Решение № 14540 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9129/2013 г.

Решение № 14540 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9129/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката/ЗЕ/. Образувано е по касационната жалба на "Брикел" ЕАД, ЕИК 123526494, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, ж. к. "Извън града", община Гълъбово, представлявано от изпълнителния директор Ива Цветанова Цветкова, чрез процесуалния представител адв. Николай Лазаров от САК, против решение № 6247 от 8.05.2013 г., постановено по адм. дело № 9621/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, като се навеждат доводи за противоречие на съдебното решение с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че решаващият съд неправилно е преценил, че не са налице нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт в оспорената му част. Иска се отмяната на съдебното решение. В съдебно заседание, касатора подържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответната страна-Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез процесуалния представител юристконсулт Велчева в становище по касационната жалба от 25.06.2013 г. и в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена, а съдебното решение, като законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила. Претендира юристконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба, като неоснователна да се остави без уважение. Настоящият петчленен състав, Първа колегия на Върховния административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, я намери процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е отхвърлил жалбата на "Брикел" ЕАД, срещу решение № Ц-16 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР в частта му по т. 13, с което считано от 1.07.2012 г. утвърждава пределни цени на топлинната енергия, определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала". Осъдил е дружеството жалбоподател да заплати на ответника сумата от 150 лв. - разноски по делото. За да стигне до този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност е приел, че жалбата с която се оспорва административния акт е неоснователна. Прието е, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган в негови правомощия визирани в разпоредбата на чл. 21, във връзка с чл. 30 от ЗЕ, действала към момента на издаване на акта. Съдът е установил, че решението на ДКЕВР е постановено при спазване на предвидената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като са посочени фактическите и правни основания за издаването на административния акт и са изложени отделни мотиви при утвърждаването на цените на дружеството жалбоподател. Прието е, че оспореното решение на ДКЕВР е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, като след проведеното обществено обсъждане са обсъдени направените от дружеството жалбоподател възражения. Съдът е приел, че утвърждаването в т. 13 от решението на ДКЕВР на конкретни параметри на цените е при спазването на регламентиращата ги нормативна база /НРЦТЕ и НРЦЕЕ/ при съблюдаване на визираните в чл. 23, т. 4 от ЗЕ принцип на осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите и в чл. 31, т. 3 и 4 от ЗЕ приниципа цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвращаемост на капитала. Прието е също, че с оспореното решение са осъществени целите предвидени в чл. 2 от ЗЕ за качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и при спазване на принципа на служебното начало, след извършената проверка на оспорения съдебен акт, настоящия петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намери, че решението е валидно, допустимо, в съответствие с материалния закон и споделя направените в него изводи. В т. 1 от жалбата, касационният жалбоподател навежда довода, че тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е пренебрегнал обстоятелството, че оспореното решение на ДКЕВР, с което са утвърдени цени на електрическата и топлинна енергия на "Брикел " ЕАД, за регулаторен период 1.07.2012 г. -30.06.2013 г. е взето без регулаторния орган да отчете спецификата на дружеството, въпреки предоставения от него модел за методика за определяне на касаещите го цени. Неоснователно е оплакването, че съдът не е отчел обстоятелството, че вместо да утвърди предложените от дружеството цени, както изисква чл. 36, ал. 1 от ЗЕ, ДКЕВР на практика е определила нови, различни цени, което противоречи на заложения в закона принцип на разделение на функциите по образуване на цените от страна на енергийните дружества и съответно - регулиране на цените от страна на ДКЕВР. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕ, регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Едно от правомощията на Комисията във връзка с това регулиране по чл. 21 от ЗЕ е да осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон. Правомощията на Комисията по регулиране на цените са уредени в раздел IV "Ценово регулиране" от глава трета на ЗЕ, както и в Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), издадена на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. От тълкуването на тези разпоредби следва да бъде направен изводът, че нормативно е установен механизъм относно определяне на цените на електрическата и топлинна енергия. Изложено накратко действието му се изразява в това, че енергийните предприятия подават заявление до Комисията за утвърждаване на размера на цените, на което заявление ДКЕВР извършва регулаторен преглед, който включва анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от енергийните предприятия, одобряване на прогнозни необходими приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензията, утвърждаване на цени въз основа на прогнозни количества. При този начин на действие на регулаторния механизъм не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че енергийното предприятие внася проект на цени, който само следва да бъде утвърден от Комисията. От тълкуването на разпоредбите на цитираните нормативни актове не може да бъде изведен изводът, че нормативно е заложен принцип за разпределение на функциите при регулиране на цените, като предприятията представят проект, а Комисията дава задължителни указания. Определянето на цените е правомощие единствено и само на Комисията, като в този процес енергийните предприятия нямат никакви правомощия. В т. 2 и 3 от касационната жалба се обективира оплакване, че съдът постановявайки решението си не е отчел, че ДКЕВР с атакувания административен акт не е признала в пълен обем разходите за емисии парникови газове, сероочистваща инсталация и собствените нужди от електрическа енергия при определяне на цените. Оплакването е неоснователно. Регулаторният преглед предполага анализи и оценки на предоставената информация относно размера на икономически обоснованите разходи. Последното произтича от един от принципите, от който се ръководи ДКЕВР при изпълнение на правомощията си, посочен в чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗЕ - да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. В този случай Комисията действа при условията на оперативна самостоятелност и има право да утвърди такъв размер на ценообразуващите елементи, какъвто тя счита за икономически обоснован. По изложените съображения, решението на тричленният състав на Върховния административен съд, "четвърто отделение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, касатора следва да му заплати сумата от 150 лева-юристконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо то АПК, петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия,