД оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. 1/ С РА, индивидуализиран по-горе, на ревизирания субект "Обзор Бийч Ресорт III" ЕООД, с едноличен собственик на капитала чуждестранно юридическо лице - Фърстлайн Естейтс А/С Дания, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Фърстлайн Канстръкшън БГ" ЕООД, дружество със същия едноличен собственик на капитала - Фърстлайн Естейтс А/С Дания, през данъчен период м. 01 и м. 12.2009 г., както следва: фактура № 1000000077/15.01.2009 г. с предмет префактурирани разходи за управление - 2008 г. с данъчна основа 149 868,66 лв. и ДДС 29 973,73 лв.; фактура № 100000162/31.12.2009 г. за префактурирана такса управление бюджет 07 - 12.2009 г. с данъчна основа 6 824,14 лв. и ДДС 1 364,83 лв. Отказът да признае правото на приспадане на данъчен кредит е мотивиран от страна на органа с извод за липса на реални доставки на услуги по посочените фактури. Вследствие на непризнати реално осъществени стопански операции по процесните фактури с РА е увеличен и финансовия резултат с данъчната основа на процесните две фактури и е установен корпоративен данък при приложение на нормата на чл. 26, т. 1, т. 3 и т. 11 от ЗКПО - непризнаване на счетоводни разходи за данъчни цели за данъчен период 2009 г. Изводите на органите на приходната администрация са обосновани с множество служебно известни им факти и доказателства, събрани в хода на друга ревизия - на доставчика "Фърстлайн Канстръкшън БГ" ЕООД, свързано лице с "Обзор Бийч Ресорт III" ЕООД, като дъщерни дружества на дружеството-майка, чуждестранен търговец - Фърстлайн Естейтс А/С, Дания, отразени в издаден на "Фърстлайн Канстръкшън БГ" ЕООД и приобщен с протокол ревизионен доклад по извършена ревизия на доставчика "Фърстлайн Канстръкшън БГ" ЕООД. На доставчика "Фърстлайн Канстръкшън БГ" ЕООД е издаден ревизионен акт № 031203196/25.10.2012 г., потвърден с решение № 914 от 01.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, който не е влязъл в сила и както е изрично вписано в решението служебно известно е било на съда, че е предмет на оспорване пред същия съд - Административен съд Варна по висящо дело № 866/2013 г. За да отмени РА № 031203198/22.10.2012 г., съдът е приел, че в хода на ревизионното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, които са довели и до несъответствие на акта с материалния закон - обсъждани са и са ценени доказателства, които са събрани в хода на други ревизионни производства - на "Обзор Бийч Ресорт III" ЕООД и на доставчика "Фърстлайн Канстръкшън БГ" ЕООД, като същите не са били приобщени към настоящото производство. Съдът е приел, че фактическите констатации на ревизиращите органи за липса на реално извършване на удостоверените с процесните две фактури услуги и респективно за необосновано отчитане на разходите по тези фактури и фактурите от 06. и 09. 2009 г., които подлежат на доказване като спорни факти, тежестта за което е на органа по приходите, са останали недоказани по делото. Съдът е посочил, че не е обвързан по какъвто и да било начин с констатациите в едно ревизионно производство и в този смисъл ревизионният доклад на "Фърстлайн Канстръкшън БГ" ЕООД не представлява доказателство, установяващо по обвързващ съда начин, приетите за осъществени с него факти и обстоятелства. съдът е приел, че по делото липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да се приеме, че удостоверените с фактурите сделки са фиктивни, а не реално осъществени, и е извел извод, че неправилно е отречено правото на данъчен кредит по процесните фактури. Решението в тази част е постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доказателствената тежест, както и във връзка с неизпълнение на служебните задължения на първоинстанционния съд, като съд по същество. Липсват дадени указания към оспорващия да представи доказателства за установяване на положителният факт на осъществяване на услугите по оспорените фактури, както и към административния орган да попълни преписката с относимите към спора доказателства и издадени от органа актове на доставчика, фактическите констатации по който са ползвани и в настоящото ревизионно производство. Това е допустимо в случая, поради специфичната хипотеза на свързани лица получател-доставчик, които две дружества са дъщерни дружества на дружеството майка - Фърстлайн Естейтс А/С, Дания, което е едноличен собственик на капитала и на двете дружества. Това обстоятелство дава основание всички доказателства относими към ревизията на доставчика, да бъдат ползвани и ценени и в хода на ревизионното производство на получателя на доставките, след като основанието за издаване на процесните фактури е един и същ договор и споразумение, и едноличния собственик на капитала и на двете дружества е едно и също чуждестранно юридическо лице Фърстлайн Естейтс А/С, Дания, и услугите, по които е отказано право на данъчен кредит са по управленски договор между дъщерните дружества и дружеството-майка. След като съдът изрично е констатирал, че се касае за свързани лица и фактурите са във връзка с един и същ договор и споразумение към него, изводите му са необвързаност на констатациите в двете ревизионни производства, са неправилни. Служебно е било известно на съда, което е вписано и в решението, че по оспорването на РА на доставчика "Фърстлайн Канстръкшън БГ" ЕООД е налице висящо производство пред същия съд - Административен съд Варна по адм. д. № 866/2013 г., при което съдът, разглеждащ настоящия спор е следвало да спре производството по настоящото дело до приключване на адм. д. № 866/13 г., спорът по което е преюдициален за настоящия, след което да изиска и приложи адм. д. № 866/13 г. по описа на Административен съд Варна, след приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, който да съобрази при решаване и на настоящия спор. Неустановяването на всички относими към спора факти е в резултат от допуснато съществено процесуално нарушение от решаващият съд при постановяване на решението, изразяващо се в игнориране на голяма част от събраните по делото доказателства. Съдът е нарушил и правилата на доказателствената тежест. Тези съществени процесуални нарушения препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решението в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се осъществят процесуалните действия, констатирани като допуснати и съществени за разглеждане на спора по същество, с излагане на мотиви за материалната законосъобразност на оспорения РА в тази част. 2/ С процесния РА са установени задължения за корпоративен данък, въз основа на констатации по ЗДДС, установени с влязъл в сила ревизионен акт № 031000402 от 12.04.2010 г. на същото ревизирано дружество - "Обзор Бийч Ресорт III" ЕООД, за данъчни периоди 06 и 09.2009 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС поради липса на доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС в размер на 23 524.19 лв. по фактура № 100000029609/29.06.2009 г., издадена "Холидей Мениджмънт" ООД и по фактури № 1000000115/30.06.2009 г., № 1000000126/30.06.2009 г., № 1000000131/30.06.2009 г. и № 1000000145/30.06.2009 г., издадени от "Фърстлайн Канстръкшън БГ" ЕООД. На основание влезлия в сила РА на същото дружество при ревизия по ЗДДС с установена нереалност на доставки по посочени фактури, осчетоводените разходи в размер на 274 313, 76 лв. не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1, т. 3 и т. 11, вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и § 1, т. 5, буква "а" от ДР на ЗКПО. Във връзка с позоваването на влезлия в сила РА № 03100402/12.04.2010 г., издаден на дружеството- жалбоподател, съдът е изложил аналогични мотиви. Приел е, че по делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се приеме, че фактура № 100000029609/29.06.2009 г., издадена от "Холидей Мениджмънт" ООД и по фактури № 1000000115/30.06.2009 г., № 1000000126/30.06.2009 г., № 1000000131/30.06.2009 г. и № 1000000145/30.06.2009 г., издадени от "Фърстлайн Канстръкшън БГ" ЕООД удостоверяват фиктивни сделки, като се пояснява, че такива доказателства може и да е имало събрани в хода на другото ревизионно производство срещу ревизираното лице, но тези доказателства не са събрани и в тази ревизия. С тези мотиви, съдът е приел за необоснован и незаконосъобразен и изводът на данъчния орган за наличие на основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2007, 2008 и 2010 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сбора от данъчните основи по фактурите, респ. за установяване на допълнителни задължения за корпоративен данък и е отменил РА и в тази част. Решението в тази част е материално незаконосъобразно. По отношение на влезлия в сила РА на дружеството-жалбоподател при ревизия по ЗДДС, същият се ползва с доказателствена сила относно установените с него обстоятелства, а именно, че фактура № 100000029609/29.06.2009 г., издадена от "Холидей Мениджмънт" ООД и фактури № 1000000115/30.06.2009 г., № 1000000126/30.06.2009 г., № 1000000131/30.06.2009 г. и № 1000000145/30.06.2009 г., издадени от "Фърстлайн Канстръкшън БГ" ЕООД, не отразяват реални стопански операции. На това основание, поради недоказани реални доставки по посочените фактури на дружеството е отказано право на данъчен кредит с влезлия в сила РА. Като е игнорирал обсъждания фактически състав, установен с влязъл в сила РА, съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите към спора материално-правни норми. При фактическа установеност за това, че процесните фактури не отразяват реални стопански операции, същите не са годни счетоводни документи за признаване на осчетоводените с тях разходи и РА в тази част, с която е преобразуван финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 2 ДОПК, е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли, в какъвто смисъл настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в частта за установено допълнително задължение за корпоративен данък за 2009 г. и лихви за забава в резултат на преобразуване на финансовия резултат с данъчните основи по фактура № 100000029609/29.06.2009 г., издадена от "Холидей Мениджмънт" ООД и по фактури № 1000000115/30.06.2009 г., № 1000000126/30.06.2009 г., № 1000000131/30.06.2009 г. и № 1000000145/30.06.2009 г., издадени от "Фърстлайн Канстръкшън БГ" ЕООД. При този изход на спора в тази част, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОДОП" в размер на 1150 лв., което е за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение