Решение № 2086 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12799/2016 г.

Решение № 2086 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12799/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 6082 от 06.10.2016 г., постановено по административно дело № 7272/2016 г. от Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед № 513з-4645/17.06.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - В. С. А., чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Решението е валидно и допустимо - същото е постановено в рамките на неговата компетентност след надлежно сезиране с жалба от активно легитимирана страна срещу индивидуален административен акт. За да отмени обжалваната пред него заповед съдът АССг приема, че същата е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение - след изтичане на предвидения в чл. 195, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) двумесечен срок от откриване на нарушението. Решението е правилно. От представената по първоинстанционното дело административна преписка се установява безспорно, че дисциплинарното производство срещу В. А. е приключено с изготвяне на обобщена справка рег. № 227р-2165/11.02.2016 г., извършена от комисията, назначена със заповед № 227з-12/2016 г. на Началника на 03 РУ - СДВР относно постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение. Същата е изпратена на СДВР на 16.02.2016 г., което се установява от поставения върху нея печат с регистрационен номер, но липсва печат с входящ номер. Същевременно върху писмото са поставени няколко резолюции с различни дати, като първата е 24.02..., а друга е с дата 02.03.2016 г. При това следва извод, че от така представените писмени документи, не може да се установи с точност кога материалите от дисциплинарното производство са постъпили в СДВР, тъй като липсва входящ номер и дата на постъпването им. Ето защо настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд приема, че дисциплинарната преписка е постъпила при дисциплинарнонаказващия орган на датата посочена в самата заповед - 23.02.2016 г. и следователно приета от дисциплинарнонаказващия орган, като дата на постъпване на материалите при него. При това именно на тази дата дисциплинарнонаказващия орган е открил и установил по смисъла на чл. 196 ЗМВР извършеното дисциплинарно нарушение от служителя. При това обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание е изтекъл на 24.04.2016 г., при което с постановяването на заповедта на 17.06.2016 г. е допуснато съществено нарушение административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Обстоятелството, че дисциплинарнонаказващия орган е поставил върху обобщената справка резолюция "да" на 31.05.2016 г. не води до обратен извод. Фактът, че преписката е била на разположение на органа още на 23.02.2016 г. е установено от самия него в заповедта, при което изводът, че именно на тази дата нарушението е открито и правилен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направени деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи хонорар за един адвокат, като намира за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатения от ответника в размер на 800 лв. предвид действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, Пето отделение