Решение № 7346 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3556/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 198/12.02.2024 г., постановено по адм.д. 373/2023 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отменен ревизионен акт Р-22001420008160-091-001/05.07.2023 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на "Евро-комерс" ЕООД, е установена отговорността на Н. Н. С. за задължения за ДДС в размер на 24 103, 97 лв. и лихви в размер на 15 423, 44 лв. за данъчни периоди м.12.2016 г., м.01.2017 г., м.04.2017 г. и м.11.2017 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Н. Н. С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установява се, че със заповед за възлагане на ревизия Р-22001420008160-020-001/21.12.2020 г., изменена със заповед Р-22001420008160-020-002/08.01.2021 г., изменена със заповед Р-22001420008160-020-003/25.01.2023 г., изменена със заповед Р-22001420008160-020-004/07.02.2023 г. и заповед Р-22001420008160-020-005/23.02.2023 г., издадени от началник на сектор Ревизии в дирекция Контрол в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на Н. Н. С. за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството му на управител на Евро-комерс ЕООД за задължения на дружеството за ДДС за периода м.12.2014 г. м.11.2017 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад Р-22001420008160-092-001/30.03.2023 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22001420008160-091-001/05.07.2023 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 1345/20.09.2023 г. е потвърдил ревизионния акт. В хода на ревизионното производство е установено, че с ревизионен акт Р-22001418002279-091-001/13.03.2019 г. на Евро-комерс ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.03.2013 г. м.11.2017 г. Установено е, че за периода от 08.01.2007 г. до 14.05.2018 г. Н. С. е бил управител и едноличен собственик на капитала на Евро-комерс ЕООД. Органите по приходите са обосновали извода, че в качеството си на управител на дружеството той съзнателно и недобросъвестно е участвал в укриването на факти и обстоятелства, подлежащи на деклариране пред органите по приходите. Установено е, че с ревизионния акт, издаден по отношение на Евро-комерс ЕООД, на дружеството са установени задължения в размер на 109 870, 74 лв. ДДС за укрити продажби, по фактури, издадени от Ефект 2002 ООД, Орбико България ЕООД, Рангелов-1 ООД, Б. Огнянов-1 ЕООД, Експерт логистика и дистрибуция ООД, Табако трейд София ООД, ЕТ Р. Ангелов Р Сие К, като фактурите не са били отразени в счетоводството и отчетните регистри дневници за покупки за целия ревизиран период. Установени са задължения в размер на 211, 34 лв. за продажба на стоки, отчетени чрез ЕКАФП, които не са отразени в регистър дневник за продажбите и справката декларация по ЗДДС за период м.1.2016 г. Установени са задължения в размер на 3337, 60 лв. за отказано право на приспадане на данъчен кредит поради липса на реално извършена услуга по фактура, издадена от Темелков строй груп ООД. Установени са задължения в размер на 529, 35 лв. за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Табако трейд София ООД и ЕТ Р. Ангелов Р Сие К. С ревизионния акт е ангажирана отговорност за м.12.2016 г. в общ размер от 17 868, 02 лв., представляващ начислен ДДС в размер на 17 812, 22 лв. за укрити приходи, установени по реда на чл. 122 от ДОПК и отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 55, 81 лв. на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за м.01.2017 г. отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 77, 58 лв. на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за м.04.2017 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 62, 70 лв. на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за м.11.2017 г. начислен ДДС в размер на 6095, 67 лв. Органите по приходите са направили извода, че търговското дружество, управлявано от Н. С. не е документирало в пълен обем извършените продажби, съответно не е отчитало коректно облагаем оборот по смисъла на ЗДДС и не е начислило дължимия ДДС. По този начин управителят умишлено е намалил задължения за ДДС на дружеството. Чрез подаване на непълни и неверни справки декларации по ЗДДС. Направен е и извода за установена по несъмнен начин невъзможност за събиране на декларираните задължения на дружеството. С ревизионния акт на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК е установена отговорност на Н. С. за непогасените задължения на Евро-комерс ЕООД в размер на 39 527, 41 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, ревизионният акт е отменен. Първоинстанционният съд е направил преценка за наличието на всяка една от предпоставките за приложимост на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. приел е за доказана първата предпоставка, доколкото ревизираното лице е било управител на търговското дружество за процесния период. Приел е, че е налице и втората предпоставка, а именно налице е укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Приел е, че лицето в противоречие с чл. 125 от ЗДДС е подавало декларации и справки декларации, в които информацията е била непълна или с невярно съдържание. Приел е, че органите по приходите не са доказали наличието на причинна връзка между укритите факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. Приел е, че органите по приходите не са доказали и невъзможността на дружеството да изпълни задължението си. Решението е правилно. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал.1 от ДОПК предпоставят, че посоченото за солидарно отговорно лице трябва да има качеството на управител или член на орган на управление на юридическото лице член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 длъжник за невнесения ДДС, и в този смисъл може да се смята за участник във вземането на решения в това юридическо лице. Трябва да са налице факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Трябва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице и неспособността на юридическото лице да плати ДДС, за който е лице платец. Обемът на солидарната отговорност е ограничен до сумата, с която е намаляло имуществото на юридическото лице поради недобросъвестно извършените действия. Тази отговорност се реализира само субсидиарно когато се окаже невъзможно дължимите суми на ДДС да се съберат от юридическото лице. Безспорно е, че в конкретния случай е налице първата предпоставка за установяване на отговорността на Н. Н. С. по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, доколкото за процесния период той е управител на търговското дружество Евро-комерс ЕООД. Налице е и втората предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно укриване на факти и обстоятелства пред органите по приходите. Действително, в процесния случай приетите от органите по приходите факти и обстоятелства, които попадат в обхвата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК са относно данните по подавани справки декларации и дневници за покупки и продажби. Действително субект на укриването се явява управителят на търговското дружество, тъй като то в подадените справки декларации за периоди, в обхвата на ревизията на дружеството по ЗДДС не е декларирало истинските стойности на ДДС за внасяне. Това негово действие е причина за формиране на по-нисък резултат за внасяне. Към момента на декларирането управителят на търговското дружество е бил наясно с обстоятелството, че в отчетните регистри по ЗДДС, неправомерно не са включени всички облагаеми доставки. Действително, подаването на неверни данни в справките декларации по ЗДДС, в отчетните регистри представлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че фактическият състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят на търговското дружество е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Правилно първоинстанционният съд е приел, че неправомерното намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС, което е налице не се свързва автоматично с невъзможността да се съберат установените задължения. В процесния случай пряка причинна връзка между укриването и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството, действително не е доказана от органите по приходите. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че дори и да се приеме, че Н. Н. С. е подавал справките декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби, то този факт, съотнесен с фактическото деяние предполага само получаването на данъчно предимство, наличието на което обстоятелство не е предпоставка за установяване на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, доколкото предпоставка за установяването на тази отговорност не е данъчното предимство, а невъзможността да се съберат задълженията за данъци. Както правилно е приел и първоинстанционният съд мотивите за установяване на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК са ограничени до обстоятелството, че Н. Н. С. в качеството му на управител на Евро-комерс ЕООД е допуснал да не се начисли ДДС, съответно е допуснала в счетоводните регистри и в регистрите по чл. 124 от ЗДДС да се включат фактури, за които е доказано, че не са свързани с реално осъществени доставки. Неправомерното попълване на справките декларации по ЗДДС, действията по фактуриране на нереални доставки изглежда да е вероятно да са причина за възникване на данъчни задължения, но не изглежда да са причина за невъзможността тези данъчни задължения да бъдат събрани. Тази невъзможност да бъдат събрани данъчните задължения трябва пряко и непосредствено да произтича от укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. При съобразяването на тези обстоятелства следва да бъдат определени като правилни изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на всички предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за установяване на отговорността на Н. Н. С. за задълженията на Евро-комерс ЕООД. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски в размер на 3812 лв., представляващи възнаграждение за адвокат, което е основателно. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение