Решение № 12467 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15487/2011 г.

Решение № 12467 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15487/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Стефанов Атанасов срещу решение № 4420 от 14.10.2011 г. по адм. дело № 3051/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-13-С-6/29.03.2011 г. на изпълнителния директор на Контролно-техническа инспекция към Министерството на земеделието и храните за прекратяване на служебното правоотношение на Атанасов по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение с доводи за незаконосъобразност и необоснованост, и уважаване на жалбата срещу административния акт. Ответникът - изпълнителният директор на КТИ към МЗХ оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция счита жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните: При изяснена фактическа обстановка съдът е формирал вътрешното си убеждение при непълен анализ на събраните доказателства и игнорирането на част от тях, поради което е извел необоснован и в противоречие с относимото право извод за законосъобразност на обжалваната заповед. По делото е установено, че към процесния период общата численост от 104 щатни бройки на служителите на КТИ към МЗХ, която е нормативно установена според Устройствения правилник, не е променяна. В съответствие с правомощията на изпълнителния директор на КТИ да определя нейната структура, длъжности и броя им в отделните регионални служби, е прието длъжностно разписание - в сила от 01.04.2011 г., според което една от двете длъжности "главен инспектор" в РС на КТИ - Шумен, каквато е заемал касаторът, е премахната. Същевременно, по делото са налице данни за откриване на нови такива длъжности в други поделения на инспекцията, в рамките на общата численост на персонала в регионалните служби от 89 щатни бройки, също непроменена за периода. Установява се, че към 01.12.2010 г. главните инспектори са 21 щатни бройки, към 01.02.2011 г. (по предходното длъжностно разписание, относимо в случая) те са 24, а към 01.04.2011 г., откогато процесната заповед поражда правното си действие, което също е релевантно за спора, бройките за длъжността са 27. При това положение съдът е бил длъжен да изследва подробно и задълбочено дали в случая са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, на каквото правно основание е прекратено служебното правоотношение на касатора. След като не е установено по безспорен начин дали действително има реално съкращаване на длъжността "главен инспектор" и то при изискващото се сравнение на длъжностните характеристики на съкратената и новооткритите бройки, налице е допуснато процесуално нарушение, което се определя като съществено и чийто резултат е материална незаконосъобразност на съдебния акт. Освен това, налице е и несъответствие на процесната заповед с целта на закона, което съдът също е игнорирал при преценката на доказателствата. Безспорно е, че за да възстанови Атанасов на работа в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за дисциплинарното му уволнение от 2006 г., към 01.02.2011 г. административният орган е създал изкуствено още една щатна бройка за длъжността "главен инспектор" в РС - Шумен. По това длъжностно разписание има предвидени 2 бройки след тази дата, като от поименното такова се установява, че те са се заемали едновременно от служителите Василев и Атанасов, докато към 01.12.2010 г. е била 1 щатна бройка, заемана от Василев, назначен на мястото на уволнения Атанасов. При това положение, вместо служителят Василев да бъде освободен в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, ситуацията на незаети към този момент три щатни бройки "главен инспектор" в други РС на КТИ, видно от заповед № з-5/26.01.. 2011 г. за обявен конкурс от органа по назначаването, е дала възможност на последния да изпълни съдебното решение, без да прекрати съществуващото служебно правоотношение на Василев. Липсват доказателства какви съображения за оптимизацията на дейността в РС - Шумен са били в основата на това управленско решение към 01.02.2011 г., които да обосновават увеличението на щатните бройки от 1 на 2, като само два месеца по-късно решението на органа е променено и бройката за длъжността "главен инспектор" в същата регионална служба отново е една. Съдържанието на съставените в този период писмени документи във връзка с предприетото съкращаване на една от двете бройки също не доказва обективната необходимост от подобряване на работата в РС - Шумен чрез редуциране на щата. Няма констатации и изводи в тази насока извън негативната преценка на органа за професионалните качества, компетентности и изпълнение на задачите от страна на жалбоподателя Атанасов. При наличие на такава преценка ЗДСл обаче предвижда други основания за прекратяването на служебното правоотношение. В случая е предприето заобикаляне на закона, при което административният орган е преследвал цел, която няма нищо общо с оптимизиране дейността на съответната регионална служба, който мотив би следвало да е в основата на намаляване числеността на служителите, изпълняващи длъжността "главен инспектор". Преследвайки различна от законовата цел, органът е злоупотребил с властовите си правомощия при упражняване на оперативната си самостоятелност. Това представлява самостоятелно основание по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на административния акт, наред с материалната му незаконосъобразност съгласно т. 4 от същия кодекс, изразяваща се в липса на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаването му, чието доказване е в тежест на ответника. По изложените съображения решението на АССГ следва да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на направените разноски, поради което КТИ към МЗХ следва да се осъди да му заплати сумата 200 лева. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 221, ал. 1 от АПК, и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение