Решение № 2484 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2020 г.

Решение № 2484 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение № 629 от 03.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1142/2018 г. от Административен съд – София област (АССО). Първата касационна жалба е от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Гачев. С нея посоченото решение се обжалва в частта, с която е отменено решение за налагане на финансова корекция (РНФК) № 23/121/06169/3/01/04/02 от 24.10.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта за определяне размера на наложената корекция и преписката е върната на органа за ново произнасяне и определяне на размера съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. С тази касационна жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в оспорената част и произнасяне по същество, при което оспорването срещу процесното РНФК да бъде отхвърлено изцяло. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба – Б. Балабанов от гр. Самоков представя писмена молба, с която оспорва касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ като неоснователна. Втората касационна жалба е от Б. Балабанов, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Василев. Същата е насочена срещу решение № 629/03.07.2020 г. по адм. дело № 1142/2018 г. на АССО в частта, с която е отхвърлена жалбата на този касатор срещу РНФК № 23/121/06169/3/01/04/02 от 24.10.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба също се съдържат твърдения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в оспорената част и произнасяне по същество, при което оспореният административен да бъде отменен изцяло. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. По тази касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ е постъпило писмено становище за нейната неоснователност с искане за отхвърлянето й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете касационни жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд - София област е било образувано по жалба на Б. Балабанов срещу РНФК № 23/121/06169/3/01/04/02 от 24.10.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения акт в частта му, с която е определен размерът на финансовата корекция и в тази част е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне – определяне на размера на финансовата корекция съобразно дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона, и е отхвърлил жалбата на Б. Балабанов в останалата й част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че Б. Балабанов е ползвател по сключен с ДФЗ договор № 23/121/06169 от 29.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007–2013 г. Предмет на инвестицията е реализирането на проект: "Земеделска техника за производство на картофи". Одобрената и изплатена финансова помощ е в размер на 92683, 78 лв. Заложените в бизнес плана приходи от продажби на картофи са 157000 лв. годишно. В периода 17.01.2017 г. - 01.02.2017 г. на ползвателя на помощта е извършена проверка на място след окончателно плащане, при която е установено, че изпълнението на приходната част от бизнес плана е в размер на 6, 9%. Предвид установеното неизпълнение в голяма степен на заложените в бизнес плана стойности за една пълна финансова година (2016 г.), на основание т. 8. 1 от договор № 23/121/06169/29.08.2014 г. и чл. 51 от Наредба № 8 от 03.04.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007-2013 г. (Наредба № 8) във връзка с неизпълнение на т. 4. 18 от договора и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8 е издадено решение на изпълнителния директор на ДФЗ с УН 23/121/06169/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/5393 от 18.12.2017 г., с което е наложена финансова корекция в размер на 16775, 76 лв., представляваща 18, 10% от получената по договора финансова помощ. Това РНФК е обжалвано пред АССО, който с решение № 210 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 181/2018 г. го е отменил. С решение № 15547 от 15.11.2019 г. по адм. дело № 4806/2019. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отменено РНФК от 18.12.2017 г. относно установеното нарушение по договор № 23/121/06169 от 29.08.2014 г. и по Наредба № 8 и вместо него ВАС е отхвърлил жалбата на Б. Балабанов срещу оспорения акт в тази му част. В останалата част, с която актът е отменен относно определения размер на финансовата корекция и делото е изпратено на органа за ново произнасяне, решението е оставено в сила. Установено е също, че междувременно с писмо от 04.09.2017 г. Б. Балабанов е представил пред ДФЗ план с мерки, чрез изпълнението на които ще бъдат постигнати най-малко 50% от заложените в бизнес плана приходи. За изпълнението на договора в периода 27.06.2018 г. – 11.07.2018 г. е направена нова проверка на място, както и допълнителни административни проверки, при които е установено, че приходите от подпомаганата дейност за финансовата 2017 г. са в размер на 40008, 40 лв., които представлявали 25, 40% от заложените в бизнес плана – по—малко от 50%. С това не били постигнати нивата на приходите, залегнали в представения с писмото от 04.09.2017 г. от ползвателя на помощта план с мерки. При това органът е приел, че е налице повторно неизпълнение на заложените и одобрени с бизнес плана приходи, както и неизпълнение на представения от Балабанов план с мерки. Вследствие на това е издадено и процесното РНФК № 23/121/06169/3/01/04/02 от 24.10.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба № 8 и т. 8. 1 от договор № 23/121/06169/29.08.2014 г. във вр. с неизпълнението на т. 4. 18 и т. 4. ЗЗ от договора, както и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 10 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ на Б. Балабанов е определена финансова корекция в размер на 75908, 02 лв. По делото е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която съдът е кредитирал като компетентно изготвена и кореспондираща със събраните по делото доказателства. Заключението от нея е потвърдило констатациите, направени от административния орган. При тези данни административният съд е приел, че е било налице основание за налагане на финансова корекция – нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели. В същото време размерът на наложената финансова корекция бил незаконосъобразно определен, тъй като бил основан на обявената за нищожна Методика за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. (Методиката). Обжалваното решение е правилно. По силата на т. 4. 18 от сключения с ДФЗ от Б. Балабанов договор № 23/121/06169 от 29.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Според т. 4. ЗЗ ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В раздел VIII, т. 8. 1 от договора е посочено, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява което и да е нормативно и/или договорно задължение след изплащане финансовата помощ, Фондът може да поиска връщането на всички изплатени по договора суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, при спазване изискванията на чл. 51 и чл. 52 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. По делото е установено, че приходите от подпомаганата дейност за финансовата 2017 г. са в размер на 40008, 40 лв. при заложени в бизнес плана 157000 лв. годишно, което в процентно съотношение представлява 25, 40% изпълнение. Тези констатации са потвърдени и от заключението по изслушаната пред първоинстанционния съд експертиза. При тези данни правилно административният съд е приел, че е налице визираното в оспорения административен акт нарушение на договорни и нормативни задължения от страна на ползвателя по договора. Неоснователно в тази връзка е възражението в касационната жалба на Б. Балабанов относно задължението на ползвателя на помощта да изпълни финансовите показатели от бизнес плана. Изложените по този въпрос от първоинстанционния съд мотиви, както и мотивите относно установените нарушения изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което същите не следва да се приповтарят. В отговор на посоченото възражение следва да се уточни, че изготвянето на бизнес плана и предвидените в него финансови стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като именно доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФЗ. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. бизнес планът трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата, чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3, а според ал. 5 бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството. Самият бизнес план се използва за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията. За проследяване на постигане на заложените в бизнес плана показатели се вземат предвид приходите от финансова дейност, за проследяване изпълнението на заложената в бизнес плана производствена програма. Неизпълнението на финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства". Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8 "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като бизнес планът е един от задължителните реквизити на заявлението, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството (чл. 16, ал. 5). Поради изложеното, правилно съдът е приел, че бизнес планът е относим към преценката за постигане целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност на проекта за съответния период (§ 1, т. 17 от ДР на Наредба № 8). Неоснователни са и възраженията и в двете касационни жалби относно приложимостта на ЗУСЕСИФ в производството по издаване на оспорения акт. На първо място, относно твърдението на Б. Балабанов, че производството се е развило изцяло по ЗУСЕСИФ, следва да се отчете като правилно приетото от първоинстанционния съд, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 8/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по налагане на финансова корекция по договор, по който е отпусната финансова помощ, е проведена по Наредба № 8, а не съгласно ЗУСЕСИФ, а административният акт е основан и на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8. Поради това, следва да се приеме, че макар и при издаване на процесното РНФК административният орган да се е позовал на разпоредби от ЗУСЕСИФ, това не съставлява съществен порок, налагащ отмяната на акта само на това основание. От друга страна неоснователно в жалбата на изпълнителния директор на ДФЗ се твърди, че наложената финансова корекция е определена по реда на Наредба № 8, по който ред били установени и нарушенията. Въпреки, че е цитирал разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Наредбата, видно от съдържанието на процесното РНФК, за определяне размера на корекцията органът изцяло се е позовал на т. 30 от Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Същата обаче е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 от АПК, решението е обнародвано в Държавен вестник, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Действително е налице обстоятелство, настъпило след издаване на оспорения акт. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същият е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Нищожността е най-тежкият порок на административните актове, независимо дали по своя правен характер те са индивидуални, общи или подзаконови нормативни актове. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок (чл. 195, ал. 2 от АПК). В чл. 51, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва, като критериите за това са дефинирани в ал. 2 на същия текст – вида, степента и продължителността на неизпълнението. В случая органът не е изложил мотиви за тях, а се е позовал на т. 30 от Методиката, поради което следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание процесното решение № 23/121/06169/3/01/04/02 от 24.10.2018 г. за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размера на последната, както правилно е приел и административният съд. Предвид това, настоящият състав намира, че доколкото в случая е установено извършено нарушение от страна на Б. Балабанов, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на инвестицията, то законосъобразно с процесния административен акт му е наложена финансова корекция. В същото време обаче това, че определянето на размера на наложената финансова корекция е станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспореното решение за налагане на финансова корекция, в частта, в която е определен размерът на последната, поради което правилно същото е отменено в тази му част като незаконосъобразно от АССО. При новото произнасяне относно размера на наложената финансова корекция административният орган следва да съобрази, че инвестицията по проекта е изцяло изпълнена и закупената техника функционира по предназначение, като през целия период от осъществяването й са били реализирани приходи от производството на картофи, а установеният процент на изпълнение е 25, 40%, поради което същият не може да се приравни на пълно неизпълнение. Освен това съпоставен с изпълнението от предходната финансова 2016 г. (6, 9%) този процент бележи значителен ръст. Тук е мястото да се отбележи и, че напълно необосновано административният орган е приел, че установеното за 2017 г. нарушение е "повторно" предвид установеното такова с РНФК изх. № 01-6500/5393 от 18.12.2017 г. В тази връзка незаконосъобразно органът е наложил финансовата корекция в размер на 75908, 02 лв., като изрично в акта е записано, че същата представлява разликата до 100% от изплатената помощ по договор № 23/121/06169 от 29.08.2014 г., предвид наложената с РНФК УН 23/121/06169/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/5393 от 18.12.2017 г. финансова корекция в размер на 16775, 76 лв. Касае се до две различни производства, всяко от които се е развило при различни установявания и в самостоятелна процедура. Смесването им и мотивирането на наложената в случая 100% финансова корекция с РНФК изх. № 01-6500/5393 от 18.12.2017 г. не намира своето законово основание. Още повече, че по делото няма данни органът да е изпълнил дадените с решение № 15547 от 15.11.2019 г. по адм. дело № 4806/2019. от тричленен състав на Върховния административен съд указания за ново определяне на размера на корекцията по реда и при правилата на чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като при новото произнасяне по определяне размера на санкцията административният орган следва да вземе предвид и дадените с настоящото решение указания. При този изход на спора и с оглед частичната основателност и на двете касационни жалби, разноски по делото не следва да се присъждат. Същите следва да бъдат понесени от страните така, както са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,