Решение № 1691 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6241/2019 г.

Решение № 1691 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6241/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Занев и К. Занев, чрез процесуален представител, против решение № 1103 от 21.02.2019 г., постановено по адм. д. № 11712/2018 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излагат в касационната жалба. Претендират разноски.

Ответникът- Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител в писмено становище не оспорва касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решене. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът-Кмета на община Дупница, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът-Председател на общински съвет-Дупница, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Решение № 369/20.09.2018 г. на КЗД- трети специализиран постоянен заседателен състав, по преписка № 2/2018 г., с което по оплаквания на И. Занев и К. Занев за непряка дискриминация, КЗД:

• установява, че ответните страни: кметът на община Дупница и председателят на Общински съвет Дупница, в качеството му на представляващ ОбС Дупница, като не са предприели действия за приемане решение за именуване на улици и определяне на административни адреси, посредством бездействие, са извършили нарушение на ЗЗДискр., и не са осигурили равенство пред закона и равенство в третирането, спрямо жителите на [населено място], общ. [община] и в частност жалбоподателите И. Занев и К. Занев.

• установява, че спрямо И. Занев и К. Занев, е извършена пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на кметът на Община Дупница инж. М. Чимев.

-установява, че спрямо И. Занев и К. Занев, е извършена пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на председателят на Общински съвет Дупница-инж. Е. Гущеров, в качеството му на представляващ ОБС Дупница.

• налага на осн. чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. на кмета Община Дупница инж. М. Чимев, глоба в размер на 250 лв. за извършването на установения в т. 1 акт на дискриминация по признак "лично положение".

• налага на осн. чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. на председателя на Общински съвет Дупница-инж. Е. Гущеров, глоба в размер на 250 лв. за извършването на установения в т. 1 акт на дискриминация по признак "лично положение".

• предписва на осн. чл. 47, ал. 1 вр. чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. на кмета Община Дупница инж. М. Чимев, и на председателя на Общински съвет Дупница-инж. Е. Гущеров в качеството му на представляващ ОбС Дупница, да бъдат предприети мерки във вр. въвеждане на локализационна единица към адреса на жителите на [населено място], община [община], в тримесечен срок от датата на постановяване на настоящото решение, като след изтичането му да уведоми КЗД за предприетите във вр. с указанието.

• препоръчва на осн. чл. 47, т. 6 на ответните страни в настоящото производство на кмета Община Дупница и на председателя на Общински съвет Дупница, в качеството му на представляващ ОбС Дупница, да предприемат мерки за въвеждане на локализационна единица към адреса на българските граждани, живущи в населени места на територията на община Дупница, в които към датата на постановяване на настоящото решение тази локализационна единица липсва в регистъра на община Дупница.

Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

И. Занев и К. Занев – жители на [населено място], общ [община], в жалбата до КЗД, са заявили оплаквания за непряка дискриминация, осъществена чрез бездействие от кмета Община Дупница и на председателя на Общински съвет Дупница, с резултат неравнопоставено положение на жалбоподателите спрямо хората, имащи пълен адрес, като въпреки подадени сигнали до кмета на община Дупница, областния управител на област Дупница и на сайта на областна администрация Дупница, от тези лица не са предприети действия за именуване и номериране сградите в [населено място], при което е извършено неравно третиране спрямо определена група хора-такива, имащи пълен адрес.

Без изобщо да изследва и отговори по отношение конкретно заявената от жалбоподателите форма на дискриминация при неуточнен защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., КЗД е приела за безспорно, че неизпълнението законовите задължения на органите на местната власт във връзка с определяне на наименование на улици и административни адреси на жителите на с. Баланово, води до неблагоприятно третиране на живущите в процесното населено място спрямо всички останали български граждани и жители на други населени места, където органите на местно самоуправление са създали административни адреси и са идентифицирали живущите там чрез точен адрес.

Изведен е за нарушен принципа на равенство в третирането във връзка с идентифициране адреса на жителите на населеното място, поради невъзможност жителите на [населено място] да упражняват в пълен обем своите права.

Посочено е, че безспорно са налице данни за различно и по-неблагоприятно третиране на жалбоподателите на [населено място], в частност жалбоподателите, осъществено от ответните страни, на основата на признак "лично положение" обосноваващ извод за пряка дискриминация.

За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че липсата на номерация и наименуване на улици на територията на [населено място] където живеят жалбоподателите, обосновава защитения признак "лично положение" на Заневи, но ответните страни не са бездействали. Съдът е счел, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав на дискриминацията.

Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съдържа предписаните в чл. 66 ЗЗДискр. реквизити, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Споделя се крайният извод на административния съд, че оспореното решение на КЗД е издадено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби.

От събраните по делото доказателства не се установява да е налице възприетата от КЗД форма на дискриминация, осъществена спрямо касаторите по възприетия защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. от кмета Община Дупница и на председателя на Общински съвет Дупница, в качеството му на представляващ ОбС Дупница.

При наведените неясни и непълни твърдения в жалбата до КЗД, противно на съжденията на административния орган, както във фазата на проучване, така и на следващите етапи от проведеното административно производство, касационните жалбоподатели не са доказали фактите, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, чрез представяне на съответните доказателства, за да е налице предвидената в чл. 9 ЗЗДискр. последица относно разпределението на доказателствената тежест в това производство и възлагането й на ответните страни.

Независимо от горното не е установено нарушаване принципа на равно третиране спрямо И. Занев и К. Занев сравнимо и относно посочените от същите субекти- определена група хора-такива, имащи пълен адрес, и не е доказано по делото касаторите да са били в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на заявено от тях качество, попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е, или би било третирано друго лице в сравнима ситуация /при сравними сходни обстоятелства, съгласно визираното в ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр. /.

Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. Сравнителят се определя като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак.

В настоящия казус касаторите не са заявили конкретен защитен признак, и такъв е изведен от КЗД като "лично положение", който според органа в случая е "средата, в която лицето е било поставено", като части от личното положение са местоживеенето му-населено място, правото му да получава личната си кореспонденция на личен адрес-адреса на който живее, правото на индивидуализация на имота, в който живее, да бъде посетено и да му бъде извършен медицински преглед на конкретен адрес, да има постоянен и настоящ адрес- индивидуализиращ го.

От изложеното не става ясно кой същностен, значим обективен белег на жалбоподателите, като лично качество, който ги отличава от останалите, е възприет от органа, защото защитения признак не е право на дадено лице, а определена от закона лична или обществена характеристика. Местоживеенето/мястото, където лицето живее/ обосновава принадлежност към категорията физически лица, живеещи в дадено населено място, но не е качество или същностен белег на личността, и не попада в съдържанието на признака "лично положение", защото не разкрива характерни и съществени особености на тази личност, извън факта на принадлежност към визираната категория лица.

Неправилен е извода на първостепенния съд, че липсата на номерация и наименуване на улици на територията на [населено място], в което живеят Заневи, обосновава защитения признак "лично положение", защото това обстоятелство не е обективен или същностен за личността белег.

При недоказване от касаторите на този елемент от фактическия състав по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. се обосновава извода за липса на пряка дискриминация осъществена спрямо И. Занев и К. Занев по възприетия защитен признак "лично положение", и съответно законосъобразност на крайният извод на АССГ за отмяна на оспорения акт, като издаден в противоречие с приложимия материален закон.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Аргументите за неблагоприятно третиране и осъществена дискриминация, свързани с изследвания по-горе елемент от фактическия състав на пряката дискриминация се основава на липсата на пълна идентификация в адресната регистрация на касаторите –обстоятелство, което както се отбеляза по-горе не обосновава защитения признак "лично положение".

Налага извода, че спрямо касаторите не е осъществено от кмета на община Дупница и председателят на Общински съвет Дупница, в качеството му на представляващ ОбС Дупница, неравно третиране –пряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., по признак "лично положение", изразено чрез непредприемане действия за приемане решение за именуване на улици и определяне на административни адреси, и не осигуряване равенство пред закона и равенство в третирането.

Неоснователно е възражението на касаторите за допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения.

В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане.

На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателно е искането на председателя на общински съвет-Дупница за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер общо на 500 лева -адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.04.2019 г. с адвокат М. Попов, за чието заплащане следва да се осъдят касационните жалбоподатели.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение